Антонио Таяни е председател на Европейския парламент.
Интервюто е за немското издание Westfalen Post.
Г-н председател, преговорите по Брексит са напълно задъхани. Все още ли вярвате в пробив?
Без споразумение, особено британците ще имат проблеми. Но останалите 27 държави от ЕС също ще бъдат засегнати. Трябва да постигнем споразумение по три основни точки: трябва да осигурим правата на 3,5-те милиона граждани на ЕС, живеещи в Обединеното кралство. На второ място, става въпрос за контролиране на границата между Северна Ирландия и Ирландия. И трето, става въпрос за финансовите ангажименти на Великобритания към ЕС: договорите трябва да бъдат спазвани.
Каква е минималната сума, която британците трябва да платят, за да напуснат ЕС?
Според мен трябва да е поне 60 милиарда евро. Ако ЕС приеме по-малко, европейските граждани ще трябва да платят за разликата. Но защо германците, италианците, испанците или холандците да плащат британската сметка?
Първоначално бе договорено, че Великобритания ще напусне ЕС до март 2019г. Все още ли смятате, че може да се спази пътната карта на Брекзит?
Това е възможно само, ако до края на тази година постигнем рамково споразумение по трите основни точки. Само на тази основа можем да се посветим на бъдещите търговски отношения с Великобритания. Проблемът не е в нас: ЕС говори с един глас. По-скоро правителството в Лондон се бори с много трудности. Британците трябва да ни кажат каква връзка искат с ЕС – дали искат моделът на Норвегия или този на Швейцария. До днес този въпрос остава без отговор.
Оказа ли се Брекзит илюзия за британците?
Да. Вярвам, че понастоящем мнозинството от населението вижда Брексит като грешка. Дори в британското правителство се е усетило разочарование, дори и да не признава това официално.
Има и желание за разделяне в североизточна Испания. Около половината от каталунците искат да се откъснат от централната държава. Колко голям е шансът конфликтът да бъде намален?
Каталуния е част от Испания. Референдумът за независимостта на Каталуния беше напълно незаконен. Конфликтът е вътрешна афера на страната. Трябва да спазваме принципа на върховенството на закона и испанската конституция. И освен държавите-членки на ЕС, и европейските институции защитават тази позиция.
Но какво ще стане, ако сепаратистите в Каталуня бъдат укрепени вследствие на новите избори на 21 декември? Не трябва ли ЕС да посредничи в този случай?
Не, това е испански, а не европейски проблем. Искаме диалог между страните в конфликта, но посредничеството не е задача на ЕС.
Не се ли притеснявате, че в Европа може да възникне конфликт на регионализъм и национализъм, например във Фландрия, Венето или Шотландия?
Не, не мисля така. Вече има референдуми в италиански региони като Ломбардия и Венето. Но не независимостта, а по-голямата автономия беше темата. И освен това, разликата тук е, че това се случи със съгласието на италианското правителство.
А какво трябва да се случи в Европа, според Вас? За какво се застъпвате?
Призовавам за по-голяма отговорност за Европа. Това е единственият начин да се преодолеят важни предизвикателства. В бъдеще европейците ще трябва да инвестират повече в енергетиката и цифровизацията на икономиката. Това изисква подходяща инфраструктура, за да се справи с глобалната конкуренция със САЩ, Китай, Индия или Русия.
Но повече инвестиции изискват значително увеличение на бюджета на ЕС?
Точно така. Бюджетът понастоящем е около 140 милиарда евро годишно – по-малко от един процент от брутния национален доход на страните от ЕС. Това е твърде малко.
А колко трябва да бъде?
Трябват два пъти повече пари, отколкото днес, затова бих казал 280 милиарда евро вместо 140 милиарда евро годишно. Това изисква нови собствени ресурси на ЕС, като например данък върху финансовите сделки при сделки на фондовия пазар. Така че не става въпрос за допълнителни трансфери от държавите-членки. Също така е ясно, че новите фондове не са заделени за бюрокрацията в Брюксел. За следващия бюджет на ЕС от 2021г. следва да определим ключови цели и след това да определим най-важните елементи на разходите: контрол на имиграцията, борба срещу тероризма и мерки за стимулиране на икономическия растеж в Европа. Необходимо е спешно да се търси сътрудничество в областта на отбраната. Това включва и популяризирането на водещите компании в тази индустрия.
