Владимир Путин
На снимката: Владимир Путин по време на годишната си пресконференция

Западните политици и правителства не искат да възприемат Владимир Путин като нещо различно от агресор и диктатор. Освен това гледат на себе си като на миротворци и гъвкави дипломати. Но ако се обърнем към фактите, тяхното лицемерие става очевидно: Русия многократно е подавала ръка на Запада и е получавала пренебрежителен отказ. Когато Путин дойде на власт за първи път, той се опита да установи добри отношения със Запада, но предложението му беше отхвълено. Сега предстои разплатата, пише в свой анализ германското издание Der Spiegel.

Не само гръцката философия оставя забележима следа в историята, но и самите философи. Преди малко по-малко от 500 години, преди началото на християнската хронология, когато боговете бяха все още живи, един ден на Анаксагор беше изпратено съобщение със следното съдържание: синът ви умря. Мъдрият Анаксагор реагира на това кратко: „Отдавна знам, че синът ми е смъртен“.

Този епизод отлично описва позицията на Запада към Путин. Критикът на режима Алексей Навални е затворен, а неговите поддръжници са преследвани. Путин е уредил всичко по такъв начин, че да може да се кандидатира за следващия президентски мандат, а може би и за друг. Мнозина заключават, че сега Путин показва истинското си лице и отдавна знаят, че той е автократ и диктатор.

Тази оценка предполага, че Путин не се е променил, той е останал верен на себе си през цялото време, независимо от външните събития. За сметка на това западните политици и правителства се смятат за добронамерени, помирителни и дипломатично гъвкави партньори, които непрекъснато трябва да отговарят на агресивните действия на Русия след анексирането на Крим през 2014 г. Те правят това с помощта на икономически санкции и струпването на все повече оръжия на границата с Русия.

Именно в тази светлина се представя всичко, ако освен това не се вземе предвид защитата на правата на човека.

При Путин корупцията стана „подредена“

Западните лидери говорят за правата на човека. По-лесно би било да се повярва в това, ако те също говориха за държави, които смятат изтезанията и убийствата за нещо нормално, например Саудитска Арабия. Но Западът го приема, защото Саудитска Арабия е „наш приятел“. Що се отнася до Русия, не е трудно да се отгатне, че Студената война продължава в съзнанието на хората. Но трябва да погледнете отблизо Путин.

Този човек е възпитан в западната традиция. Говори немски. Жалкият руски президент Борис Елцин постъпи правилно, когато назначи Путин за свой наследник. Докато Елцин изграждаше руската икономика в съответствие с неолибералните  принципи, Западът го смяташе за отличен партньор и какво всъщност се случваше с икономиката нямаше значение. Путин – това трябва да се отбележи – не дойде на власт в резултат на пуч. Но той трябваше да почисти куп боклук, останал след Елцин.

При Путин корупцията стана подредена и предсказуема за гражданите.  Това е немислимо в Германия. В Русия, в тази гигантска държава, постигането на такъв резултат, разбира се, не е лесна работа. Затова Путин получава искрена подкрепа на изборите – не толкова от представители на образования елит, а от хора, които живеят на стотици километри от Москва.

През 2001 г. Путин изнесе реч в германския Бундестаг и произнесе някои фрази на немски. Той предложи да се създаде зона за свободна търговия от Владивосток до Лисабон. И също – да се приеме Русия в НАТО. Депутатите го аплодираха и дори се изправиха на крака. Но оттогава нищо не се е случило в това отношение. Западът има натрупана злоба срещу Русия.

През 2007 г. Путин направи нов опит – по повод Конференцията за сигурност в Мюнхен. Той сериозно предупреди западните слушатели, че продължаването на антируската политика, както и интервенциите, които не са одобрени от Съвета за сигурност, както през 1999 г. в Косово, ще нанесат огромни щети. Ние, Русия, искаме да си сътрудничим с вас, каза Путин. Франк-Валтер Щайнмайер, който по това време беше външен министър на Германия, коментира едва-едва предложението на Путин.

Един служител на Кремъл каза през онези години: „Можем да правим каквото си поискаме. Вие така или иначе не ни обичате“.

Кремъл се почувства измамен

Когато през 2011 г. в Либия избухна гражданската война, Русия в Съвета за сигурност на ООН се съгласи да се създаде зона за забрана на полети, за да се намали броят на бомбардировките и да се защитят цивилните. Франция и Великобритания се възползваха от това, а след тях и САЩ, чиято цел беше да свалят Муамар Кадафи. В тази държава вече не може да се говори за държавност. И в Кремъл се почувстваха измамени и направиха съответните заключения – чак до политиката към Сирия.

В Русия не забравят за безсмислените войни, водени в името на демокрацията в Афганистан и Ирак. Дългогодишното присъствие на НАТО в Афганистан даде малко резултати. След свалянето на Саддам Хюсеин, Ирак стана неконтролируем и вероятно днес повечето граждани на тези страни ще кажат, че са живели по-добре при диктаторите (поне при Саддам нямаше прекъсвания на тока – само като пример) .

Кремъл не забравя за операцията на НАТО в Косово през 1999 г., която наруши международното право. В същото време Кремъл е изненадан и не разбира защо Западът застана против борбата на Москва срещу ислямистките терористи в Чечения. Аз, авторът на тази статия, не съм приятел на Русия. Просто излагам факти. Ето какво наскоро написа Уилфрид Джилге, експерт по Източна Европа: „Русия със своите войски и военни учения е опасно близо до границите на НАТО. Такива неща могат да се приемат само на шега. В крайна сметка ситуацията е точно обратната: НАТО, приемайки нови членове, се приближава все по-близо до границите на Русия“.

Путин няма намерение да атакува балтийските държави, Полша или Украйна. Това казва той. Но тъй като Западът стигна до заключението, че Путин е империалистически диктатор, никой не вярва на думите му.

Не знаем какво планират Путин и неговите съветници – това е гадаене по утайката от кафе. Всъщност през последните години и до днес Русия постоянно излиза с инициативи, отправяйки предложения към Запада. Няма реакция и затова Путин започна да установява контакти в друг регион – с Китай. Тъй като Китай се възприема на Запад като значително посериозна заплаха от Русия, това също се отразява негативно на Путин.

Що се отнася до ситуацията, описана от фразата на Анаксагор в началото на статията, тя се отнася не толкова до Русия, колкото до позицията на Запада. Русия се възприема като потенциален враг. „Отдавна знам, че синът ми е смъртен“. Западът отдавна знае, че Русия е слаба, че не представлява заплаха – и въпреки това страните от НАТО постоянно се въоръжават.

Следва лоша комбинация: от една страна, на Русия се казва, че тя е просто „регионална“ сила, както направи бившият президент на САЩ Барак Обама. От друга страна, тя се нарича „агресивна“. Разбирайте го както искате.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук