Американски съд приключи над 20-годишен конфликт, решавайки, че изумруд с тегло 38 кг, на стойност повече от 1 милиард долара, трябва да се върне на Бразилия, откъдето произхожда. Това решение беше посрещнато с изненада и известна доза примирение от всички заинтересовани лица, тъй като камъкът е желан от много „претенденти“. Историята на изумрудата е обвита в мистерия, правни битки и дори атмосфера на „проклятие“.
Драматичната история на изумруда
Издълбан през 2001 г. в бразилска тропическа гора, изумрудът е преместен извън страната по доста невероятен начин с помощта на мулета, едно от които е нападнато от пантера. След това скъпоценният камък преминава през дълго и нередовно пътуване, за да стигне до САЩ чрез незаконни канали, според италианското издание „Мъни“.
След като „среща“ американската земя, изумрудът е държан в склад, който по-късно е ударен от урагана „Катрина“. След това е прехвърлен в съоръжение в Лос Анджелис, където е откраднат и включен в схема за незаконни транзакции.
През 2015 г. калифорнийски съд потвърди Кит Морисън, търговец от Айдахо, и неговия консорциум като законни собственици на камъка. Това решение обаче доведе до реакция от страна на бразилските власти, които се позоваха на националната конституция: според нея всички минерални ресурси принадлежат на Бразилия, а добивът им изисква специално разрешение.
Финално решение
В края на ноември американският съд отмени предишното решение, като постанови, че изумрудът трябва да бъде върнат на Бразилия. Кит Морисън, въпреки разочарованието си от решението, заяви, че го приема и е готов да се откаже от камъка.
Този етап от сагата е значима победа за Бразилия, която в последно време увеличи усилията си за защита на своето минерално наследство, често подложено на експлоатация и нелегален трафик. Бразилските власти акцентираха, че случаят с изумрудата е символ на нуждата от опазване на природните ресурси на страната.
Намиращ се в ареста на шерифската служба в Лос Анджелис, изумрудът очаква окончателно прехвърляне в Бразилия. Остават обаче важни въпроси: Какво ще стане с него след завръщането му? Ще бъде ли изложен като символ на природното и културно богатство или ще продължи да бъде в центъра на нови спорове?
