Съединените щати са против разклонението на газопровода „Турски поток” през България. Това каза в интервю за БНР държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Дейвид Хейл. Той трябваше да участва в първата среща от Стратегическия диалог на високо равнище, която се проведе в София на 8 декември. Хейл обаче отмени визитата си в София заради кризата в Близкия изток. Хейл е считан за едни от най-важните хора в американската демокрация.
В своето интервю американският дипломат твърди, че Америка разглежда проекта „Турски поток” като геостратегически за Русия. Той смята, че чрез него, Москва се опитва да дестабилизира Украйна, като я заобикаля.
„Съзнаваме, че енергийната сигурност е много важна за Европа и разбираме, че когато нашите съюзници имат сигурен достъп до енергоизточници, те са по-силни, по-благонадеждни съюзници. Проблемът е, че Москва има други възгледи. Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. „Северен поток 2“ и втората линия на „Турски поток“ са проблем, защото не осигуряват енергийна диверсификация за Европа. Те дестабилизират Украйна, защото Русия получава възможност да заобиколи тръбопроводите на украинска територия“, обясни Хейл.
Според САЩ газопроводът е още едно средство на Русия да се наложи над Европа, което допринася за нестабилността.
В деня, в който в София дойде американска делегация, за да постави началото на стратегическия диалог между САЩ и България, част от който е и темата енергетика, премиерът Бойко Борисов присъства на официалното пускане на „Турски поток” в Истанбул. Там той се срещна с президентите на Русия, Турция и Сърбия – Владимир Путин, Реджеп Ердоган и Александър Вучич.
Няколко часа по-рано премиерът обяви, че България купува 20% от терминала за втечнен газ в Александруполис.
БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ САЩ И „ТУРСКИ ПОТОК”
Целта на проекта „Турски поток“ е да заобиколи Украйна в доставките на газ, въпреки че в края на миналата година Москва и Киев подписаха нов 10-годишен договор за транзит.
Путин открито критикува правителството в София, че според Москва бави своята част от продължението на „Турски поток“, и намекна, че то можело да мине през друга държава. Борисов отвърна, че забавянето е заради европейски процедури, а не по желанието на кабинета му. Последва бързо споразумение с „Газпром“ за промяна от 1 януари на входната точка за руски газ – от Украйна и Румъния на българско-турската граница и „Турски поток“.
Вашингтон обаче не одобрява нито този проект, нито „Северен поток 2”, по който трябва да се доставя газ до Западна Европа. И двата газопровода са заплашени от санкции в края на март. Според американски официален източник на брюкселското издание Euractiv може да има санкции и за всеки, който изгражда продължение на този проект на своя територия. Това означава, че и България евентуално може да попадне под ударите на американските санкции.
Позицията на нашето правителство е, че т.нар. Балкански поток – тръбата, свързваща „Турски поток“ с транзитния участък в Сърбия – е част от газопреносната мрежа на България. Но единственият клиент за обемите в нея е „Газпром“.
САЩ обаче подкрепят изграждането на интерконекторната връзка с Гърция, чрез която в България може да се случи реална диверсификация на газовите доставки. Въпреки това този проект вече повече от 10 години не може да бъде завършен. Интерконекторът беше изрично споменат на срещата в Белия дом между Борисов и Тръмп. Българското правителство уверява, че по проекта се работи, макар и засега да няма видими резултати.
Интересът на правителството е насочен основно към „Турски поток”, забелязват много от енергийните експерти у нас. Проектът обаче е много скъп и се плаща от данъците на българските граждани. От енергийното министерство обаче непрекъснато повтарят, че България ще печели по 400 млн. лева годишно от транзита на газ, но никой официално не е обяснил колко губи страната от спирането на Трансбалканския газопровод и при какви параметри на натоварване е изчислена новата сума.
