Миналия месец украинският президент Володимир Зеленски направи рядко пътуване извън Украйна, като прекара почти една седмица в Джеда, Саудитска Арабия, и Хирошима, Япония. Неговата цел беше да спечели подкрепата на Бразилия, Индия, Индонезия и Саудитска Арабия – четири големи държави, които не са съгласни с руската война в Украйна. Тези и други водещи държави от Глобалния Юг днес имат по-голяма власт от всякога. Причините за новопридобитата им геополитическа мощ са следните: Те разполагат с повече правомощия, печелят от регионализацията и могат да се възползват от напрежението между САЩ и Китай.
Средните сили днес разполагат с повече правомощия, отколкото когато и да било след Втората световна война. Това са държави със значително влияние в геополитиката, но по-малко мощни от двете световни свръхсили – САЩ и Китай. В Глобалния Север те включват Франция, Германия, Япония, Русия, Южна Корея и други. С изключение на Русия, тези държави не ни говорят много за
променящата се динамика на властта
и влиянието, тъй като те остават в голяма степен свързани със Съединените щати.
Много по-интересни са шестте водещи средни сили от Глобалния Юг: Бразилия, Индия, Индонезия, Саудитска Арабия, Южна Африка и Турция. Тези колебаещи се държави от глобалния юг не са напълно обвързани с нито една от свръхсилите и следователно са свободни да създават нова динамика на властта. Всички те са членове на Г-20 и са активни както в геополитиката, така и в геоикономиката. Тези шест държави служат и като добър барометър за по-широките геополитически тенденции в Глобалния Юг.
Има много причини за
нарастващото значение на тези шест държави,
но те могат да бъдат групирани в две групи: дългосрочни, исторически развития и по-нови глобални тенденции. Що се отнася до първата група, събитията след Студената война дадоха на тези сили повече възможности в международните отношения. Студената война доведе до по-строго разделение на противоположни блокове, което привлече някои от днешните колебаещи се държави. Последвалата ера на еднополюсност на САЩ наложи известна вярност към Вашингтон от страна на почти всички държави. Днешната китайско-американска двуполюсност е по-слаба и всички средни сили имат по-голяма свобода на движение.
Второ място в класацията на историята: През последните две десетилетия светът се деглобализира по важни начини и в резултат на това се формират нови геополитически и геоикономически отношения на регионално равнище. Всички колебаещи се държави са регионални лидери и те стават все по-важни, тъй като властта се прехвърля в техните региони. Процесите на near-shoring (преместване на веригите за доставки по-близо до дома) и friend-shoring (преместването им от противници към съмишленици) бавно преместват някои фирми и търговски отношения от Китай към други региони, най-вече в Глобалния Юг. Някои от колебаещите се
държави от Глобалния Юг ще се превърнат
в още по-натоварени центрове на регионалната търговия. Най-добрият пример е Индия, където някои американски фирми откриват производства и прокарват нови вериги за доставки. Енергийните пазари стават все по-регионални, което е от полза за Саудитска Арабия. По същия начин саудитската столица Рияд се превръща в регионален финансов център. Освен това Международният валутен фонд (МВФ) подчертава, че
светът се фрагментира,
а в един фрагментиращ се свят регионалните средни сили логично играят все по-важна роля.
Трето, по време на Студената война Индия и Индонезия току-що бяха излезли от колониално управление. Това ограничаваше глобалната им роля през тази двуполюсна епоха. Днес шестте колебаещи се държави са напълно независими участници. Но те не са просто ново превъплъщение на Движението на необвързаните държави или на други групировки, доминирани от Глобалния Юг, като Г-77 и БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), никоя от които не е била много силна. Всички тези групи включваха или включват някаква идеологическа близост, каквато днешните шест колебаещи се държави нямат. Липсата на идеологическа близост помага на тези държави да възприемат твърд подход във външната политика, което от своя страна повишава общото им въздействие върху международните дела.
Други фактори за влиянието на колебаещите се държави произтичат от по-скорошни глобални тенденции.
