Руските гемии потъват все повече в украинското блато

Русия е безспорен световен лидер в отричането на очевидни факти и го доказа още веднъж като отрече да води война в Украйна. Има и наглостта да твърди, че агресията й е “миротворческа акция”.

Но не всички лъжи могат да бъдат поддържани дълго. Особено когато сателитите следят внимателно от космоса, а на земята хиляди украинци документират руските престъпления с мобилните си телефони. Както обикновено, Москва отрече, че “Царя на Черно море” , крайцерът Москва, е поразен и потопен от украински огън. Бил просто огън. Просто така се подпалил сам флагманът на руския флот. Което, ако беше вярно, щеше да е още по-позорно, защото щеше да означава, че украинците нямат нужда да си правят труда да стрелят, тъй като руснаците ги отменят отлично като се самоунищожат успешно.

Твърденията на Русия, едва ли не нищо му няма и корабът ще бъде ремонтиран, но пък повече от 500 души екипажа ( т.е. всички) са били евакуирани “на пожар”, са достатъчно молоумни, за да имат нужда от допълнителен сериозен коментар. Украинците, разбираемо, изпълниха мрежата с иронични забележки, сред които се откроява припомнянето как Путин отговори с цинична усмивка в отговор на въпроса на Лари Кинг от CNN “какво стана с подводницата “Курск” : “потъна”.

Руските гемии потъват все повече в украинското блато, в което толкова самоуверено нагазиха и се издадоха, че са “гола вода”. “Втората по сила” армия в света търпи поражение след поражение от класираната от военните експерти преди войната на 22 място украинска армия. Сега руските пропагандони се вайкат, че всъщност Украйна имала най-силната армия в Европа и била снабдена с модерни западни оръжия.

Последното е само частично вярно и валидно за няколко вида преносими ракети и безпилотни самолети, а половината истина си е чиста лъжа. Както върви, обаче, може този път руснаците да познаят, след като не познаха, че Западът ще стои настрана, докато все повече се увеличава вероятността бранителите на родината си и на западната цивилизация от руските варвари да получат наистина тежки оръжия.

Ами къде им беше разузнаването, също прехвалено, да “прозре” истината за “най-силната армия в Европа” преди да я нападнат? Как къде – в ареста са вече доста от отговорните за руската катастрофа лица, които са писали заблуждаващи доклади за началството в Кремъл, както твърдят от доказалия се като ефективен разузнавателен орган Белингкат, ръководен от нашия сънародник Христо Грозев.

За голямо съжаление българският принос в подкрепата за Украйна се изчерпва с дейността на този наш прославен вече съотечественик. Което, уви, не е изненада, но ще се върна към това след като изброя няколко от изненадите, които Украйна поднесе най-вече на Русия, но и на целия свят. Те са известни, но ще ги маркирам пак. Може и “отзад напред”.

Украйна изненада Русия и по море, където руският флот има пълен контрол и смазващо превъзходство по брой кораби, тонаж и огнева мощ. Буквално с подръчни средства, ако така могат да се нарекат две ракети “Нептун”, които струват “жълти стотинки” . Общата стойност на закупените от страната преди войната британски ракети за брегова отбрана е 26 милиона евро. Но заедно с турските безпилотни байрактари ( също придобити на ниска цена от украинците преди войната) унищожиха най-смъртоносното оръжие на Русия на стойност 750 милиона долара. А по-важното е, че сведоха до минимум опасността от руски морски десант в Одеса.

Изненада за Русия и наблюдателите по целия свят стана също фактът, че военновъздушните сили и противовъздушната отбрана на Украйна са още дееспособни на 50-тия ден от войната. Помните ли триумфалните руски лъжи, че едва ли не в първите часове на нападението Украйна била лишена от своите ВВС?

Изненаданите руснаци обявиха днес, че “унищожените” ВВС на Украйна са нанесли удар на руска територия на 10 километра от границата.

