Президентът на Румъния Клаус Йоханис трябва да отмени ветото, което наложи на освобождаването от поста на Лаура Кьовеши – главен прокурор за борба с корупцията, обяви Конституционният съд.
За нейното освобождаване от поста настоява правителството, независимо от протестите на опозицията и на международната общност.
„Държавният глава няма неограничено право в тази област и следователно трябва да издаде указ за освобождаването й, съгласно искането на министерството на правосъдието”, обяви съдът в безапелационно решение, представляващо голяма победа за социалдемократическото правителство.
Според опозицията това решение, което е било взето с шест срещу три гласа „нанася сериозен удар върху доверието в съда“.
Считаната от своите привърженици за символ на борбата срещу корупцията в Румъния, 44-годишната Кьовеши, бе назначена да оглави тази прокуратура през 2013 г. от бившия президент Траян Бъсеску.
През 2016 г. президентът Йоханис потвърди нейното назначение за последен мандат от още три години.
Тя е в остър конфликт с правителството от месеци заради критиките си срещу спорни проекти за съдебна реформа
През април румънският президент отхвърли искането на правителството да освободи популярната в страна шефка на антикорупционната прокуратура.
Министърът на правосъдието Тудорел Тоадер започна процедурата по уволняване на Кьовеши през февруари, след като обвини прокурорът в „увреждане на образа” на Румъния и превишаване на правомощията си.
Искането за освобождаване доведе до мащабни улични протести в Букурещ, а Европейската комисия изрази тревогата си, че резултатите от борбата с корупцията в Румъния не са необратими.
Над 100 000 души бяха подписали петиция, призовавайки Йоханис да не освобождава Лаура Кьовеши.
Той се вслуша в призивите и отказа с аргумента, че мотивите на правосъдния министър са крайно неубедителни.
Лаура Кьовеши си е много врагове в Румъния, тъй като много от осъдените от антикорупционната прокуратура са близки до управляваща социалдемократическа партия.
По-рано тази година Кьовеши заяви, че агенцията е разследвала рекорден брой случаи през 2017 г. въпреки „безпрецедентните атаки“ на политическите органи.
