Нашата галактика Млечен път съдържа десетки милиарди потенциално обитаеми планети, но нямаме представа дали сме сами. Засега Земята е единственият свят, за който е известно, че крие живот и сред всички живи същества на нашата планета предполагаме, че Homo sapiens е единственият вид, който някога е развивал модерни технологии.

Но може би предполагаме твърде много.

Учени от Института за космически изследвания на Госард на НАСА и Университета в Рочестър оше преди време подложиха на критичен поглед научните доказателства, че нашата е единствената напреднала цивилизация, съществувала някога на Земята.

„Наистина ли знаем, че сме били първият технологичен вид на Земята?“ пита Адам Франк, професор по физика и астрономия в Рочестър и съавтор на статията “Силурската хипотеза“ /2018/, която разглежда възможността за отдавна изчезнала цивилизация на рептилиите, спомената за първи път в ТВ шоу.

„Имаме индустриално общество само от около 300 години, но на сушата има сложен живот от близо 400 милиона години” – припомни той.

Ако хората изчезнат днес, казва Франк, всяка бъдеща цивилизация, която може да възникне на Земята след милиони години, следователно би се затруднила в разпознаването на следите от човешката цивилизация. По същия начин, ако някоя по-ранна цивилизация е съществувала на Земята преди милиони години, може да имаме проблеми с намирането на доказателства за това.

В търсене на хора-гущери

Откриването на физически артефакти със сигурност би било най-драматичното доказателство за цивилизация в силурски стил на Земята, но Франк се съмнява, че някога ще намерим нещо подобно.

„Нашите градове покриват по-малко от един процент от повърхността – казва той – Всички съпоставими градове от по-ранна цивилизация биха били лесни за пропускане от съвременните палеонтолози. И никой не трябва да разчита на намирането на юрски iPhone; няма да издължи милиони години, Gorilla Glass или не.”

Намирането на вкаменени кости е малко по-добър залог, но ако друг напреднал вид е ходил по Земята преди милиони години – ако изобщо са се придвижвали с ходене – би било лесно да не забележим вкаменените им скелети, ако са имали скелети. Съвременните хора съществуват само от 100 000 години – тънка частица от времето в огромните мащаби от време на фосилизираните находки, които са осеяни навсякъде.

Поради тези причини Франк и Гавин Шмид, климатолог в Goddard и съавтор на статията, се фокусират върху възможността за намиране на химически реликви от древна земна цивилизация.

Използвайки човешка технология като свой ориентир, Шмид и Франк предлагат обръщане към пластмасите и другите дълготрайни синтетични молекули, както и радиоактивните отпадъци (в случай, че фракции от древни гущери са водили атомна война). В нашия случай технологичното развитие е придружено от широко изчезване и бързи промени в околната среда, така че това също са червени маркери.

След преглед на няколко подозрително внезапни геоложки събития през последните 380 милиона години, изследователите заключават, че нито едно от тях не отговаря неопровержимо на “технологичен” профил. Франк призовава за повече изследвания, като например да се проучи как съвременните индустриални химикали продължават да съществуват в океанските утайки и след това да види дали можем да намерим следи от подобни химикали в геоложкия запис.

Той твърди, че по-задълбоченото разбиране на човешкия отпечатък върху околната среда също ще има практически последици, помагайки ни да разпознаем по-добри начини за постигане на дългосрочен баланс с планетата, за да не се окажем утрешният забравен вид.

Лунна археология

От друга страна, той също е любопитен човек, който се интересува от проучване на по-далечни идеи за намиране на знаци в “силурски“ стил:

„Можете да опитате да погледнете Луната – казва той – Лунна археология.”

Луната е предпочитана цел на астронома от държавния университет в Пен Джейсън Райт, един от шепата други изследователи, които сега прилагат сериозно научно мислене към възможността за технологични цивилизации от човешкия свят.

„Обитаеми планети като Земята са доста добри в унищожаването на неподдържани неща по повърхностите им“, казва Райт.

Така че той разглежда екзотичната възможност такава цивилизация да е била космическа. Ако е така, артефакти от тяхната технология или техни следи могат да бъдат намерени другаде в Слънчевата система.

Райт предлага да се търсят такива артефакти не само на лунната повърхност, но и на астероиди или погребани на Марс – места, където такива обекти теоретично биха могли да оцелеят стотици милиони или дори милиарди години.

Неотдавнашното изстрелване на Tesla Roadster в космоса на SpaceX предлага представа за това как може да протече подобно търсене. Няколко астрономи насочиха своите телескопи към машината и така показаха, че дори и да нямате представа какво гледате, пак ще ви привлече вниманието като един странен на вид астероид.

Намирането на технически „подписи“ в космоса е изключително делечен изстрел, но Райт твърди, че усилията си заслужават.

„Има и много други причини да се намерят особени структури на Марс и Луната и да се търсят странни астероиди – казва той – Такива проучвания могат да разкрият нови подробности за историята и еволюцията на Слънчевата система, например, или за ресурси, които могат да бъдат полезни за бъдещите космически кораби.“

Ако усилията покажат някъде голям черен обелиск, толкова по-добре.