Чий е Росенец? Росенец е руски, какъв да е. Така би могло да се оприличи решението на президента Румен Радев да сезира Конституционния съд (КС) заради прекратената от парламента концесия на „Лукойл Нефтохим Бургас“ за пристанищния терминал Росенец. Но така ще е до края на август, когато Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) трябва да е поело оперативното управление на порта. Сроковете са записани в законови промени, обнародвани вчера в Държавен вестник, а образуваното пред КС дело не спира изпълнението им.
За първи път в най-новата история
Договорът с частната руска компания за концесията на Росенец беше подписан през 2011-а година, когато управляваше първото правителство на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, и е до 2046-а, а „отнемане“ на концесия се случва за първи път в най-новата история. Големите въпроси, които възникват, са поне пет: ще се справи ли МТС с оперирането на пристанището; колко ще плати държавата на „Лукойл“ за направените до момента инвестиции; ще се стигне ли до международен арбитраж между компанията и българската държава; какво ще реши КС; с прекратяването на концесията отпада ли и дерогацията, получена от България за вноса на руски суров петрол до края на 2024-а година. Най-същественият обаче е как ще се отразят процесите на пазара на горива, ще има ли сътресения в снабдяването и опити за ескалация на напрежение.
Засега тези въпроси остават без отговор.
Кой ще оперира порта
През порт Росенец преминава цялото количество (руски) суров петрол, който се преработва в България, а „Лукойл“ изнася и част от готовата продукция. Влезе ли изпълнителната власт, охранителната фирма на „Лукойл“ ще трябва да напусне терена, на който ще остане само държавата – митничари, данъчни, гранична полиция и вероятно екип на ДП „Пристанищна инфраструктура“, което, според последните законови изменения от юни т.г., е управителен орган на пристанищата – държавна собственост. Процесът е значително по-сложен от битката, която се водеше за ГКПП „Капитан Андреево“, където концесия нямаше, но от години вратата на ЕС към Изтока отваряше и затваряше частна фирма с проблематични собственици.
Колко ще е обезщетението
Въпросът за сумата, която да бъде платена на „Лукойл“ за направените до момента инвестиции в порта, не е известна. На заседание на бюджетната комисия преди десетина дни министърът на финансите Асен Василев съобщи, че се подготвя правен анализ на концесионния договор, както и – че депутатите ще бъдат запознати с доклад и план как ще протече процесът по опериране на Росенец. „Целта е Народното събрание да е запознато с всички действия, които Министерският съвет се кани да извърши на пристанището“, каза тогава Василев. Парламентът е във ваканция до края на август, а такива документи така и не са представени.
Според концесионния договор за целия 35-годишен срок, през който ползва Росенец, „Лукойл“ трябва да инвестира общо 44,2 милиона евро. При предсрочно прекратяване на концесията държавата дължи обезщетение. Данните, които обществото очаква от правителството, обаче са какви инвестиции е направила руската компания и какви концесионни такси е платила „Лукойл“ от 2011-а година до момента. Такива не са били оповестявани досега. Годишната такса се състои от фиксирана част – 385 000 лева без ДДС, и променлива част (8,3 процента от нетните приходи от дейността по разтоварване на нефтопродуктите или 0,03 евро за всеки тон суров петрол, разтоварен на Росенец). Която и опция от променливата част да бъде избрана, тя е в пряка зависимост от качеството на контрола, който държавата е оказвала през всичките тези години на „Лукойл“ и в частност на порт Росенец. Договорът предвижда да се избира тази, която осигурява повече приходи.
Така че когато се говори за „руски анклав“ на порт Росенец, отговорността е на ГЕРБ, чиито правителства управляваха до 2021-а година, както и на избрания от тях през 2017-а представител на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ Красимир Първанов. Известно е, че той не смята за необходимо да се отчита как защитава националните интереси в стратегически за националната сигурност обект, избягващ плащането на данък печалба. За мястото му вече е обявен конкурс, но независимо колко бързо ще стане смяната, необходимо е и общо събрание на акционерите – а това решава „Лукойл“.
Какво ще реши КС
Разбира се, никой не знае какво ще бъде решението на Конституционния съд, което ще стане известно след като държавата вече оперира порта и изпълнението на закона е факт. Юристи коментират обаче, че президентът не атакува по същество прекратяването на концесията. Оспорват се сроковете, непрецизирани текстове, както и технологията на приемане на закона – на две гласувания, проведени в едно и също заседание на парламента, макар Конституцията да го разрешава „по изключение“.
Ако законът бъде обявен за противоконституционен, това би осигурило на „Лукойл“ допълнителни аргументи – в случай, че реши да заведе арбитражно дело. Компанията вече обяви, че ще се обърне към съда,
Дерогация – да или не?
Отпада ли и дерогацията с отнемането на концесията? България единствена в ЕС получи изключение от ембаргото за вноса на руски суров петрол по море до края на 2024-а година по настояване на кабинета на Кирил Петков. Със свое решение от шести октомври 2022-а година служебното правителство пък предостави дерогация за концесията за пристанище Росенец.
Точно преди лятната ваканция обаче ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха предложения за отнемане на дерогацията на „Лукойл“, което да се случи в срок от 30 дни от влизането в сила на закона, и за назначаване на особен управител в рафинерията. Парламентът ще ги обсъжда наесен.
В свой анализ Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) констатира, че „дерогацията не е понижила значително цените, нито пък е довела до по-високи приходи от корпоративен данък. Вместо това „Лукойл“ генерира най-малко 2,4 милиарда долара свръхпечалби през 2022-а година на фона на високата отстъпка, която получава при закупуване на руски суров петрол.“ След като няма никаква полза за българските граждани, няма и смисъл от дерогацията, заяви в края на юли депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Поскъпването на бензина и дизела в последните седмици го потвърждава.
„Лукойл Нефтохим“ не изпълнява и друго задължение. Законови промени задължиха компанията всеки месец да превежда към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ 70 процента от ценовата разлика между европейския сорт „Брент“ и по-евтиния руски петрол „Уралс“. С приходите от тези вноски трябваше да се компенсирани потребителите заради скъпите горива. Според Добрев там „не е постъпила нито една стотинка“, а от кабинета не обявяват резултатите от проверката на тези приходи, за която съобщи министърът на икономиката Богдан Богданов преди две седмици.
С „Лукойл“ или без „Лукойл“
„Твърденията на президента Радев, че държавата е неспособна да управлява пристанище Росенец, граничи с доброволен отказ от суверенитет и уронва доверието в държавните институции“, обявиха в декларация от ПП-ДБ. Оперирането на терминала обаче ще е по-малкото предизвикателство от осигуряването на доставки на неруски суров петрол например, за да функционира рафинерията. Целта е да се не стигне до дефицит и повишени цени на пазара на горива, от който да се възползват определени компании.
Президентът и неговите служебни правителства направиха много за „Лукойл“, дори се опитаха да договарят нефтопровод от гръцкото пристанище Александруполис до Бургас. Сега кабинетът Денков-Габриел ще трябва да докаже, че е в състояние да принуди руската компания да спазва санкциите на ЕС – и да намери експерта, който при нужда да поеме управлението на рафинерията.
А терминал Росенец е български, какъв да е.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на Дебати.бг.
Още актуални коментари – четете тук
