Сърбия и Унгария ще отговорят „по адекватен начин“ заради българската газова такса

Унгария и Сърбия ще синхронизират позициите си и ще отговорят „по адекватен начин“ на решението на българското правителство за въвеждане на такса за транзита на руски газ по тръбопровода „Балкански поток“.

Вече близо седмица темата е водеща в двете страни.

Белград не може да направи почти нищо, за да попречи на България да въведе такса за транзита на руския газ през нейна територия, а в случай, че измисли някоя реципрочна икономическа мярка,

това би могло да застраши интересите на Европейския съюз, чийто член е България.

Това посочиха пред белградския вестник „Данас“ сръбски специалисти, пише БТА.

В петък, 13 октомври, България въведе такса от 20 лв. за мегаватчас за транзит на руски газ, доставен през нейна територия на трети страни.

Към момента Унгария, Сърбия, Гърция, Румъния и Австрия се снабдяват с руски газ по газопровода „Балкански поток“. Българският премиер Николай Денков коментира тази седмица, че

България има право да налага такса върху вноса и транзита на руски газ.

Ръководителят на Газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич посочи, че мярката не засяга Сърбия, тъй като сръбското предприятие „Сърбиягаз“ има договор с руската компания „Газпром“ за доставка на газ на сръбско-българската граница.

Директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович пък посочи, че мярката е политическа и дискриминационна спрямо Сърбия и Унгария.

• Въведената такса за транзит на руски газ ще увеличи приходите в бюджета с над 2 млрд. лв. годишно

Потребителите в Сърбия се снабдяват с руски природен газ през територията на България, който се транспортира по газопровода „Балкански поток“, което означава, че за Сърбия ще бъде начислена и нова доста солена такса за „синята енергия“, която

публичното дружество „Сърбиягаз“ купува от руския държавен гигант „Газпром“, посочва „Данас“.

Вестникът припомня, че в съответствие със споразумението, което Сърбия сключи с Международния валутен фонд за получаване на кредит, Белград предприе поетапно увеличение на цените на газта на дребно, като най-новото ще влезе в сила на 1 ноември в размер на 10 процента.

• ЕК разследва сделката с „Боташ“, която сключи служебният кабинет на Радев

Това означава, че от тази дата нататък тази енергия ще струва 5,02 динара за киловатчас с данъци и такси.

Това е значително увеличение на цените, което в условията на световна икономическа криза и висока инфлация представлява удар върху бюджета на сръбските домакинства, отбелязва „Данас“.

Сръбският министър на финансите Синиша Мали и министърът на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто излязоха със съвместно съобщение, че решението на България да въведе такса върху руския газ, който преминава през нейна територия, е

„неприятелска стъпка, насочена против Унгария и Сърбия“.

„Новата българска мярка заплашва сигурното снабдяване с енергия в Унгария и Сърбия. Европейският съюз не въведе санкции за транзит на природен газ от Русия, така че аргументацията на българския премиер Николай Денков е напълно неточна.

Това решение подрива европейската солидарност и застрашава енергийната сигурност както на страните членки на ЕС, така и на страните кандидатки за членство“, пише в съобщението, публикувано на интернет страницата на сръбското правителство.

Допълва се, че Унгария и Сърбия ще синхронизират позициите си и

ще отговорят „по адекватен начин на това противоречиво решение от страна на България“.

Сръбският икономист Милан Р. Ковачевич каза пред „Данас“, че Сърбия и Унгария не могат да направят много, за да попречат на България да въведе нова такса.

„Всяка страна е суверенна и може в рамките на своите граници да налага каквито си иска такси. Не виждам по какъв начин Сърбия би могла да отговори на хода на София нито в правен, нито в икономически смисъл.

Това, което все пак би могло да се направи, е да се използва фактът, че и Унгария, и България са страни членки на Европейския съюз и Будапеща може да задвижи пред органите в Брюксел инициатива за премахване на мерките, въведени от София под предлог, че са насочени срещу интереса на страни от ЕС, които са принудени да внасят руски газ, за да функционират нормално икономиката и домакинствата им“, обяснява Ковачевич.

Сръбският специалист по енергетика Велимир Гаврилович посочи пред „Данас“, че Унгария и Сърбия можеха лесно да игнорират решението на България, ако снабдяването се осъществяваше през Украйна, но тази опция е невъзможна заради военната интервенция на Москва в страната.

„Сърбия може да помисли за някакви икономически контрамерки дори в областта на енергетиката, защото е в ход строежът на газов интерконектор между нашата страна и България. Проблемът обаче е в това, че с въвеждането на контрамерки Белград може да навреди и на икономиката на Европейския съюз, защото България е част от неговия официален пазар, а това не би било желателно или полезно за нашата страна“, отбелязва Гаврилович.

Генералният секретар на Сдружението за газ на Сърбия Воислав Вулетич смята, че

България няма право да въвежда такава такса.

„Това е абсолютно безсмислено. Според споразумението за снабдяване с руски газ през газопровода „Турски поток“ Сърбия поема газа на своята граница. Също така не е длъжна да плаща каквато и да е такса за транзит и българският парламент не може да взима решения по този въпрос. Сърбия не бива да обмисля контрамерки, нито евентуална жалба срещу България пред международните съдилища, защото не е подписвано никакво споразумение с тази страна за транзита на руски газ“, заключва Вулетич.

Още международни новини – четете тук