Той със сигурност е най-успешният и единствен английски играч, спечелил всички големи отличия във футбола – ФА Къп, Футболната лига, Купата на европейските шампиони с Манчестър Юнайтед и Световното първенство с Англия, натрупвайки рекорден брой международни мачове и голове. Сър Боби Чарлтън, който почина на 86 години, е един от най-великите футболисти, които Англия някога е създавала, пише „Гардиън“.
Като капитан на Юнайтед през 1968 г., когато те са първият английски отбор, спечелил европейската купа, и ключов играч в отбора, спечелил Световната купа през 1966 г., Боби Чарлтън е въплъщение на златната ера на английския футбол. Но той също е замесен в един от най-мрачните моменти в играта, авиокатастрофата в Мюнхен през 1958 г., при която бяха убити осем негови съотборници, трима служители на Юнайтед и още 12 пътници.
Чарлтън беше известен със своите силни пасове и експлозивни удари от далечно разстояние, с двата крака, и беше благословен със скорост, атлетизъм и перфектен баланс.
Някои коментатори казват, че той е бил майстор на страхотните голове, а не страхотен голмайстор, но статистиката отхвърля това твърдение. За Англия той вкарва 49 в 106 изяви и е най-добрият голмайстор на Юнайтед за всички времена с 249 попадения в 758 мача до 2017 г., когато рекордът му беше подобрен от Уейн Рууни.
Но неговата скромност и джентълменско поведение, както и изключителните му способности, му печелят възхищение далеч отвъд Манчестър и Англия. На върха на славата си в средата до края на 60-те години, когато Лондон и контракултурата са в разгара си, един от най-известните англичани в света е спортен герой. По целия свят първите или единствените две думи на английски, които много хора могат да произнесат са „Боби“ и „Чарлтън“.
Той е роден в миньорското село Ашингтън в Нортъмбърланд, вторият от четиримата сина на Робърт Чарлтън, миньор, и съпругата му Елизабет, известна като Сиси, която произхожда от известното футболно семейство Милбърн. Четирима от братята й са професионални футболисти, а братовчед й е централният нападател на Нюкасъл Юнайтед и Англия Джаки Милбърн. По-големият брат на Боби, Джак, също става футболист и, въпреки че не е толкова надарен като по-малкия си брат, се радва на забележителна кариера като централен халф за Лийдс Юнайтед, а по-късно и като успешен мениджър. Джак и Боби са съотборници в състава на Англия през 1966 г.
Повечето момчета от Ашингтън стават миньори, след като завършват училище (както Джак прави за кратко, преди да се присъедини към Лийдс), но от ранна възраст е очевидно, че Боби ще стане футболист. За него е било немислимо да учи в местната гимназия, тъй като там се играело ръгби. Въпреки това, той бил такъв вундеркинд, че директорът му – с насърчението на Сиси – уредил място в друго близко училище, гимназията в Бедлингтън, където се играе футбол.
През последната си година в училище той играе четири пъти за английските ученици, като отбелязва пет гола, и скоро футболни скаути от цяла Великобритания чукат на вратата на семейството. Получава предложения от общо 18 клуба, но е очарован от главния скаут на Манчестър Юнайтед Джо Армстронг и през 1953 г. подписва с тях.
С изключение на краткия му престой в Престън Норт Енд и след това в Уотърфорд, Ирландия, това е единственият му клуб и вдъхновяващ избор. Юнайтед не само е клуб във възход, но и вдъхновяващият му мениджър Мат Бъзби е готов да даде път на младостта, като събира един преждевременно талантлив млад отбор, който играе с размах и талант, завладявайки въображението на нацията и спечелвайки прозвището „Бебетата на Бъзби“. През 1955-56 г. те побеждават всички и печелят Първа дивизия (еквивалент на днешната Висша лига), а през следващия сезон запазват титлата, в която Чарлтън вкарва два пъти при дебюта си срещу Чарлтън Атлетик на 6 октомври 1956 г.
