На парламентарните избори през ноември миналата година участваха 20 партии и 7 коалиции. Според подадените пред Сметната палата отчети, те са разполагали с приходи в размер на 7 904 218 лв. Това показва анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС)
Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, такива на кандидатите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Даренията от физически лица нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.
Участниците, които нямат право на държавна субсидия, могат да ползват медиен пакет в размер до 40 000 лв. Ако в коалиция участва партия със субсидия, то размерът на медийния пакет се намалява пропорционално. Целта на тези средства е да се използват за медийно отразяване на платформите на политическите субекти, така че посланията им да достигнат до повече избиратели.
И този път има някои несъответствия при попълването на отчетите. Отговорните за тяхното изготвяне представители на партии са допускали грешки при попълването на конкретни графи, в някои случаи изобщо липсва категоризация на приходи/разходи, и др.
Приходите на партиите и коалициите
Общата сума на приходите на 20-те партии, явили се самостоятелно на изборите за парламента, според отчетите им възлиза на 1 754 727 лв.
Прави впечатление големият дял на медийните пакети – 625 046 лв. или 35% от всички постъпления. Тази особеност при приходите на партиите се дължи на факта, че голяма част от тях нямаха право на държавна субсидия и се възползваха от възможността за медийно отразяване за сметка на пакетите.
Това е и причината, поради която държавната субсидия, която в предходни кампании беше основен източник на финансиране, остава на второ място с 33% или 582 409 лв. За партия Възраждане приходите от държавна субсидия възлизат на 88% или 94 512лв. Голяма част от и приходите на ДПС са държавни – 68% или 276 485 лв.
За втори път – както и през април, приходите на ДПС не са формирани само от държавна субсидия. В кампанията от ноември от Движението са използвали и „Други приходи”. От подадения пред Сметната палата отчет не става ясно какви са точно те. Така например може да става въпрос за дарения към партията, които не са конкретно за предизборната кампания. На официалната страница на ДПС обаче няма публичен регистър на дарителите.
Петте партии, отчели най-големи приходи за изминалата кампания, са представени в графиката.
Приходите на 7-те коалиции в кампанията за парламентарните избори през ноември са общо 6 149 491 лв. Традиционно основен дял във финансирането заемат собствените средства на коалициите – 3 456 423 лв. или 56%. Публикуваните данни обаче не ни дават информация за вида на тези средства – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например. Сред коалициите са много от формациите, участвали в 46-тото Народно събрание – ГЕРБ-СДС, БСП за България, Демократична България и Изправи се, БГ! Ние идваме!, които са получавали държавна субсидия.
Отчетите показват, че най-много са приходите на коалицията Демократична България – 1 870 696 лв., следвана от Продължаваме промяната с 1 829 838 лв. и ГЕРБ-СДС с 1 164 423 лв. Приходите на последните са от собствени средства на партиите като впечатление прави разпределението им. Според данните в Сметната палата основната част от сумата е за сметка на партия ГЕРБ – 1 132 518 лв., а около половината от тях – 519 130 лв., са от „непарични средства”. Не се разбира какъв е техният характер и дали това са дарения привлечени преди предизборната кампания. В парламентарните кампаниите до 2017 г. ГЕРБ се явяваше като самостоятелен участник и приходите им се формираха изцяло от държавна субсидия ( – 2 315 933 лв. е размерът на субсидията, с която са финансирали кампанията си за парламентарните избори през 2017 г.).
Макар и без официално регистрирана партия на Кирил Петков и Асен Василев, коалицията с тяхно участие – Продължаваме промяната, е първа по получени дарения в размер на 1 323 504 лв. В допълнение, техните кандидати са били и най-щедрите като са отделили най-много средства, за да финансират кампанията на своята коалиция – 506 334 лв.
Финансовите отчети от кампанията за парламентарните избори през ноември показват, че основните източници на приходи, на които са разчитали участниците в нея, са медийните пакети и съответно собствените средства на коалициите (зад които можем да очакваме, че стои в най-голяма степен държавната субсидия).
Както обаче вече описахме, начинът, по който се публикуват приходите не позволява да бъде оценен делът на държавната субсидия във фондонабирането за предизборни кампании. Това е сериозен проблем по отношение на нейната отчетност. Този дефицит се разпростира и извън провеждането на агитация за конкретни избори, именно защото отсъстват ясни законови стандарти за нейното разходване.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
){kind=link}