Днес при президента се проведоха консултации с неправителствени организации. Темата на дискусиите са промени в Конституцията, с които да се уреди мястото на прокуратурата, както и механизмът за контрол над главния прокурор.
Срещата започна с изказване на президента Румен Радев, който е най-легитимният български политик, тъй като за него са гласували над 2 милиона души.
В своята реч държавният глава отговори на съмненията, изразени от новия главен прокурор Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров, който поема ръководството на КПКОНПИ.
„Консултациите за конституционна промяна не са публичен линч над новия главен прокурор и новия председател на КПКОНПИ. Те не целят унищожаването на прокуратурата, не обслужват политически проекти и избори. Те не са основното предизвикателство пред мандата на новия главен прокурор“, каза Радев.
И добави:
„Задачата на новия главен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определи олигарси. Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен, чакащ и разчитащ на грешно попълнени декларации и подадени сигнали в истински ефективен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата амбиция и тя трябва да бъде подкрепена“.
Президентът добави, че трябва да се изясни дали има място за промени, които да гарантират реално разделение на властите, които да се сложат пред колективната безотговорност, ерозия на държавността, пред паралелна власт, работеща зад фасадата на институциите, дали има нужда от засилване на правата на гражданите, отчетност и прозрачност на институциите и управлението на държавата.
На финала на своето изказване президентът заяви, че определено ще предложи промени в Конституцията.
По време на дебатите представителят на Съюза на съдиите в България Емил Дечев предложи съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд да разследва главния прокурор.
Той обясни, че този съдия ще може обективно и напълно независимо да проведе разследването, защото той е част от най-висшата съдебна инстанция, т.е. няма да има кариерна зависимост от ВСС, няма да може да бъде командирован и няма да бъде част от прокуратурата.
Дечев изтъкна и друг проблем, който се обсъжда от години – съдиите, избрани от съдии във Висшия съдебен съвет да бъдат мнозинство.
„В момента те са само 6 от 25-членния състав на съвета. Дори са малцинство и в 14-членната Съдийска колегия”, смята Дечев.
И попита дали въобще е необходим Пленум на ВСС.
„Ако той остане, то правомощията му може да бъдат намалени и да се занимава само с бюджет и съдебни сгради.”
Дечев освен това предложи ВСС да се раздели на две – съдебен и прокурорски, като в прокурорския може да се предвиди и президентска квота.
Според него по този начин прокуратурата няма да бъде извадена от съдебната власт, а от друга страна обвинителите няма да участват в изборите на председатели на ВКС и ВАС.
„Бидейки в системата на съдебната власт, прокуратурата може да бъде администрирана и управлявана така, че да се засили общественият контрол – по-голяма обществена квота в Прокурорската колегия така, че прокурорите да бъдат малцинство“, обясни на свой ред съдия Мирослава Тодорова.
Иванка Иванова от „Отворено общество” от своя страна каза, че няма никакъв смисъл от Пленума на ВСС.
Тя заяви, че политическата квота в Прокурорската колегия трябва да бъде разглеждана като обществена и не трябва да бъде запълвана с действащи прокурори, а с хора, които не са подчинени на главния прокурор.
Според нея, това е така, защото обвинител №1 на практика упражнява влияние върху прокурорите не чрез надзор и методически указания, а през техните кариерни въпроси. И ако в ПК на ВСС влязат повече хора, които не са подчинени на главния прокурор, ще се намери някакъв баланс.
Председателят на Асоциацията на прокурорите в България Евгени Иванов отбеляза, че това постоянно фокусиране върху прокуратурата не се отразява добре на колегите му. И каза, че прокурорите са интересен вид магистрати, които осъществяват сложна и отговорна работа.
Иванов беше категоричен, че независимостта на прокуратурата е жизнено важна за държавата и обществото и трябва да бъде съхранена.
Той каза, че е убеден, че дискусията ще се насочи към темата за мястото на прокуратурата и заяви, че тя твърдо трябва да остане в съдебната власт.
„Не е трудно да се отвори кутията на Пандора. Но изваждането на прокуратурата от съдебната система ще е пагубно“, заключи Евгени Иванов.
Президентът да има квота във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това предложи председателят на Съюза на юристите в България (СЮБ) Владислав Славов по време на дискусията. По този начин може да се гарантира до някаква степен независимостта на съдебната система.
Според Славов парламентарната квота във ВСС няма място или ако остане, броят на нейните представители да бъде намален, като тази промяна в Конституцията може да направи и обикновено Народно събрание.
В момента магистратите избират 11 от членовете на съвета, а други 11 – Народното събрание.
Славов отбеляза, че трябва да се помисли и за промяна на състава на Прокурорската колегия, защото в сегашния си вариант е пример за това как „зад колективното мнение се крият действия, които определено са лични“.
„Не знам там да е имало дискусия, която да е свързана с проблемите в прокуратурата. Не знам да е имало гласуване с 1-2 гласа „против“. Решенията се взимат единодушно. Нямаме нужда от такава колегия. Може да се помисли в нея да влязат по-голям брой неюристи“, заяви председателят на СЮБ.
Той засегна и въпроса за проекта за промени в НПК, с които се предвижда прокурор – шеф на Инспектората към ВКП, да разследва главния. Въпросният обвинител ще се избира с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия с мандат от 7 години.
Шефът на СЮБ каза, че не е правилно този въпрос да се реши с промени в НПК, като се ограничават правомощията на главния прокурор, а трябва да се реши на конституционно ниво.
