Днес Съветът на Европа предостави подкрепа на Европейския съд за правата на човека, след искане от Италия и още осем европейски държави за ограничаване на правомощията му в областта на имиграцията, съобщава Франс прес.
Съдът, който е разположен в Страсбург, отговаря за наблюдението на прилагането на Европейската конвенция за правата на човека в 46-те подписали я страни. В последно време обаче действията му бяха поставени под съмнение в някои нации, сред които Франция и Великобритания.
В отворено писмо, публикувано в петък от канцеларията на италианския премиер Джорджа Мелони, девет европейски нации заявиха необходимостта от дискусия относно адаптацията на международните конвенции спрямо съвременните предизвикателства. Те настояват за преразглеждане на обхвата на правомощията на Европейския съд за правата на човека, за да се определи дали той е разширил тълкуването на конвенцията извън оригиналната й цел.
Отговорът на генералния секретар на Съвета на Европа на това писмо беше изключително категоричен.
„Запазването на независимостта и безпристрастността на Съда е от основно значение“, подчерта Ален Берсе, социалист и бивш президент на Швейцария.
„В правовата държава правосъдието не бива да бъде подложено на политическо влияние“, добави той. „Институциите, които дефинират основните права, не могат да бъдат зависими от политическите цикли. В противен случай рискуваме да подкопаем стабилността, която те трябва да осигуряват. Съдът не бива да бъде използван нито като оръжие срещу правителствата, нито като инструмент от тях“, заключи Берсе.
Той определи дискусиите като полезни, но подчерта, че „в контекста на сложни предизвикателства, нашата роля е да укрепим конвенцията, а не да я отслабваме.“
През последните години Европейският съд за правата на човека осъди редица страни за действия, свързани с борбата с незаконната миграция, включително спиране на изпращането на кандидати за убежище от Великобритания в Руанда, което предизвика критика от тогавашното консервативно правителство. Относно Франция, през 2023 г. Съдът спря експулсирането на чеченски гражданин в Русия, на което тогавашният вътрешен министър Жералд Дарманен обяви, че е готов да плати глобата, наложена от Съда, и определи решението като несериозно.
Отвореното писмо от петък е резултат от среща в Рим между датската премиерка Мете Фредериксен и италианския премиер Джорджа Мелони, които имат твърда позиция по въпросите на миграцията. Документът беше подписан също от лидерите на Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Чехия.
„Смятаме, че тълкуването на конвенцията от страна на Съда в някои случаи ограничава нашата възможност за вземане на политически решения в нашите собствени демокрации“, се посочва в писмото.
Правителството на Мелони е ангажирано с борба срещу незаконната имиграция, но плановете му за изпращане на мигранти в центрове в Албания срещат редица правни препятствия. Италиански съдии отказаха да одобрят изпращането на мигранти, задържани в Средиземно море, в тези центрове и пренасочиха въпроса за законността му към Европейския съд, който все още не е изразил становище.
Френският съдия Матиас Гийомар, който поема председателството на Европейския съд за правата на човека следващия петък, обеща по време на избора си в края на април да защитава институцията от атаки срещу правовата държава и да поставя под въпрос основополагащите ценности на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейският съд за правата на човека получава всяка година десетки хиляди жалби от индивиди, за които той е последната инстанция след изчерпване на националните правни процедури.