Като шампиони Юнайтед участват в турнира на Купата на европейските шампиони, първият английски отбор, който прави това, и достига до полуфиналите през 1957 г. Година по-късно побеждават „Цървена звезда“ на четвъртфиналите, като Чарлтън, вече утвърден първенец, вкарва три гола в двата мача. По време на полета от Белград на следващия ден самолетът на отбора спира за зареждане с гориво в Мюнхен. В мразовитите условия самолетът се разбива и избухва в пламъци, докато се опитва да излети от заснежената писта.
Чарлтън е изхвърлен на близо 40 метра от самолета, все още пристегнат в седалката си, и се разминава с горящите останки. Той се събужда минути по-късно, като получава само шок и леки порезни рани. По-късно той описва спасението си като чудо, но то ще го преследва до края на живота му. Скръбта от това, че е станал свидетел на гибелта на приятелите си, оставя своя отпечатък и превръща и без това срамежливия млад мъж в още по-затворен човек. Мнозина от близките му, включително Бъзби и брат му Джак, казват, че след Мюнхен Боби се е променил завинаги. „Той никога не преодоля Мюнхен“, казва Бъзби. „Чувстваше се отговорен. Това бяха неговите деца, които загинаха в онзи ден.“
Характерно за Джак е, че е по-краен. В автобиографията си от 1996 г. той пише: „От този ден нататък видях голяма промяна в нашето дете. Той спря да се усмихва – черта, която продължава и до днес“. Книгата повдига капака на обтегнатите отношения на братята – те почти не си говорят в продължение на много години, отчасти поради охлаждането на отношенията между Норма (по баща Бол), съпругата на Боби, за която той се жени през 1961 г., и по-широкото му семейство, по-специално Сиси, която той не посещава през последните четири години от живота ѝ. За щастие Боби и Джак се сдобряват преди смъртта на последния през 2020 г.
Въпреки всички успехи и почитания, които ще дойдат по пътя на Чарлтън, той винаги носи леко усещане за меланхолия. Той обаче не е затворен на футболното игрище, където излъчва свободата, желанието и властното присъствие, характерни за великите спортисти.
Само 23 дни след случая „Мюнхен“, Чарлтън отново играе за Юнайтед и през остатъка от този травматичен сезон, както и през следващото десетилетие, той е основният камък, върху който Манчестър Юнайтед е възстановен. Показвайки забележителен дух, Юнайтед стигна до финала за Купата на Англия в рамките на три месеца след катастрофата, с обновен отбор от млади играчи, нови попълнения и четирима играчи, които оцеляват след катастрофата. Зад тях има вълна от обществено съчувствие, но те губят финалния мач с 2- 0 от Болтън Уондърърс.
На 19 април, малко преди финала за Купата, Чарлтън дебютира за Англия, отбелязвайки при победата с 4-0 срещу Шотландия на Хемпдън Парк. Той вкара още два пъти във втория си мач, срещу Португалия на Уембли, и това му спечели място в отбора за Световното първенство в Швеция това лято. Това е първият от четирите състава на Световно първенство, в който той участва (още един рекорд за англичанин), въпреки че остава на пейката през цялото време в Швеция. До Световното първенство през 1962 г. в Чили Чарлтън е първи избор и отбелязва гол срещу Аржентина, когато Англия стига до четвъртфиналите, преди да загуби от бъдещия шампион Бразилия.
Като домакин на Световното първенство през 1966 г. Англия прави разочароващо начало с равенство 0-0 срещу Уругвай. Във втория мач, срещу Мексико, Чарлтън запалва надеждите на Англия с великолепен гол, пробягвайки от собствената си половина с топката, преди да отправи удар, подобен на гръмотевица. На полуфинала срещу Португалия той прави международния мач на живота си, отбелязвайки и двата гола при победата с 2-1, която извежда Англия на финала.
Той изиграва сравнително спокоен мач при победата с 4:2 на финала срещу Западна Германия, като английският мениджър Алф Рамзи му възлага задачата да маркира блестящия млад Франц Бекенбауер, на когото е казано да маркира Чарлтън, така че двамата до голяма степен се неутрализират един-друг. Но битката между двамата най-добри играчи на терена е била решаваща за изхода на мача, както признава Бекенбауер години по-късно: „Англия ни победи през 1966 г., защото Боби Чарлтън беше просто малко по-добър от мен.“ Рамзи казва, че Чарлтън е бил „до голяма степен опората на отбора от 1966 г.“ и той е избран за играч на турнира. Чарлтън завършва сезона не само като световен шампион, но и като Футболист на годината и Европейски футболист на годината.
