Оценката на Съвета на Европа за реформата, замислена от правосъдния министър Данаил Кирилов, с която уж трябваше да се въведе ефективен механизъм за разследване на „тримата големи“ в съдебната система, никак не е окуражителна, става ясно от съобщение на сайта на организацията.
Изводът е направен въз основа на впечатления на представителите на Департамента по изпълнение на съдебни решения (на ЕСПЧ в Страсбург, б.р.), от проведената на 20 и 21 юни кръгла маса в София относно присъди на съда в Страсбург срещу България. На нея, заедно с други теми, бе разисквана и нуждата от осигуряването на независимост на евентуални разследвания срещу главния прокурор.
Според предложената от българската власт законова процедура, главният прокурор подлежи на разследване от свои подчинени от Софийска градска и Специализираната прокуратури, което, според експерти, практически е невъзможно да стане в условията на независимост. Освен това в проблема, касаещ основно главния прокурор и концентрацията на власт в ръцете му, бяха вмъкнати и председателите на върховните съдилища, с което реформата трябваше да се разпростре върху „тримата големи“ в съдебната власт.
Това бе аргументирано с изискване от страна на европейските институции, но миналата седмица Съветът на Европа излезе със специално опровергаващо подобно твърдение съобщение.
В днешното съобщение с оценката на Съвета на Европа не е пропусната станалата стандартна окуражителна формулировка, отбелязваща „готовността да се работи по законодателни предложения“. То обаче недвусмислено посочва, че представеното предложение не само не е адекватна защита от рисковете за независимостта на разследването срещу главния прокурор, а може дори да затрудни започването на такова.
„Що се отнася до разследванията срещу главния прокурор, представителите на Отдела за изпълнение на решенията (на ЕСПЧ в Страсбург, б.р.) припомниха необходимостта да се гарантира достатъчна йерархична, институционална и практическа независимост на всеки стадий от наказателното производство (включително предварителната проверка) и при всякакви обстоятелства.
Въпреки че приветстват готовността на българските власти да работят върху законодателно предложение, те отбелязаха, че проектозаконът от 14 юни 2019 г. не отстранява рисковете за независимостта и ефективността на разследване срещу главния прокурор на досъдебния стадий на производството и би могъл да направи по-трудно започването на разследване“ – смятат от Съвета на Европа.
Така формулирано, становището дава да се разбере, че като проблем се вижда разследването срещу главния прокурор, но не и срещу председателите на ВКС и ВАС.
Представителите на Департамента са посочили възможността хармонизиране на закона с изискванията на практиката на съда в Страсбург да стане и по пътя на конституционна реформа. Това е било казано, след като „много участници /в кръглата маса – бел. ред./ изказаха съмнения за възможността, в рамките на сегашната конституционна рамка, да бъдат предвидени гаранции, съответни на изискванията на практиката на Съда в Страсбург.
Засега правосъдният министър Данаил Кирилов отрича такава възможност. Времето за съобразяване с препоръките обаче не е безкрайно, тъй като Комитетът на министрите на Съвета на Европа обяви наскоро, че може през декември да излезе със специална резолюция, посветена на България, ако до 1 октомври, не бъдат изпълнени препоръките, дадени в резултат на осъдителни решения на ЕСПЧ в Страсбург срещу страната ни. Ако това се случи, ще сложи неприятно петно върху международната репутация на страната.
