Напрежението между Сърбия и Косово нараства. Ще избухне ли още една война в Европа, подобна на тази която пламна в Украйна преди 10 месеца?
Сръбският президент е разпоредил въоръжените сили да бъдат поставени в най-висока степен на бойна готовност. Министър-председателят Ана Бърнабич предупреди, че Белград и Прищина са „на ръба на въоръжен конфликт“.
Сърбите отново са на барикадите в Северно Косово – едно вече изпробвано средство. От 10 декември те издигнаха множество пътни блокади в и около Митровица и
размениха огън с полицията
след ареста на бивш сръбски полицай за предполагаемо нападение над действащи полицаи.
Бойкотът на сръбските институции бе предприет в отговор на намерението на косовския премиер Албин Курти да забрани сръбските регистрационни номера в Косово и да наложи замяната им с косовски. За Курти това бе принципен въпрос на реципрочност, тъй като Сърбия не признава косовските номера.
От февруари насам има опасения, че Русия може да използва близките си връзки със Сърбия, за да открие
„страничен фронт“ на Балканите.
Косовският министър-председател Албин Курти също се притеснява от тази перспектива: подобно на Русия, и в Сърбия мечтаят да възстановят „сръбския свят“ в региона. Сръбският президент Вучич контрира със забележката, че Курти се държи като „малък Зеленски“.
Москва също наля масло в огъня с изявления, че се прави поредна крачка към експулсиране на сърбите от Косово и подбужданите от Запада косовски лидери умишлено ескалират ситуацията, за да преминат към военен сценарий.
Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г. с подкрепата на Запада след война от 1998-1999 г., в която НАТО се намеси, за да защити етническите албански граждани.
Косово не е член на ООН и пет държави от ЕС – Испания, Гърция, Румъния, Словакия и Кипър – отказват да признаят независимостта на Косово.
Русия, историческият съюзник на Сърбия, блокира членството на Косово в ООН.
Около 50 000 сърби живеят в северната част на Косово и отказват да признаят правителството или държавата в Прищина. Те виждат Белград като своя столица.
Позициите на страните са категорични:
В Белград не биха искали „никога“
да преговарят за признаването на „отцепването в нарушение на международното право“. В Прищина отвръщат, че преговорите с бившите „сръбски окупатори“ имат смисъл само ако накрая последва признаване.
„Мисля, че основната им грижа е точно тази: сега, когато Русия бе тежко ранена в Украйна след нейното нахлуване и агресия, тя има интерес от разпространение. Те имат интерес да изнесат своя военен стремеж към Балканите, където имат клиент, който е в Белград“, заяви Курти.
Влиянието на Русия в Сърбия
и неизлекуваните рани на влиянието на посткомунистическа Югославия вървят ръка за ръка. От години сръбските националисти са подкрепяни от Путинова Русия, която по този начин се опитва да дестабилизира района, подкопавайки политиката на ЕС и САЩ на Западните Балкани. Демокрация, правова държава, благосъстояние и европейска интеграция – това са работещите инструменти срещу посткомунизма и неговото влияние.
Не е ясно обаче колко още ще издържи напрежението в Косово преди да пламне война. Война в центъра на Европа. Война, която е доста близо до нас.
Още актуални коментари – четете тук
