Преди около седмица се запознах с поредния потресаващ документ на днешния руски нацизъм – нацизмът, с който човечеството живее в един свят и в едно време от почти три години насам, но се мъчи да си затваря очите за него, да пропуска покрай ушите си неговата все по-неприкривана, по-гръмогласна и предизвикателна риторика.
И понеже съм сигурен, че нашите големи медии (заети с разни Радевци, Главчевци и пр.) дори няма да забележат този документ, ще запозная накратко читателите с избрани места от съдържанието му.
Отначало ще кажа обаче, че въпросният документ за сетен път ми показва, че
днешната Руска православна църква се е превърнала в един от най-основните идеологически стълбове на руския нацизъм,
а нейният предстоятел патриарх Кирил Гундяев – в нещо като духовен глава на този нацизъм.
Защото, нека ви доверя: документът, за който ще говоря се нарича – ни повече, ни по-малко „Постановление на Всемирния руски народен събор“ (ХХV по ред), провел се под надслов „Настоящето и бъдещето на Руския свят“, на 27-и март т. г. и – забележете – „под председателството на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил“, който след смъртта на Алексий ІІ се води „глава“ на този „събор“ (т. е. това е нещо като „църковно-народен“ събор), а настоящото му ХХV издание се е състояло в „Залата на църковните събори на катедралния храм Христос Спасител“ в Москва – в най-големия столичен православен храм в Русия.
Преди да цитирам най-одиозните места от „постановлението“, ще обърна внимание, че целият документ е пронизан от маниакална националистична мистика. Това личи още от почти налудно грандоманското наименование на въпросното сборище.
Това е „всемирен (все-световен) руски народен събор“, което ще рече, че
руснаците са обявени за – ни повече, ни по-малко „всемирен“ народ, народ изпълващ целия свят и събиращ се периодично от него в своя „свещен Трети Рим“ в Москва, в
храма на Христа Спасителя. В този смисъл мисля, че „главата“ на „всесветовния събор“ в скоро време трябва да промени титулатурата си и от „Московски и на цяла Русия патриарх“ да се прекръсти на „Московски и на всемирната Русия патриарх“.
Но нека да видим, какво се казва в „Постановлението“ на този „всесветовен“ руски събор, оглавяван от „папата“ на всесветовната Русия.
Първата глава на документа е озаглавена „Специалната военна операция“.
И сега чуйте: „Специалната военна операция е нов етап от (обърнете внимание – б. м.) националноосвободителната борба на руския народ срещу престъпния киевски режим и стоящия зад него колективен Запад, която се води в земите на Югозападна Русия от 2014 г. насам.“
Забележете – не в земите на Украйна, а на „Югозападна Русия“ – тук самото битие на Украйна е отречено, то очевидно е произведение на „престъпния киевски режим“.
По-нататък наглостта на „Постановлението“ достига още по-невероятни размери: „В хода на СВО руският народ с оръжие в ръка защитава своя (чуйте, чуйте – б. м.) живот, свобода, държавност, цивилизационна, религиозна, национална и културна идентичност“.
В Украйна, където руският, чеченският, бурятският и прочее „башибозук“ избива
цивилното население на цели градове (Буча, Мариупол и др.), Русия всъщност защитавала „своя живот“, своята „свобода“ и даже своята „религиозна и културна идентичност“.
Защитава идентичността си на православен народ като… избива православния народ на украинците,
при това с оръжията на нехристиянина Кадиров и с дроновете на Иран.
Следващото изречение вече ни потапя в новоизкованата „православна“ нацистка мистика на „всемирните съборяни“.
Чуйте: „От духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Светата Рус, изпълняват мисията на „Удържащия“, който защитава света от настъплението на глобализма и победата на изпадналия в сатанизъм Запад“.
Нека обърна внимание на читателите, че митът за „Удържащия“ – на гр. катехон – е един от оригиналните и особено обикнати напоследък топоси на „въоръжилия се“ с болна мистика руски нацизъм.
