Миналата седмица, президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува ядреното споразумение с Иран. „Политико“ разговаря с външния министър на страната Мохамад Джавад Зариф. Какво мисли той за думите на американския президент Доналд Тръмп, за иранската ядрена програма и за независимостта на Кюрдистан?
Иска ми се да започнем с коментар за речта на президента Доналд Тръмп пред Генералната асамблея на ООН. Какво мислите Вие за ядрената сделка? Каква, според Вас, е вероятността споразумението, което постигнахте с шестте големи държави, да издържи на натиска на Тръмп?
Според мен, международната общност разбира значението на тази сделка. С председателя на Генералната асамблея на ООН Мирослав Лайчак говорихме по тази тема и той ми каза, че има 6 основни точки, по които всички държавни лидери за говорили. Една от тях е била ядрената сделка с Иран и почти всички, с две изключения, са я подкрепили.
Не, защото е перфектната сделка. Всъщност, мисля, че такова понятие като идеална сделка няма, защото всяка една договорка има две страни. Всяка една от тези две страни трябва да се научи да дава и да взема. Конкретната сделка има 7 или 8 страни.
Тя трябваше да отговори на тревогите, притесненията и интересите на най-малко 7 различни играчи. Затова няма как да е перфектна. В нея трябва да присъстват елементи на загриженост, които да удовлетворяват всеки един от седемте участника.
Най-важното нещо при преговорите беше, че се съгласихме да имаме обща цел – Иран трябва да има ядрена програма, но тя трябва да се използва за мирни цели.
Преди това, имаше две диаметрално противоположни цели.
Сега не се ли връщате в началното положение?
Горе-долу, да. Това е проблемът и няма да ни помогне. САЩ наложиха всички възможни санкции. Не мисля, че им е останало нещо, което могат да ограничат. Действията им обаче не доведоха до желаните резултати.
Преди да започнем преговорите, Иран имаше 200 центрофуги за обогатяване на уран. През 2012-та, когато САЩ седна на масата за разговори, вече имахме 20 000 центрофуги.
Разбира се, Иран не се е възползвал от това. Когато преговорите започнаха, Иран имаше 6-7% ръст на икономиката. Веднага след това, знакът стана минусов. Всички загубихме. Затова трябваше да намерим еднакво добро за всички решение.
Две години по-късно, можем да кажем, че сделката работи, независимо, че не всички спазват условията й, като САЩ, например.
Друга тема, за която всички говориха, която, между другото, много прилича на ситуацията с Иран е ядрената програма на Северна Корея. Президентът Тръмп се изказа негативно и за нея, дори с лидера Ким Чен-Ун си размениха много остри реплики. Мислите ли, че ситуацията с иранската сделка усложнява преговорите, които САЩ се опитва да води с другите държави, като Северна Корея?
Мисля, че вече е много трудно някои да вярва и да разчита на САЩ, не само Северна Корея.
Мислите ли, че Европа ще остане зад иранската сделка, ако президентът Тръмп се откаже?
Европа вече излезе с публично становище по въпроса, остава само да видим дали ще спази обещаното.
Докато се подготвях за интервюто, случайно се срещнах с бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс и го попитах какъв въпрос трябва да Ви задам. Той каза, че ще му е интересно да разбере каква е иранската позиция по въпросите, свързани със Сирия и Ирак.
Според нас, в Сирия трябва да се направи Конституционна реформа, която да разпръсне властта. Това ще позволи на различните общности да имат възможност да управляват. Това, според нас е решението на конфликта в Сирия. Ние искаме съседите ни да бъдат суверенни, да имат силни правителства. Сигурен съм, че има и други политически сили в тези държави, които настояват за разделение, фрагментация и разпадане. Те смятат, че това ще разреши някои от проблемите в региона, но мога да Ви уверя, че подобни действия просто ще положат основите на нови конфликти. В това число е и референдумът за независимост на Кюрдистан.
Какво мислите за този вот?
Въпреки че ние сме приятели на кюрдите, помагаме им да се справят с „Ислямска държава”. Според нас обаче референдумът не е вярна стъпка.
Мислите ли, че е възможен нов военен конфликт в региона, в резултат на кюрдската независимост?
Мислим, че това ще създаде много напрежение в Ирак. Надяваме се, преди да е станало прекалено късно, че кюрдите ще се съгласят на мирни преговори, основани на Иракската конституция, и че ще се откажат от референдума.
Бихте ли посредничили подобни разговори?
Винаги сме готови да помогне.
Преговори обаче не се задават, нали?
За съжаление, не, но за кюрдите е важно да знаят, че има Конституция, в която ясно е написано, че националното единство, териториалната цялост на Ирак е безспорно. Надявам се това послание да достигне до нашите кюрдски приятели.
