Митът за необятната интелигентност на българина отдавна не е толкова актуален, колкото беше по времето на т.нар. социализъм. Тогава бяхме въздигани от видни партийци и съмнителни изследователи, които твърдяха убедено, че коефициентът на интелигентност на българите бил свръх висок и го надминавали (с малко!) само израелците. Така, освен с най-яките борци и щангисти и с най-кръшните гимнастички, трябваше да се гордеем и със своя естествен мегаинтелект. И да построим комунизма в най-кратки срокове. Е, не ни се получи…
В началото на прехода митът също процъфтяваше. Само той ни беше останал – борците и щангистите станаха застрахователи, а гимнастичките надебеляха (слава богу, временно, Илияна Раева ги върна във форма напоследък). И тогава политици от вякакви бои твърдяха същото (за несъкрушимия ни интелект), а този факт трябваше да повдигне духа на нацията и тя по-бързо да построи демократичното си общество – за от 3 до 5 години, примерно. Е, 33 години по-късно установяваме, че и това не ни се получи.
Коефициентът на интелигентност и културата на човека не винаги съвпадат. Но са близки, повярвайте. Може един актьор или художник да не е особено интелигентен, както може и един автомонтьор с IQ 150 да е завършен простак. Но се случва рядко.
Културата и достъпът до нея са основополагащи в едно модерно общество. Какво общество сме и към какво сме се запътили? Фактите по-долу са показателни.
Изследване на потреблението на културни продукти в България показва доста притеснителни, да не кажем шокиращи данни. Изследването е направено в рамките на проект Лаборатория “Право на култура” на сдружение “Фабрика за идеи” и е финансирано от Националния фонд „Култура.
Ето го факт №1:
52% от пълнолетното население на Република България не е посетило нито едно културно събитие през 2022 г.
И факт №2:
Българите над 55 години, които не са стъпвали на на театър, опера, концерт, изложба или музей са… 78%!
Да не говорим, че най-голям процент (66%) от все пак посетилите културно събитие, смятат за такова ходенето в… заведения с жива музика. Познайте с предимно каква.
Други 61% са ходили до исторически забележителности, 54% са се появявали по събори или фестивали. За театър и опера няма да говорим, там процентът е под 1.
Заслужава да се отбележи и частта (60%) от жителите на селата, които биха посещавали културни събития, ако имаха повече пари, обаче нямат. Както и другите 40% от тях, които биха посетили културно събитие, ако то е в тяхното или близко населено място. „Опроверга се предположението, че в селата няма интерес или желание да се потребява или да се създава култура“, изтъква Янина Танева от „Фабрика за идеи“.
Особено мрачно е положението на хората над 55 години – те изобщо не могат да си позволят участие в културния живот, независимо дали са в голям град или на село.
Тоест: желание има, възможности – не. 20% от хората с най-ниски доходи отделят едва 0,5% за култура и културни дейности. Логично. Колко да отдели един пенсионер от 500-те си лева за месеца, даже и да му се плаче за театър? Какво прави по въпроса държавата, наречена Република България? Не ни се говори даже. Да са живи и здрави някои телевизии.
А изследването си е съвсем истинско. Поръчано е от “Фабрика за идеи” на социологическа агенция “Маркет линкс”. Обемът на извадката е от 1024 души. Смятайте колко е 52% от това. Простичко казано: ако вие сте посетили културно събитие през 2022 година, комшията ви най-вероятно не е. И обратното.
Още новини за култура – четете тук