При това един от най-наглите му и богохулни топоси. Защото топосът за „Удържащия“ се основава на едно (загадъчно) изречение на св. ап. Павел в неговото Второ послание до Солуняните, в което апостолът предупреждава своите адресати: „Тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне оня, който я задържа сега (катехон)“ (2 Сол. 2:7).
Според повечето тълкуватели тук под „тайната на беззаконието, която вече действа“ трябва да се разбира настъпващият антихрист, който обаче няма „да вземе властта“, докато го има тайнственият „удържащ“.
И ето: мистиката на днешния руски нацизъм е присвоила именно на Русия ролята на тази удържаща антихриста сила, произвела е Русия в „Удържащия“ да завладее и да погуби света антихрист, който вече е овладял почти целия свят извън нея, защото – нали прочетохте – той настъпва от „изпадналия в сатанизъм Запад“.
Нещо повече: „Най-висшият смисъл на съществуването на Русия и на създадения от нея Руски свят – тяхната духовна мисия (т. е. въобще – „отвека“ – б. м.) – е да бъдат световен „Удържащ“, който защитава (ни повече, ни по-малко – б. м.) света от злото.“
Първата глава на приетото в храма на Христа Спасителя „Постановление“ завършва с безапелационния императив:
„След завършването на СВО цялата територия на съвременна Украйна трябва да влезе в зоната на изключителното влияние на Русия. Трябва напълно да се изключи възможността на тази територия да съществува русофобски политически режим, враждебен на Русия и нейния народ, както и политически режим, управляван от външен център, враждебен на Русия.“
С други думи – обещава се аншлус на цялата територия на Украйна и под прозрачната фраза за абсолютното „изключване на тази територия да съществува русофобски политически режим“ – онова, което различни още по-откровени Путинови идеолози определяха през последните две години като „деукраинизация“, т. е. геноцид, убийства и безпощадно, пълно промиване на мозъците на оставените живи украинци.
Е, кажете, след подобни обещания, прозвучали от московския катедрален храм, как бихме могли да „убедим украинците“ да „вдигнат бялото знаме“? Та на тях се обещава същото, което Хитлер е обещавал на евреите.
И още един, по-обширен цитат – сега от втората глава на „Постановлението“, озаглавена „Руският свят“: „Русия е създател, опора и защитник на Руския свят.
Границите на Руския свят като духовно и културно-цивилизационно явление са значително по-широки от държавните граници както на сегашната Руска федерация, така и на голямата историческа Русия.
Наред с разпръснатите по целия свят представители на руската ойкумена, Руският свят включва в себе си всички, за които руската традиция, светинята на руската цивилизация и великата руска култура са висша ценност и смисъл на живота.“
На онези, които биха се противопоставили на моето определяне на днешния руски режим като нацистки, ще обърна внимание, че в приведените дотук цитати всеки исторически грамотен човек няма как да не забележи поне няколко понятия, които са абсолютно аналогични с тези на Хитлеровия нацизъм.
На първо място, т.нар. „Руски свят“ е понятие, почти copy-paste на Хитлеровото понятие „Германски Райх“, който, както е известно, също е бил мислен от фюрера му с граници „значително по-широки от държавните граници“ на Германия, т. е. обхващал е цялото т.нар. „жизнено пространство“, Lebensraum, изисквано от Хитлер за „великата немска цивилизация“.
Както се вижда и днешна Русия си определя граници, значително по-широки както от Руската федерация, така дори и от „Голямата историческа Русия“ (каквото и да означава това последното).
Нещо повече, „Руският свят“ включва разпрострените по целия свят „представители на руската ойкумена“. За незапознатите: понятието „ойкумена“ в столетията на Римската империя е обозначавало всички земи и народи, над които Рим е разпростирал своята власт и влияние и е било почти синонимно с „целия цивилизован (по римски) свят“, извън който обитават само „варварите“.
