В очакване сме да бъде оповестен докладът на БАН – възложеният на академията през пролетта т.г. от БЕХ нов технико-икономически и правен анализ за АЕЦ „Белене“. Предложеният щедър договор (2,5 млн. лв.) породи размисли, че се търси патерица за обосноваване на рестарта на АЕЦ „Белене“. Междинният доклад, както стана известно, е предаден към 15 септември и след отразяване на някои забележки трябва до дни да се върне в БЕХ. Липсата на еуфория през изминалия период показва обаче, че като че ли докладът на БАН не съвпада с очакванията на управляващите. Какви са реалностите и нуждата от нови мощности? Ще настъпят ли нашите управници за трети път мотиката АЕЦ „Белене“ и колко още ще струва това на българския данъкоплатец?
Малко предистория и размисли
На 28 март 2012 год. Министерският Съвет провежда заседание, на което премиерът г-н Борисов блестящо аргументира необходимостта от спиране на проекта АЕЦ „Белене“. Припомня за сеизмичния риск, последиците от авариите в АЕЦ „Фукушима“, огромните начални разходи (над 21 млрд лв), липсата на инвеститор и финансиране, гигантските далавери, които са компрометирали проекта и т.н.
Приема се решение 250, с което се отменят предишните решения за изграждане на АЕЦ „Белене“. Проектът юридически престава да съществува и всички дейности по него стават нелигитимни. Решено е да се направи анализ за изграждане на парогазова централа в Белене и да се проучи възможността поръчаното оборудване за Белене да се използва за 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. На следващия ден Народното събрание приема аналогично решение.
Законът за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) постановява, че нова АЕЦ може да се строи само с решение на правителството, на основата на редица анализи и оценки. Ако се тръгне към такова решение, всички анализи и оценки трябва да се направят наново с оглед наличието на нови регулации и Европейски директиви в областта.
Всички правителства след 2012 год. обаче, всички министри без притеснения нарушават горепосочените решения и разпоредбите на ЗБИЯЕ. (Неспирайки в същото време да апелират редовите граждани да уважават и спазват законите).
Правителството Орешарски например, ни в клин ни в ръкав реши да изгражда 7-ми блок с реактор АП-1000 на Westinghouse. Изхарчиха се пак милиони – за проучвания. Проектът се спихна след като правителството се смени. Ако тази авантюра бе развита до реално строителство, сега щяхме да отчитаме няколко милиарда загуби, след като през март т.г. Westinghouse обяви фалит.
Министър Петкова, министър на енергетиката в сегашното правителство, още при встъпването в длъжност през май т.г. заяви: „на дневен ред остава довършването на АЕЦ „Белене“ по най-добрия начин“. Последваха интервюта, нови разговори с представители на Русия, намеци за инвеститорски интерес и т.н.
Какви са реалностите и нуждата от нови мощности
Съгласно отчета на БЕХ към края на 2016 год. инсталираните мощности в страната са 11300 МВ.
Електроенергийната система работи с огромен резерв, много по-голям отколкото в развитите страни. Една от компаниите на БЕХ – Електроенергийния Системен Оператор (ЕСО) всяка година изготвя доклад с анализи и прогнози за потреблението и производството за 10 години напред. Всеки доклад заключава, че потреблението в страната упорито се оказва под минимално прогнозираното и осигурено до края на прогнозния период, с възможности за огромен износ.
Това, което хората от ЕСО и други експерти вече се умориха да повтарят години наред е – има предостатъчно инсталирани мощности, няма нужда от нова голяма базова централа, а от маневрени и балансиращи мощности.
Новите блокове трябва да са с мощност до 350 МВ за да може системата да се управлява. Необходимо е разширяване на язовир Яденица на ПАВЕЦ Чаира. Добре би било да се регулира участието на големи потребители при регулиране на върхови товари. Все неща, които нямат нищо общо с АЕЦ „Белене“ и които все не се случват.
Докладът на БАН
През тази година БЕХ възлага на БАН да извърши нов технико-икономически и правен анализ за Белене. Предложеният щедър договор (2,5 млн. лв.) породи размисли, че се търси патерица за обосноваване на рестарта на АЕЦ „Белене“. Известно е, че междинният доклад е предаден към 15 септември т.г. и след отразяване на забележките трябва до дни да се върне в БЕХ. Липсата на еуфория през изминалия период показва обаче, че като че ли докладът на БАН не съвпада с очакванията на управляващите.
Нека припомним, че до 2012 год. бяха направени редица анализи от авторитетни институции (BNP PARIBAS, ИПИ, HSBC), които показаха, че началните разходи ще са около 10 млрд. евро и повече, а себестойността на електроенергията ще е 80-100 евро за МВч и повече. Използвайки данните за подобни проекти в света, моя милост още през 2008 год. посочих същите цифри и бях заклеймен като некомпетентен.
Доколкото през изминалите години нищо не се е променило, заключенията в доклада на БАН едва ли биха могли да бъдат по-различни. Това означава, че АЕЦ Белене ще бъде неконкурентна, тъй като средните цени за базова мощност в региона едва ли ще нараснат много над сегашните (около 40 Евро/МВч, 2016-2017 год.).
Академията не за първи път се занимава с анализи на този проект. Още през 1991 год. (в т.н. Бяла книга с анализи на БАН) е посочен сеизмичният риск на площадката, огромните начални инвестиции, липсата на финансиране и липсата на необходимост от нова базова мощност. Именно тези анализи са в основата на решението за спиране на проекта. В края на 2009 год. академията издава книга „Електроенергетика на България – развитие и обществена цена”, в която пак ясно е казано, че на базата на икономически, балансови и режимни съображения АЕЦ „Белене” трябва да отпадне от препоръчителния сценарий до 2030 год., защото не е необходима на електроенергийния баланс на страната.
