И тази година коледните празници ще преминат без сняг в равнините у нас и с нетипично високи температури, показва анализ на доктора по климатология Симеон Матев, публикуван в „Климатека“.
За последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, защото само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна покривка на 25 декември, казва д-р Матев.
В годините назад сме ставали свидетели и на сурови зимни коледни дни, но е имало и гръмотевични бури, типични за пролетта и лятото. През последните 10-15 години не са редки случаите и на почти летни температури в празничните коледни дни, като несъмнено това е част от климатичните изменения, на които ставаме свидетели.
Изследване, което стъпва на данни за няколко места в страната за период от 31 години – от 1991 г. до днес, показва, че с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където за изследвания период “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.
Снегът невинаги присъства по Коледа
Днес се оказва, че сняг обикновено има основно в планините или в по-северните региони на планетата, а в умерените ширини на Европа не всяка година има снежна покривка.
Чисто в метеорологичен аспект изготвянето на точна и детайлна прогноза за повече от 10 дни се оказва трудно и невинаги успешно начинание, особено за нашите ширини, намиращи се между студения и снежен север и топлия и слънчев юг. Все пак, за да получим отговор на въпроса дали ще има сняг по Коледа, можем да проверим
как статистически стои въпросът със снежната покривка на 25 декември.
За целта Симеон Матев събира и анализира данни за няколко места в нашата страна, за да разбере дали е имало отбелязана снежна покривка в 7:45 ч. сутринта на Коледа.
Според Световната метеорологична организация (СМО) от климатологична гледна точка трябва да имаме наблюдения за поне 30 години, за да можем да придобием някакви представи за климатичните особености на даден район. За целта Матев обработва данните за последните 31 г., започвайки от 1991 г. до днес.
Местата, за които е направено изследването, са представителни за различните физикогеографски области и райони у нас. Данните са взети от “Климатичен справочник на НРБ”, т.2, от някои архиви на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), от база данни на СМО, от личен архив на автора, както и от някои медийни публикации от близкото и не толкова близко минало.
Анализът на данни по отношение на наличието на снежна покривка сутринта на 25 декември за последните 31 години показва, че
има най-голяма вероятност (85%) за наличие на сняг в средно- и високопланински места.
Дори и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м. надморска височина, е имало Коледа без снежна покривка.
От равнинната част на страната с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В тази зона влизат повечето големи градове на Северна България, като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и др.
В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа
За тази зона е характерно, че голяма част от случаите със сняг се дължат по време на температурните инверсии – характерно явление през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната покривка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.
За голяма част от Тракия и Източните Родопи снежността по Коледа варира от 23% до 40%, като тук основна роля за все по-честата липса на снежна покривка имат по-високите температури спрямо Северна България. В Добруджа влияние оказва и близостта на Черно море и затова и по самото крайбрежие снежността намалява още в рамките на 15 – 20%. На места все пак по северното крайбрежие снежността достига и до 25%. А заради високите температури най-малко снежна покривка е имало по долното течение на река Струма, както и около морските ни носове – Калиакра, Шабла, заради топлата морска вода. Там само в около 10 до 13% от случаите е имало сняг по време на коледните празници. Отново трябва да кажем, че периодът на изследване включва последните 31 г.
Последната “бяла Коледа” в низините и равнините на България се е случила преди 10 г. – през 2012 г.,
когато в София има 1 см, във Варна 8 см, а в Плевен 18 см. Тогава снежна покривка има и в повечето райони на Северна и част от Източна България.
Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози, са интензивни, започват на 24 декември и продължават на Коледа. Дори в Бургас снежната покривка достига до 60 см. Половин метър сняг затрупва голяма част от Западна и Южна България, а в Сандански са отчетени 36 см. Тогава най-малко сняг има по течението на река Дунав, поради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази “бяла Коледа”.
Това събитие се повтаря в изброените градове само още два пъти за период от 31 години – през 2005 г., и през 1999 г. През 1998 г. сняг няма в Сандански, а през 2011 г. липсва снежна покривка във Варна. Данните показват, че при всички останали случаи снегът липсва в повече от един град.
Връщайки се назад в годините, се забелязват интересни метеорологични събития, които са се случили около Коледа. При анализ на данните
за последните 70 г. в София се откриват твърде разнопосочни по вид метеорологични явления в дните около коледните празници –
имало е както типично сурови зимни дни, така и дни с почти летни стойности на температурата
Температурата варира от -16,1 до 17,6 °С, което означава амплитуда от повече от 34 °С. За сравнение – въобще най-ниската измерена температура в станцията на НИМХ в кв. Младост 1, е била -27,5 °С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7 °С. Голямо впечатление във фигурата прави и фактът, че
8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 г., което говори за нарасналата екстремност на климата през последните десетилетия, в резултат на климатичните изменения.
Каква е прогнозата за тази Коледа?
До този момент вероятността за “бяла Коледа” е сведена до минимум. Атмосферната циркулация отново не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни.
След топлите почивни дни, когато на места предколедните температури „удариха“ 21 °С, в началото на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури.
За съжаление, ще липсват валежите, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа, и на самото Рождество Христово във височина ще се пренася топъл въздух и отново ще се затопля, особено в планинските райони, където температурите ще са наднормени. В низинните части ще има инверсии с подходящи условия за мъгли, но около и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде разкъсана. По този начин
и тазгодишната Коледа ще бъде без сняг, а снежна покривка ще има само по най-високите части на планините.
На самата Коледа има потенциал да очакваме максимални температури в нашата страна около и над 10 °C – стойности далеч от подходящите за сняг, но пък се надяваме необичайно топлото време да не окаже негативно влияние върху вашето настроение.
Краткият анализ за наличие на снежна покривка по Коледа показва, че поне за нашата страна „бялата Коледа“ е по-скоро мит, отколкото реалност. С изключение на планините, в низините и равнините вероятността за сняг по Коледа през последните години е под 50%, като в най-южните райони и по Южното Черноморие този процент пада на 10%.
През последните 10 – 11 г. „бялата Коледа“ е дори „невъзможна“ (не се е случвала), като голяма роля има не само случайността, но и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко. Нещо повече – зачестяват случаите на температури с по-скоро летни стойности около коледните празници. Случват се дори гръмотевични бури.
Текстът е препубликуван в „Климатека“ с редакции. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
