Шоуто на ВСС продължава следващата седмица

Висшият съдебен съвет (ВСС) официално откри процедурата за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Това се случи, след като днес кадровиците допуснаха до цялостно разглеждане пет случая и частично други три от посочените в предложението на министъра на правосъдието Надежда Йорданова девет казуса, заради които се иска отстраняването на Гешев от поста му. Деветият случай  – „Жоси“, не беше допуснат до разглеждане.

На 12 април Пленумът на ВСС ще обсъди предложението по същество.

Малко над пет часа продължи дебатът по допустимостта на посочените девет случая в предложението на министъра.

Изцяло бяха допуснати казусите с полицейското насилие на протестите през 2020 г., „Осемте джуджета“, „Емилиян Гебрев“, за случайното разпределение на делата, както и за указанията във връзка с транспортните престъпления.

Частично бяха допуснати случаите с Елена Йончева, делото „Баневи срещу България“ и коментарите на Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации. Единственият изцяло недопуснат случай е „Жоси“.

Около 12 ч. обаче хакерска атака спря за около 20 минути онлайн излъчването на заседанието на ВСС.

Малко по-късно IT специалист на ВСС прекъсна заседанието, за да уведоми кадровиците, че е имало хакерска атака срещу Държавната агенция за електронно управление, в резултат на което не работеха сайтовете на ВСС, на правителството и на всички, които са на домейн justice.bg и government.bg.

За около 20 минути проблемът беше отстранен и сайтовете вече работят.

Иначе ВСС, след около 40 минути спорове, а според Атанаска Дишева и „използване на процедурни хватки“, започна да обсъжда допустимостта на предложението на министъра пункт по пункт.

Малко преди заседанието главният прокурор огласи становището си по него, като посочи, че липсват правни аргументи за освобождаването му, а то цели овладяване на прокуратурата (подробно за становището виж тук).

До разглеждане по същество е допуснат целият случай с коментара на Иван Гешев във връзка с полицейското насилие на протестите през 2020 г. Кадровиците единодушно приеха, че то е допустимо и редовно.

Не така стоят нещата със следващите два казуса в предложението – с евродепутата Елена Йончева и осъдителното решение на съда в Страсбург по делото „Баневи срещу България“.

От 2019 г. Елена Йончева е с обвинение за пране на пари от Корпоративна търговска банка. Бившият главен прокурор Сотир Цацаров поиска от Европейския парламент да свали имунитета ѝ, но през февруари 2022 г. той категорично отказа, като най-общо прие, че тя е жертва на репресии и наказателното производство цели да навреди на политическата ѝ дейност като представител на опозицията в България към онзи момент. В предложението си до ВСС Йорданова заявява, че настоящият главен прокурор не е изразил публично позиция по решението на Европейския парламент и „особено по отношение на изключително смущаващите констатации за започване на наказателното преследване срещу Елена Йончева по политически мотивирани съображения, които несъмнено рушат доверието не само в разследващите органи, но и в независимостта на съдебната власт“. Йорданова добавя, че Гешев не е предприел и действия за оттегляне на искането.

Кадровиците частично допуснаха случая до разглеждане по същество, като в бъдещата си дискусия ще се спрат само на твърденията, че главният прокурор не е коментирал решението на Европейския парламент и не е предприел действия за оттегляне на искането за снемане на имунитета на Елена Йончева.

Спор предизвика предложението във връзка с нарушената от Иван Гешев презумпция за невиновност по делото срещу Николай и Евгения Баневи. През октомври 2021 г. двамата осъдиха България в ЕСПЧ. Съдът в Страсбург прие, че при задържането им е нарушен чл. 5, §3 от ЕКПЧ, а освен това е нарушена и презумпцията за невиновност с коментари на Иван Гешев (тогава зам.-главен прокурор и шеф на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева.

По този повод правосъдният министър твърди, че макар изказването да е направено докато Гешев е бил зам.-главен прокурор, то вредоносните последици са се появили в мандата му като обвинител №1. Освен това след решението на ЕСПЧ не са последвали коригиращи мерки за преодоляване на негативните последици в професионален и етичен аспект в системата на прокуратурата като част от независимата съдебна власт, призвана да налага и спазва стандартите на правовата държава.

След това шефът на ВАС отново предложи да се приеме, че предложението е частично допустимо – само по отношение на бездействието за предприемане на коригиращите мерки, а в останалата част да не бъде разглеждано, защото нарушението е извършено преди Гешев да встъпи като главен прокурор.

С 10 на 7 гласа кадровиците приеха частична недопустимост на искането, като ще бъде разгледани твърденията, че Гешев не е предприел коригиращи мерки след влизане в сила на решението по делото „Баневи срещу България“.

За изцяло допустими бяха приети случаите с „Осемте джуджета“, „Емилиян Гебрев“, за случайното разпределение на делата, както и за указанията във връзка с транспротни престъпления.

Частично допуснат беше случаят с коментарите на Иван Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации. А с казуса „Жоси“ ВСС отказа два се занимава.

Очаквано случаят „Жоси“ стана повод за по-продължителна дискусия сред кадровиците.

Министърът на правосъдието накратко изложи предложението си в тази част, а главният прокурор обширно се спря на него и то не само, защото се споменава баща му, но и заради справка, получена от ГДБОП.

Иван Гешев започна със становището, че искането трябва да бъде оставено без разглеждане, защото се отнася до период, в който е бил обвинител в Софийската градска прокуратура. По думите му единственото вярно нещо в предложението е името на баща му – Стоимен Гешев. Главният прокурор заяви, че баща му, който скоро ще навърши 83 години, е пълнолетен, дееспособен, правоспособен човек, който не е поставян под попечителство или някакви други възбрани. „Това е факт, който не отричам“, каза Гешев.

Кадровиците решиха този случай да не го разглеждат.

С 14 на три гласа пък ВСС прие за частично допустимо соченото от Надежда Йорданова нарушение на етичните стандарти във връзка с, по думите ѝ, арогантни и груби коментари на Иван Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации.

Министърът на правосъдието може в 14-дневен срок да обжалва всички решения на ВСС, с които не се допускат до цялостно разглеждане на случаите „Елена Йончева“, „Баневи“ и за НПО, както и пълният отказ на съвета да се занимава с „Жоси“.

Текстът е на Lex.bg, заглавието е на редакцията.