Силата на колебаещите се държави
се засилва от влиянието, което те получават от конкуренцията и конфронтацията, които все повече характеризират отношенията между САЩ и Китай. Всяка свръхсила иска колебаещите се държави да се присъединят към нея, което създава възможности за колебаещите се държави да се противопоставят една на друга. Например силата и влиянието на Индия се увеличиха драстично, след като тя се присъедини към Четиристранния диалог за сигурност (Quadrilateral Security Dialogue, или Quad) – най-важното усилие, водено от САЩ, за балансиране на Китай. Бразилия и Индонезия се възползваха от нетърпението на Китай да сключи сделки с критични минерали, особено с литий, никел и алуминий. Неотдавнашно проучване показва, че макар всяка от шестте държави да се ориентира към Съединените щати или Китай по определен въпрос, повечето от тях остават
относително балансирани по отношение
на своята лоялност. Засега в много области те са свободни да играят с една велика сила срещу друга. Фундаменталните технологии, включително полупроводниците, изкуственият интелект, квантовите технологии, 5G телекомуникациите и биотехнологиите, са единственото изключение; тук средните сили вероятно ще трябва да направят избор между търговия със Съединените щати или с Китай.
По подобен начин колебаещите се държави от Глобалния Юг, с техните големи и растящи икономики, се възползват от международните политики в областта на климата. Без участието на тези държави не може да се намери решение на предизвикателствата, свързани със замърсяването и въздействието върху климата. Въглеродните пазари ще осигуряват все повече ресурси на тези средни сили, независимо от действителното им въздействие върху емисиите, тъй като западните компании трябва да купуват компенсации, докато се стремят към нулев нетен статус. В по-широк план политиките за обезлесяване и декарбонизация се нуждаят от конструктивното участие на колебаещите се държави – Бразилия и Индонезия, по отношение на обезлесяването и основно Индия и Индонезия по отношение на декарбонизацията, особено
във връзка с използването на въглища.
И накрая, партньорствата за справедлив енергиен преход се фокусират върху намирането на творчески решения за финансиране на климатичните цели, като първите получатели на финансиране са Южна Африка и Индонезия. Въпреки че досега резултатите от програмата са смесени, това е пример за две средни сили, които поемат водеща роля в политиката за климата.
Шестте колебаещи се държави изиграха важна роля по отношение на санкциите и очертаването на облика на войната в Украйна. От самото начало те отказаха да се присъединят към западната военна помощ за Украйна и санкциите срещу Русия. Те твърдят, че войната засяга само европейската, а не глобалната сигурност, и че тя не е от полза за националните им интереси в областта на развитието, намаляването на дълга, продоволствената сигурност, енергийната сигурност и други области.
Но най-важното въздействие на тези държави върху войната е тяхната водеща роля в противопоставянето – а в някои случаи и в подценяването – на западните санкции срещу Русия. Турция е една от няколкото държави, участващи в
насочването на големи количества стоки
с двойна употреба към Русия, нарушавайки духа и вероятно буквата на западните санкции. За тези дейности Съединените щати вече са наложили санкции на четири турски компании. Повечето от другите средни сили остават твърдо неутрални, въпреки че Южна Африка клони към Русия. От началото на войната и шестте държави поддържат или засилват търговските и други връзки с Русия.
МВФ прогнозира, че тази година руската икономика ще нарасне с 0,7% – това едва ли ще предизвика парализиращо въздействие, на което се надяваха западните държави. Колебаещите се държави помогнаха на Русия да намали въздействието на санкциите и ще продължат да го правят. Те са една от причините, поради които Кремъл изглежда вярва, че може да се издържа, като насочи търговията си на юг и на изток.
