С марки като „Гап“ (Gap), „Ливайс“ (Levi’s) и „Кълъмбия спортсуеър“ (Columbia Sportswear), както и с луксозни имена като „Келвин Клайн“ (Calvin Klein), „Ралф Лорън“ (Ralph Lauren) и „Томи Хилфигър“ (Tommy Hilfiger), Шри Ланка е известна като етичен и надежден производител на дрехи. В момента обаче най-значимият сектор на острова се сблъсква с ново и сериозно предизвикателство – 20% мита върху износа за САЩ, които са най-големият му клиент, съобщава бизнес изданието „Никкей“.
Ключовият въпрос, според Йохан Лоурънс, генерален секретар на Обединения форум на асоциацията за облекло на Шри Ланка, е дали американските потребители ще могат да поемат увеличените разходи и да продължат с покупките.
Лоурънс не се тревожи, че облеклото от Шри Ланка ще стане по-скъпо в сравнение с подобни продукти от други държави, тъй като „прага е вдигнат за всички“.
Под „всички“ той има предвид регионалните конкуренти на Шри Ланка, като Бангладеш и Виетнам.
Митата от 10%, наложени от САЩ през април, наречени базова тарифа, бяха поети от производителите и търговците, обясни Лоурънс. Но допълнителните 10% могат да се прехвърлят директно на потребителите в Америка.
По-високите цени обикновено водят до намален интерес, а „облеклото е категория, от която хората лесно могат да се лишат – да изберат по-евтина тениска или да отложат покупка“, подчертава той.
Освен това бизнес моделът в сектора на облеклото, основан на нисък марж и голямо количество, означава, че дори малки изменения в цените могат да причинят вреда на компаниите. „Няколко цента в грешна посока могат да означават загуба на поръчка“, добавя той.
Производството на облекло е в основата на икономическата структура на Шри Ланка, като секторът осигурява препитание на 400 000 души и несвързано подкрепя още около 800 000 работни места. Този сектор генерира почти половината от общите износни приходи на страната. През март само доставките на облекло нараснаха с 11,65%, достигайки шестгодишен максимум от 467 милиона долара. За първото тримесечие увеличението е с 11,7% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 1,3 милиарда долара.
Въпреки това, този растеж е вече поставен в зависимост от търговския протекционизъм на САЩ, който може да доведе до промени в глобалните вериги за доставки и да предизвика икономическата стабилност на Шри Ланка.
Правителството счита, че е важно да се водят допълнителни преговори със САЩ. В интервю за медиите миналата седмица, финансовият министър Харшана Сурияперума каза, че Шри Ланка ще облегчить вноса от САЩ, за да намали търговския дефицит и да улесни навлизането на американски компании.
„Като нетен вносител на енергия, ние разглеждаме варианти да удовлетворим интересите на САЩ в рамките на конкуриращите се ограничения“, отбеляза той. Сурияперума потвърди също, че Шри Ланка обмисля внос на петрол от САЩ и предлага улеснена търговия, вместо намаляване на тарифите в стратегията си.
Един от факторите, които продължават да работят в полза на Шри Ланка, е нейният имидж като производител на етично облекло. Международно известни марки отдавна избират Шри Ланка за доставка на стоки поради спазването на трудовите стандарти и прозрачността, които Обединеният форум на асоциацията за облекло на Шри Ланка насърчава с етикета „Дрехи без вина“.
Въпреки това, мнозина смятат, че такова брандиране не е достатъчно в конкуренцията с държави като Бангладеш, който има безмитен достъп до много пазари, и Виетнам, който ползва вертикално интегрирани вериги за доставки. „В контекста на достъпа до пазара сме в неблагоприятна позиция“, казва Лоурънс. „Дори в ЕС, където имаме предимството на Общата схема от преференции плюс (ОСП+), тя се използва едва около 50%. Не можем вече да разчитаме на нито един пазар. Трябва активно да търсим нови пазари“ като Япония, Австралия, Канада и Южна Корея, допълва той.
