Европейската централна банка (ЕЦБ) и централната банка на Швейцария остават единствените главни централни банки, които продължават да намаляват основните си лихви. Това е основният извод от срещите, проведени през декември от ЕЦБ, Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England), „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada) и централните банки на Норвегия и Швеция.
Основна причина за намаляване на темповете на понижаване на лихвите е нестабилността на инфлацията, развитието на икономиката и потенциалните последици от предстоящото увеличение на митата от новата администрация на Доналд Тръмп в САЩ.
На последното си заседание Управлението за федерален резерв на САЩ потвърди третото си поредно понижение на лихвите за годината, с 0,25 процентни пункта. От септември, когато УФР започна разхлабване на паричната си политика, основната лихва в САЩ намаля с 1 процентен пункт, достигайки 4,25-4,50 процента.
Последното решение дойде седмица след разкрития, които показаха, че инфлацията в САЩ е нараснала до 2,7 процента през октомври, което е с 0,1 пр. п. повече от ноември и остава над целта от 2 процента.
Въпреки че понижението на лихвите беше предизвестено, финансовите пазари бяха изправени пред информацията, че според анализа на УФР за 2025 г. се очакват само два, а не четири понижения, както предвиждаха старите прогнози.
УФР впоследствие предвиди, че инфлацията може да се установи на 2,5 процента през 2025 г., вместо 2,1 процента, посочени в предишните прогнози.
Следващата среща на УФР е насрочена за края на януари, малко след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Повечето икономисти, анкетирани от различни финансови източници, прогнозират, че банката ще запази текущите си лихвени равнища.
След заседанието на УФР, Джером Пауъл, президентът на институцията, беше попитан за влиянието на планираните повишения на митата върху цените. Той отговори с резерви, посочвайки, че „е твърде рано да се прогнозира как предложенията на новоизбрания президент Тръмп ще се отразят на икономиката и на бъдещите решения на централната банка“. „Не трябва да се бърза, нека да почакаме да видим какви ще са предложенията“, допълни той.
Подобно на УФР, централната банка на Канада (Bank of Canada) също намали своите водещи лихви с 0,5 процентни пункта до 3,25 процента, след като икономиката на Канада нарасна само с 1 процента през третото тримесечие.
В обосновката на решението се споменава предстоящата американска администрация и заплахата от 25-процентни мита от Тръмп за канадския износ, което е „повишило несигурността“ около икономическите перспективи на страната.
Управителят на Централната банка Тиф Маклем заяви, че „не знаем дали тези мита ще бъдат наложени, нито какви изключения могат да бъдат договорени, или какво ще бъде нивото на тарифите.“ Той добави, че се очаква бъдещите намаления на лихвите да са щадящи.
На декемврийското си заседание „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) запази основната си лихва на стабилно ниво от 4,75 процента, след като за последните месеци бе регистриран ръст на инфлацията във Великобритания.
Това решение не беше изненада за икономистите след като инфлацията през ноември достигна осеммесечен връх от 2,6 процента, а опасенията относно повишаването на заплатите продължават да растат, тъй като те могат допълнително да увеличат инфлацията.
През две от предходните си заседания за годината „Банк ъв Ингланд“ понижи основната си лихва два пъти с по четвърт процентен пункт, намалявайки я от 5,25 процента.
Шведската централна банка „Риксбанк“ (Riksbank) на последното си заседание намали основната си лихва с четвърт процентен пункт до 2,5 процента, посочвайки, че имат основания за по-бдителен подход относно бъдещите решения за намаление на лихвите в началото на 2025 година.
Централната банка на Норвегия запази основната си лихва на 4,5 процента, въпреки че добави, че може да обмисли нов курс за понижение. Тази институция притежава най-високите лихви сред западните централни банки.
На фона на всичко това Европейската централна банка обяви в началото на месеца намаление на основните си лихви с 0,25 пр. п., като депозитната лихва на банката стана 3 процента. По този начин, след четирите последователни заседания, основните лихви в еврозоната намаляха с общо 1 процентен пункт.
Според последните си прогнози ЕЦБ очаква инфлацията в еврозоната да продължава да спада в следващите години. Очаква се инфлацията да достигне средно 2,4 процента през 2024 г., 2,1 процента през 2025 г., 1,9 процента през 2026 г. и отново 2,1 процента през 2027 г., когато новата система на ЕС за търговия с емисии ще влезе в сила. Това представлява незначително понижение спрямо предишните прогнози, направени през септември.
Това основание даде повод на президента на ЕЦБ Кристин Лагард да коментира, че „ако данните продължат да потвърждават основния ни сценарий, предвиждащ връщане на инфлацията към целта от 2 процента през 2025 г. в еврозоната, то посоката е ясна: планираме допълнителни понижения на лихвите“.
Причината за поддържането на курса към по-ниски лихви може да се свърже и с икономическата ситуация в еврозоната. В своята последна оценка от октомври Международният валутен фонд прогнозират, че БВП на страните от еврозоната ще нарасне само с 0,8 процента през 2024 г., което е намаление с 0,1 процента в сравнение с прогнозите от юли. За 2025 г. растежът на еврозоната е предвиден да се повиши до 1,2 процента, но прогнозата е намалена с 0,3 процента от лятото.
Швейцарската национална банка (Swiss National Bank) направи най-значителното понижение на основната си лихва за последното десетилетие, спускайки я с 50 базисни пункта до 0,5 процента.
Това намаление е най-сериозното от извънредното понижение на лихвите през януари 2015 г., когато банката неочаквано се отказа от минималния обменен курс спрямо еврото.
На пресконференцията след решението управителят Мартин Шлегел посочи, че централната банка „може да продължи да понижава лихвите още под сегашното ниво от 0,5 процента“. „Ще се съберем отново през март, и на следваща среща можем да преценим дали е нужна допълнителна корекция, което показа, че още имаме пространство за действие“, добави той.
„Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan), която запази основната си лихва на ниво 0,25 процента, не оповести ясни насоки за бъдещите си действия.
На въпрос защо централната банка не променя курса си, управителят Кадзуо Уеда отговори на пресконференция, че „банката предпочита да изчака информация за това дали заплатите ще продължат да нарастват през следващата година и да получи по-ясна представа относно икономическата политика на (Доналд – бел. ред) Тръмп“.
