Съюзът на учените в България (СУБ) ще проведе тържествено събрание утре в Голямата зала на Столична община – на същото място, където преди 80 години, пак на 30 октомври, е учреден Съюзът на научните работници в България (СНРБ), чийто правоприемник е днешната неправителствена организация на българските учени, съобщиха от екипа на СУБ.
Идеята за обединение на дейците на мисълта, науката и образованието се обсъжда още през 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Реализира се на 30 октомври 1944 г. с възникването на Съюза на научните работници в България (СНРБ). Инициатори и основатели са 17 български културни и научни дейци с различни политически възгледи, които полагат основите на своя организация, която „да работи за развитието на науката и популяризиране на научните постижения всред народните маси у нас“.
Сред първооснователите на съюза, както и сред хората, взели в една или в друга степен активно участие в по-нататъшното развитие на организацията, са учени с големи приноси в развитието на науката и научноприложните изследвания у нас: Дончо Костов, Георги Павлов, Кирил Братанов, Асен Хаджиолов, Михаил Геновски, Пейчо Поппетров, Никола Долапчиев, Ангел Ангелов, Александър Бурмов, Вера Златарева, Никола Агънски и др. Те принадлежат към всички политически партии и движения, допуснати в политическото пространство в следвоенното време на динамични политически и икономически промени в страната. И може би това е причината съюзът да оцелее през превратностите на времето и да заема своето специфично място в националния научен живот, казват от СУБ.
Редица достойни личности са били начело на организацията от 1944 г. Те имат забележителен принос не само за развитието и утвърждаване на организацията като една устойчива и полезна за българските учени и преподаватели, координирането на силите и възможностите на националния научен потенциал, но и като личности с приноси като общественици и изследователи: първият председател акад. Асен Хаджиолов е признат авторитет в българската хистология; проф. д-р Георги Павлов – с големи заслуги за практическото организиране на ветеринарното дело в страната; акад. Михаил Димитров – историк, философ и психолог, първият национален изследовател на Ботевото дело; акад. Кирил Братанов – един от най-големите специалисти във ветеринарната медицина; акад. Любомир Илиев – математик с международна известност; чл.-кор. Александър Янков – един от малцината тогава българи, специалисти по международноправни проблеми; проф. д-р Иван Матев, д.м.н. – хирург и учен със световна известност в областта на ортопедията и травматологията, водещ специалист по хирургия на ръката; акад. Дамян Дамянов – хирург и утвърден учен, водещ специалист в областта на висцералната хирургия и хирургично лечение на заболяванията на стомашно-чревния тракт, жлъчната система, черния дроб, панкреаса, далака, коремната стена; автор на статии за развитието на науката и висшето образование.
„Съюзът на учените в България, обединяващ учени и преподаватели от цялата страна, има общественото признание като една от най-авторитетните структури на гражданско общество у нас. Той е важна, активна, винаги присъстваща част от националната научна сфера. Съюзът винаги е откликвал на най-съществените и актуални проблеми, свързани с науката, научните изследвания и постижения, новите технологии, проблемите на висшето образование и университетите, интеграцията на България в Европейското научно и образователно пространство. Доказателство за това са многобройните научни прояви, голяма част от които са осъществени със съвместни усилия. И това е правилната посока – само обединените действия на научно-преподавателската общност от цялата страна ще помогнат да бъде чут гласът на учените“, отбелязват от СУБ.
В юбилейната за Съюза на учените в България 2024 г. бяха проведени много научни събития, тържественото събрание утре ще бъде кулминация в празнуването на 80-годишнината. Cлово ще произнесе историкът Николай Поппетров –почетен член на СУБ, автор на над 300 научни студии и статии, дългогодишен активен член на съюза с изключителен принос за популяризиране историята и дейността на организацията.
На събранието ще бъдат връчени дипломите на удостоените със званието „Почетен член на СУБ“ през 2024 г., както и наградите на СУБ за отличени учени в Конкурса за високи научни постижения за 2024 г.
В направление „Значими научни постижения в докторски дисертации“ грамота ще получи гл. ас. д-р Радостина Цветанкова – лаборатория по „Репродуктивни ОМИК с технологии“, ИБИР – БАН; дисертация на тема: „Влияние на специфични микро РНК-и в туморната патогенеза, чрез промяна на процесите на автофагия и вродена имунна сигнализация“ с научен ръководител: проф. Красимира Тодорова-Хайрабедян, д.б.н.
В направление „Високи научни постижения“, област „Аграрни науки“, диплом за високи научни постижения ще бъде връчена на гл. ас. д-р Михаил Червенков от Лесотехнически университета (ЛТУ) – Факултет по ветеринарна медицина, член на секция „Ветеринарна медицина и животновъдни науки“ – София. Наградата се присъжда за 14 научни публикации в съавторство за периода 2021–2023 г. с импакт фактор, свързани с изследвания на инфекциозните заболявания при хора и животни. Грамота в същото направление се дава на гл. ас. д-р Десислава Градинарска-Янакиева, от ИБИР – БАН, член на секция „Ветеринарна медицина и животновъдни науки“ – София. Наградата се присъжда за 4 научни публикации в съавторство за периода 2021–2023 г. с импакт фактор, насочени към създаване на нови криоконсерванти в областта на репродуктивната биология. Грамота ще получи и доц. д-р Роман Петков от ЛТУ – Факултет по ветеринарна медицина, член на секция „Ветеринарна медицина и животновъдни науки“ – София. Наградата се присъжда за 6 научни публикации в съавторство за периода 2021–2023 г. с импакт фактор, свързани с разпространението на вируса на хепатит Е при няколко вида животни в България.
В област „Естествени науки“ диплом за високи научни постижения ще получат проф. д-р Сотир Сотиров от Бургаски университет (БУ) „Проф. д-р Асен Златаров“, член на секция „Информатика“ – София. Наградата се присъжда за 21 публикации в съавторство за периода 2021–2023 г. в реномирани международни списания, свързани с разработката на нови математически модели на невронни мрежи.
В област „Обществени науки“ с грамоти са удостоени проф. д.н. Маргарита Стефанова-Бакрачева от СУ „Св. Климент Охридски“ – Факултет по науки за образованието и изкуствата, член на секция „Педагогика и психология“ към СУБ (наградата се присъжда за монографиите „Личностни предиктори на преживяваното благополучие“ и „Заучена безпомощност и самосаботиране: Ефективен и неефективен копинг във връзка с психичното благополучие“ и 25 научни публикации, посветени на проблемите на психичното благополучие и факторите, които го определят) и авторски колектив в състав проф. д-р Алла Кирова и проф. д-р Ирена Зарева-Зафирова от Института за икономически изследвания – БАН (и двете са членове на секция „Икономически науки“ – София, наградата им се присъжда за монографията: „Академичната сфера и бизнесът в България: състояние и възможности за разширяване на сътрудничеството“).
В област „Биологически и медицински науки“ грамота ще получи доц. д-р Виолета Русева от Институт по микробиология (ИМикБ) – БАН, член на секция „Микробиология“ – София. Наградата се присъжда за 15 научни публикации в съавторство за периода 2021–2023 г. с импакт фактор, насочени към актуални проблеми в областта на инфекциозните заболявания и синтезиране на антимикробиални препарати с ниска цитотоксичност за човешки клетки. /ПВ/