Предстои му още едно световно първенство – в Мексико през 1970 г. Тогава той е на 32 години и въпреки че все още е може би най-добрият играч на Англия, на четвъртфинала, отново срещу Западна Германия, при резултат 2:1 в полза на Англия, Рамзи спорно заменя Чарлтън, за да съхрани силите му за полуфинала, който изглежда сигурен. Германците обаче се връщат в мача и печелят с 3:2, а Англия отпадна. Това е рекордната 106-а капитанска лента на Чарлтън – в мач, в който той задминава Били Райт. Рекордът е подобрен едва през 2015 г. от Уейн Руни. Мачът срещу Западна Германия е последнят за Боби Чарлтън – незадоволителен край на блестящата му история в международните мачове.
Дните на разцвета му в Англия съвпадат с ренесанса на Манчестър Юнайтед след мюнхенската трагедия. В средата на 60-те години Бъзби изгражда втория си велик отбор, в чието сърце Чарлтън вече играе като атакуващ полузащитник. В състава влизат северноирландецът Джордж Бест и шотландецът Денис Лоу, които заедно с Чарлтън образуват ослепителна нападателна линия, възродила легендата за „Бебетата на Бъзби“. Те са блестящи индивидуалности (в рамките на пет години и тримата са обявени за европейски играч на годината) и заедно помагат на Юнайтед да спечели Купата на Англия през 1963 г. и титлата в лигата през 1964-65 и 1966-67 г.
Десет години след катастрофата в Мюнхен, „Юнайтед“ най-накрая сбъдва мечтата на Бъзби да играе на финал за Купата на европейските шампиони срещу португалския клуб „Бенфика“. Юнайтед печели с 4:1 на „Уембли“, а Чарлтън вкарва два пъти и вдига купата като капитан. За него и Бил Фоулкс, единствените двама оцелели от катастрофата в настоящия състав, както и за Бъзби, това е една невероятна вечер. След мача, докато останалите от отбора празнуват, Чарлтън е толкова изтощен, че не може да стане от леглото си в хотела, за да слезе долу и да се присъедини към партито. Година по-късно Бъзби се оттегля като мениджър, а Юнайтед започва бавно да запада, въпреки че Чарлтън играе до 1973 г.
След края на кариерата си той е несигурен какво да прави по-нататък и просто чака телефонът му да звънне. Минават три седмици и Чарлтън приема първото получено предложение – да ръководи втородивизионния Престън Норт Енд. През първия му сезон клубът изпада и той подава оставка през следващия. След толкова години на слава като играч това е много тежко изпитание и Боби Чарлтън.
По-голям успех постига в медиите, където работи като футболен коментатор за Би Би Си, а през 1978 г. създава и иновативните футболни училища на Боби Чарлтън, в които млади играчи се обучават на най-високо ниво. През 1984 г. се завръща в Манчестър Юнайтед като директор. Установява близки отношения с мениджъра на Юнайтед Алекс Фъргюсън, а неговата дипломатичност и неповторим авторитет в играта го превръщат в идеалния посланик на клуба, който през 90-те години се превръща в глобална спортна марка. Тези качества не бяха пропуснати и от други спортни организации и Чарлтън, който беше посветен в рицарство през 1994 г., бе естествен избраник за отборите, които се кандидатираха за спечелването на Олимпийските игри през 1996 и 2000 г. и Игрите на Британската общност през 2002 г. за Манчестър, Световните първенства през 2006 и 2018 г. за Англия и успешното представяне на Лондон за Олимпийските игри през 2012 г.
Легендата на Манчестър Юнайтед Робърт Чарлтън, роден на 11 октомври 1937 г., почина на 21 октомври 2023 г., припомня БГНЕС.
Още спортни новини – четете тук
