Съществена подкрепа за довършване на стратегическите инфраструктурни проекти, която да бъде в синхрон с природната среда, показва проучване на „Сова Харис“ – „Обществени нагласи за изграждане на стратегически обекти и тяхното съчетаване с природата в България“.
Изследването е национално представително, проведено от 25 до 28 август сред 800 лица на възраст над 18 години по поръчка на в. „Труд“, реализирано чрез стандартизирано телефонно интервю.
България предприе две важни стъпки за пълноправно участие в Европейския съюз. С приемането ни в Шенген и еврозоната, вече „де юре“ сме пълноправни европейци. Липсата на инфраструктура обаче е това, което ни прави „де факто“ непълноправни, твърдят от социологическата агенция. Според тях страната ни разполага с моделите на партньорите, както и с необходимата финансова подкрепа. Проектите са ясно очертани, но на практика ни липсва воля и окончателно усилие. Европейските примери и стандарти, които следваме, са регулации с глобално влияние, добавят те.
В съвременна България осъзнато следваме този курс на развитие. Поведението на неправителствения сектор у нас в текущия контекст изглежда, меко казано, странно, отбелязват социолозите. Обществената нагласа е положителна и притежаваме настроения и закони, които благоприятстват. Вместо да се ангажират в публичността и политическото представителство, участвайки в диалога за изграждането на необходимите проекти, неправителствените организации – НПО-тата предпочитат да следват формални процедури, чрез които налагат едностранно своето виждане, допълват те.
Според анализа на социолозите, това е една от причините политическата видимост на зелените НПО да не успява да обедини обществените нагласи, които подкрепят подобни идеи. В този аспект обществото ни предстой да измине път, който да ни приближи до моделите на нашите западни партньори. Конкретно по отношение на промените в законодателството, тук също има значителен брой хора, които подкрепят мерки за ускоряване на решенията, допълват от агенцията.
Около 72% от участниците смятат, че язовир „Черни Осъм“, който ще осигури водоснабдяването на Плевен и Ловеч, трябва да бъде построен. Против са 7,7 на сто, а около 20% не могат да се определят. Това показва, че когато проектът е представен в контекста на конкретна нужда – водоснабдяването на Плевен и Ловеч, хората реагират категорично положително. Водата се възприема като жизненоважен ресурс и аргументът е силен и разбираем, пишат социолозите.
По отношение на довършването на магистрала „Струма“, близо 71% от запитаните са „за“. Против са 4,5 на сто, а не могат да преценят 24,6%. Анализът на агенцията показва, че огромното мнозинство е за завършването на магистрала „Струма“. Това означава силна обществена подкрепа за завършването на инфраструктурния обект, вероятно мотивирана от аргументи като безопасност на движението, по-бърза връзка с Гърция и икономическо развитие. Почти четвърт от участниците остават неутрални – вероятно поради недостатъчно информация, допълват от „Сова Харис”.
Общо 59,6% от анкетираните подкрепят изграждането на тунел под Шипка. Процентът на колебаещите се е 35,2 на сто или повече от една трета. Вероятната причина за това е, че проектът е по-слабо познат на широката общественост и не е толкова видим в ежедневието, колкото „Струма“, показва анализът на данните.
Същият процент подкрепа е за построяването на тунел под Петрохан. Това показва, че хората виждат реална полза от такъв проект – подобряване на свързаността между Север и Юг, както и икономическо развитие. И тук групата на незнаещите е значителна – 33,5% от запитаните. Голямото колебание свидетелства, че проектът не е достатъчно познат и не е в центъра на общественото внимание.
Подкрепата за изграждане на магистрала „Черно море“ е по-висока – 69,5%, вероятно заради факта, че хората виждат значителна практическа полза – свързване на Варна и Бургас, развитие на туризма и регионалната икономика. Отговорилите с „Не мога да преценя“ са 24,9%, което показва липса на информация или дистанцираност от конкретния регион. Проектът попада в същата категория като „Струма“ – ключова магистрала с висока обществена подкрепа, където практическите ползи надвишават евентуалните екологични възражения.
На въпрос дали България се нуждае от нови язовири, близо 40% от участниците изразяват подкрепа. Нямат ясна позиция 45,1 на сто, а против са 16,7%.
Голямото количество хора, избрали отговор „Не мога да преценя“, вероятно се дължи на недостатъчна информация или ясни аргументи за необходимостта от нови язовири. Темата е очевидно не широко обсъждана и остава неясна за мнозина, а публичният дебат и експертни оценки, достъпни за обществото, липсват. За да се формира по-ясно обществено мнение, вероятно е необходимо повече разяснения относно: икономическите ползи/разходи, екологичните последици и алтернативни начини за управление на водните ресурси.
Над половината от запитаните – 51,4 на сто, смятат, че трябва да се намерят решения, чрез които да се реализират стратегическите обекти с максимално щадене на околната среда. Около 34,8% са на мнение, че околната среда трябва да се опазва, а 5,7 на сто са „за“ реализирането на обекти от стратегическо значение. „Не мога да преценя“ са избрали малко над 8% от запитаните.
Резултатите показват, че повечето хора в България искат баланс вместо крайности. Българите търсят среден път – стратегическите обекти да се изграждат, но без да се нанася щета на природата, обясняват социолозите. Еколозите имат широка обществена подкрепа в общи линии, но хората не са готови напълно да пренебрегнат стратегическите инфраструктурни нужди. Крайностите („само екология“ или „само строителство“) съставляват малцинство.
Около 27,7% от анкетираните одобряват промяна в законодателството, която да съкрати процедурата за обжалване на изграждането на стратегически обекти. Против са близо 20 на сто, а 52,6% не могат да преценят.
Малко над една четвърт са „за“ съкращаване на процедурите за обжалване. Тези отговори вероятно отразяват мнение, че текущите процеси са твърде бавни и „спират“ важни инфраструктурни проекти. Изключително висок е дялът на хората, които не могат да преценят, пишат от „Сова Харис“. Обществото все още няма ясно формирано мнение по този въпрос. Фактор за това може да е, че процедурите за обжалване са по-абстрактни и технически за мнозина, което показва, че темата не е достатъчно обяснена и е далеч от ежедневния опит на хората.