Значително нарасналото влияние на средните сили в Глобалния Юг се проявява и в техните инициативи за посредничество. Турция е единствената външна сила с най-голямо влияние върху войната в Украйна. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е ключов преговарящ по сделките за зърно,
участва в мирните преговори в началото на войната
и е в добра позиция да улесни бъдещи преговори, ако враждуващите страни изберат такива. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва излезе със собствена инициатива. Индия по-тихо се позиционира като посредник за постигане на мир в бъдеще. Тези държави вече са в добра позиция да посредничат и в други конфликти. Статутът на Индия в това отношение е особено висок, не на последно място и поради факта, че от февруари насам тя вече предоставя 8% от активните миротворци на ООН. Индонезия и Южна Африка също са активни като посредници и миротворци.
Научният и инженерният опит на тези страни ги превръща в бъдещи рискове за разпространение на ядрени оръжия; следващият случай на разпространение на ядрени оръжия, ако се случи, най-вероятно ще бъде в държава от Глобалния Юг. Макар и малко вероятно в близко бъдеще, особено след сближаването със Саудитска Арабия, Иран остава
най-опасният риск от разпространение на ядрено оръжие в света.
Само няколко технологични стъпки го делят от това да се превърне в латентна ядрена сила – такава, която може да направи бомба за кратко време. При сценарий, при който отношенията с Рияд рязко се влошат и Техеран посегне към производството на бомба, саудитците и евентуално турците също биха могли да направят това. Ето защо според съобщенията саудитците са поискали ядрени гаранции от Съединените щати, наред с други отстъпки, в замяна на установяването на дипломатически отношения с Израел – Рияд иска защитата, осигурена от ядрен чадър, ако не и самите ядрени оръжия.
Популярният фокус върху страните от БРИКС като основен противовес на западното господство прикрива много от интересните факти за глобалния юг. Включването на Китай и Русия в БРИКС прикрива решаващия възход на колебаещите се държави.
Днес Китай е една от двете велики сили в двуполюсния свят. Пресилено е да се смята, че
Китай е част от Глобалния Юг,
най-вече защото китайската икономическа мощ и обширните геополитически амбиции го правят различен тип държава. Русия е средна сила, но в упадък. Освен това тя е хиперревизионистка в подхода си към света – възглед, който колебаещите се държави от Глобалния Юг не споделят. Затова политиките на двете най-активни в геополитическо отношение държави от БРИКС трябва да се обясняват с логика, различна от тази, която движи колебаещите се държави.
Вашингтон трябва да има добре разработена дипломатическа стратегия не само към всяка от шестте ключови държави, но и към Глобалния Юг в по-широк план. Поканата на повечето от колебаещите се държави на неотдавнашната среща на Г-7 беше полезно начало, но е необходимо много повече. Една по-добра стратегия би започнала с повече посещения на високо равнище от страна на ключови американски дипломати. По-добрата политика би включвала и по-бърза търговска стратегия, която да започне да разчупва преградата за достъп до американския пазар. В по-широк план Съединените щати трябва да могат по-добре да предвиждат реакциите на шестте колебаещи се държави и на Глобалния Юг на ключови политически решения на САЩ. Например степента, в която
западните политики по отношение на войната в Русия
предизвикаха отчуждение в Глобалния Юг, изненада Вашингтон. От началото на инвазията през февруари 2022 г. Съединените щати се опитват да наваксат изоставането – и дори в това не се справят много добре. Подобна способност за прогнозиране би изисквала по-добро разбиране на настроенията и убежденията на елитите в много страни от Глобалния Юг.
Силата и влиянието на колебаещите се държави,
а и на всички средни сили, ще бъдат засегнати, ако напрежението между САЩ и Китай нарасне драстично и се превърне в конфронтация от времето на Студената война. Разделянето ще се разшири и колебаещите се държави вероятно ще трябва да се присъединят по-тясно към едната или другата страна.
И накрая, поради възхода на колебаещите се държави, сега в света има повече страни, които имат влияние върху геополитическите резултати. Сред тях не се наблюдават отчетливи модели на поведение, освен интензивното преследване на националния им интерес. Сега имаме повече движещи сили по всеки геополитически въпрос. Това прави прогнозите за геополитическите резултати, които и без това са трудна задача, още по-сложни.
Анализ на Клиф Купчан, председател на Eurasia Group, за „Форин афеърс“
Още актуални анализи – четете тук