Е, чувате: „Руският свят“ се разпростира върху някаква неопределена, но имаща я
„руска ойкумена“, присъстваща по цялото земно кълбо. Към нея принадлежат даже не само руснаците в разсеяние, но и всички (именно всички, независимо какви са по народност), за които „руската традиция, светинята на руската цивилизация и великата руска култура са висша ценност и смисъл на живота“.
Давате ли си сметка: в границите на „Русский мир“ попадат и всички… русофили по света.
Те всъщност са по мистическото си определение поданици не на своите държави, а на „Руския свят“ и утре-вдругиден биха могли и даже би трябвало, осъзнали това, да поискат земите, в които живеят (например България), да влязат в „руската ойкумена“, защото тя е „смисълът на живота им“. „Хилядолетен Райх“ – едно към едно!
Ако сега се върнем към определянето на СВО като „Свещена война, в която Русия… защитавайки единното духовно пространство на Светата Рус и…
изпълнявайки мисията на „Удържащия“ (т. е. идването на антихриста), защитава „света“ (!) от настъплението на глобализма и победата на изпадналия в сатанизъм Запад“ и ако прочетем после пак във втората глава, че:
„Историческата мисия (на Русия – б. м.) се състои в това отново и отново да се провалят опитите за установяване на универсална хегемония в света – опитите за подчиняване на човечеството на едно зло начало“, не можем да не се сетим, че пък „историческата мисия на велика Хитлерова Германия“ е била да „проваля опитите за установяване на универсална хегемония в света“ на „разложителния еврейски бацил“, на това мистично „зло начало“ от миналия век.
В днешния руски нацизъм чисто и просто „бацилът“ е придобил още по-глобални
размери и още повече се е оцветил мистически. Той е и „изпадналият в сатанизъм Запад“ и изобщо опитващото се да подчини на себе си цялото човечество „зло начало“.
С други думи руският нацизъм, за разлика от Хитлеровия, почти е достигнал до манихейския дуализъм, делящ битието на „светлото начало“ (Русия) и „тъмното начало“ (всичко, което не е Русия). И това в храма на Христа Спасителя в Москва!
В третата глава на документа, озаглавен „Външна политика“, маниакално-грандоманските визии на руския нацизъм се рисуват по следния начин:
„Като геополитически център на Евразия, разположен на пресечната точка на глобалните оси Запад-Изток и Север-Юг, Русия трябва да регулира баланса на стратегическите интереси и да действа като опора на сигурността и справедливия световен ред“.
Като начало на този „справедлив световен ред“ обаче: „Русия трябва да се върне към съществувалата повече от три века доктрина за триединството на руския народ, според която руският народ се състои от великоруси, малоруси и белоруси, които са клонове (субетноси) на единия народ, а понятието „ руснак“ обхваща всички източни славяни – потомци на историческа Русия“.
Тук онова, към което „всесветовният руски народен събор“ призовава Путиновата власт, е – няма как да се отрече – едно към едно съвпадащо с първоначалните Хитлерови идеи за „аншлус“.
Е, Германия тогава не е била „триединна“, но през тридесетте години за Хитлер и австрийците не са били нищо друго освен „клон (субетнос)“ на „единния германски Volk“.
И фюрерът е прибрал този „субетнос“ заедно с „изкуствената“ му държава към Райха.
Буквално същото призовава съборът – след прискърбното прекъсване на „повече от тривековната доктрина за триединството на руския народ“ – да направи московския режим и дори изрично настоява: „Триединството трябва да бъде включено в нормативния списък на руските духовни и морални ценности и да получи съответната правна защита“ – т. е. аншлусите на Украйна и Беларус да бъдат конституционно закрепени, да получат „съответната правна защита“.
Но нека тази седмица спрем дотук. В „Постановлението“ на ХХV Всемирен руски народен събор под главенството на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил има още достатъчно много нацизъм, който ще продължа да анализирам в следващата си колонка в Портала.
Текстът е публикуван в „Култура“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