В БАН работят изтъкнати икономисти, както и един от най-добрите специалисти в областта на електроенергетиката като проф. Пламен Цветанов. Сигурен съм, че те не биха си позволили да манипулират анализите си, най-малкото защото ще бъдат гледани под лупа както от критиците, така и от привържениците на проекта.
Много хора, вкл. и аз, обаче смятаме, че БАН няма достатъчна експертиза за такива мащабни инвестиционни проекти, както няма и доказани ядрени експерти. В екипа са привлечени само външни експерти, които са откровено проБелене. Самата академия е известна с проядрените си позиции и с прояви, граничещи с безотговорност и ядрен авантюризъм.
Имам предвид, че преди години БАН опита да наложи изграждането на „Граждански реактор“ (каквото и да значи това), използвайки оборудването и системите на отдавна спрения изследователски реактор. И това при положение, че на десетки метри от сградата на реактора има училище, магазин „Метро“, минава Цариградско шосе, а жилищните блокове в комплексите „Младост“ и „Дружба“ са на един хвърлей място, на няколко стотин метра. Написан е доклад за ОВОС, който утвърждава, че проектът няма да навреди … на природен парк Витоша.
С широко затворени очи МОСВ го утвърждава. Докладът обаче е обжалван от граждани, невникнали във високите замисли и след дълги съдебни битки, през 2013 год. с унизителни за БАН и МОСВ мотиви, съдът окончателно го отхвърли.
Ето защо, по тези причини изпитвам известни съмнения дали началните предположения и цифри, залагани в анализите не са прекалено оптимистични, което би довело до изкривяване на резултатите от последващите анализи.
Доколкото има информация се изследват и напълно нереалистични сценарии, които защитават нуждата от нова ядрена мощност. Имам предвид как едни хора с много мрачни лица уверено заявяват, че скоро ще трябва да затворим всички ТЕЦ-ове на местни въглища. Което е пълен абсурд.
Другия жокер за АЕЦ „Белене“, за който и лично министър Петкова спомена буквално преди дни – според академиците в периода 2030-2035 год. в региона щяло да има огромен дефицит на ток (а те откъде знаят това и как могат да гарантират???).
Остава да се надяваме, че както бе обещано, пак лично от министър Петкова, докладът ще бъде публично достъпен и открит за широко обсъждане.
Моделът „Пакш“
Най-новата тема в говоренето „ЗА Белене“ напоследък е как проектът може да се рестартира, като се приложи т.н. модел Пакш. Този модел накратко се състои в следното. През януари 2014 год. унгарското правителство без търг решава да строи два реактора ВВЕР-1200 МВ в АЕЦ Пакш. 80 % от финансирането се осигурява от Росатом, като кредитът (максимум 10 млрд евро) ще се връща в течение на 20 години от прадажбата на електроенергията. Реакторите са изцяло собственост на държавата.
След много преговори през март т.г. Европейската комисия заключава, че това е държавна помощ, но е в пълномощията на избраното правителство, тъй като не облагодетелствува частна компания.
В доклада на ЕК е направен подробен анализ и са посочени факторите, които са недооценени или не са взети впредвид – годишна изсползваемост, разходи за присъединяване и за заместващи мощности, честота на настъпване на тежка авария и финансовите загуби от нея и др. (Документът може да се използва като учебно помагало, вкл. и за оценка на доклада на БАН). Заключението е, че този проект ще доведе до загуби от минимум 600 млн. евро за страната.
На скорошен ядрен форум г-н Вадим Титов от Росатом бил заявил, че неговата компания е готова да приложи този модел веднага за българската АЕЦ „Белене“, взеха да информират обществеността, да твърдят и да обясняват с апломб различни експерти у нас. При положение, че Титов всъщност казва само, че „Росатом ще е в състояние да даде определени идеи как да се завърши АЕЦ, когато му дойде времето“.
В същото време фактите показват, че Росатом отдавна не е в състояние да предлага финансиране за своите ядрени проекти. Това е положението, след като потокът от петродолари попресъхна, а санкциите блокираха достъпа на Русия до световните финансови пазари. ( Дори министър Петкова след посещението си в Москва през юни призна, че руската страна няма намерение да инвестира в проекта).
И нещо като заключение
В света е прекратено на различна фаза изграждането на над 90 ядрени реактори. Причините са финансово-икономически, липса на необходимост и др., като само около десетина от тези проекти впоследствие са довършени или се довършват. Само през тази година бе прекратено строителството на 4 реактора – два в Корея и два в САЩ. Показателен е случаят АЕЦ Summer (2 блока с АП-1000) в САЩ, където след изразходвани близо $9 млрд строителството се прекратява за да не се загубят още над $16 млрд.
Казано е, че умните хора се учат от грешките на другите, нетолкова умните – от своите грешки. Изглежда, че нашите управляващи не се учат от нищо и за трети път ще настъпят мотиката АЕЦ „Белене“. За съжаление таз мотика удря не по техните глави, а по нашите джобове. Първият удар – до 1991 год. – бе с 1 млрд. лв. (когато един щатски долар официално беше 90 стотинки). Вторият (2002 – 2015 год) с над 3,2 млрд., повечето от които потънаха в нечии джобове. Колко ли ще е сега?
- Д-р Георги Касчиев е ядрен физик, научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет; научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ в периода 1972-1989 г.; преподавал в Техническия университет; професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране. Работил е за американската компания „Уестингхаус“.