Изненадани бяха руснаците, че не са господари в украинското небе, където с малки, но високотехнологични оръжия украинският Давид респектира дотолкова руския Голият, че той взе да си пести полетите. На практика се отказа да рискува въздушна подкрепа за злополучното си настъпление по суша към Киев, допринасяйки за поражението на видимата като на длан бронирана техника с маркировката Z.

Най голямата изненада за Русия по начало беше самото посрещане на войските й като завоеватели. Ако в Китай през юни 1989 г. видяхме един китайски младеж да се изправя пред танковете, изпратени да смажат демонстрантите на площад Тянанмън в Пекин и тази солова проява на кураж обикаля до днес световните медии, то в Украйна подобни прояви са масови, направо стандартни до степен, че се възприемат като нещо обичайно.

Самият Зеленски изненада всички и на Изток и на Запад с отказа си да се скрие и да напусне Киев, както публично и официално го съветваха най-вече западните доброжелатели. Отказа изненадващо да премести и правителството си на Запад в Львив.

Изненадани бяха руснаците, че украинците им разгадават ходовете и ги блокират. А не би трябвало да се учудват. Близо до ума е, че жертвите на руската инвазия ползват мощната подкрепа на западните служби, които превъзхождат технологично руските по дефиниция.  Путлер си мислеше, че като изпрати убийци да ликвидират Зеленски това ще им бъде като разходката на неговите безнаказани отровители по света, включително в българското село без кучета.  Но ги изпозастреляха като кучета.

Прегазвайки границата с Украйна Путлер успя да постигне върховната за себе си изненада с премахването на вътрешните граници на разделението между украинците. Вместо да ги разцепи и противопостави, както си въобразяваше, той ги обедини както никога досега. Днес 91 на сто от тях заявяват в социологическите проучвания, че вярват в победата на Украйна.

Обратното, уви, се случва в България. Разделението по оста Изток-Запад  стана крещящо видимо. Първоначалният шок ( и ужас, че някаква антипутлеристка вълна от възмущение може да помете всички гузни негови адепти у нас ) вече е преодолян. Някои от  нашистите не се посвениха да развяват окървавеното в Украйна руско знаме, а други “само” заплашват да направят политическо самоубийство ако не могат да попречат на България да изнесе “  и един куршум” за отбраняващата се Украйна.

А медиите? Е, там е най-видимо успокоението, че няма страшно да се обслужва “другата гледна точка”, т.е. гледната точка на убийците и мародерите. Постепенно на екрана се завърнаха муцуните, чиято рашистка гледна точка в самото начало на руската агресия стана неудобна за обгрижване, а гледната точка, която четете в момента, отново “потъна”. Секна интересът към нея също толкова рязко, както изригна внезапно след 24 февруари. Отново им се виждам “краен” както през годините, когато бях обект на подигравки и заклеймявания, но най-вече на (почти) пълна маргинализация в медиите, защото си позволявах да “дразня Путин” в държавата, в която водещото правило в отношението към Русия беше “да не дразним Путин”, формулирано лично от Кръстника на руския “Турски поток”, прекръстен от него на “Балкански”.

Казано отново: България, за разлика от Украйна, не изненада с нищо нито себе си, нито света. И също, както Русия , лъже – например, че щяла да бъде въвлечена във войната, ако помогне “дори и с един куршум” на жертвите на руската агресия.

Извинявайте за песимистичната констатация, но фактите наистина са такива, каквито са. Изговарям ги от десетилетия с безброй предупреждения за опасността от руското превземана на България отвътре чрез нейните многобройни диверсанти в медиите, политиката, институциите, бизнеса и на терен чрез окопаването в стотици хиляди имоти на наша земя. Та точно сега ли, когато съм по-видимо прав от всякога, да се от(к)ажа в отстъпление.

Текстът е от блога на автора. Заглавието е на Дебати.бг.

 Още актуални коментари – четете тук