Ще ни завладее ли отново хаосът от 30-те години на миналия век?

Американският президент Доналд Тръмп премина през Европа като ураган. Той попита защо страната му е длъжна да защитава съюзниците си, критикува „нечестните“ търговски практики, заклейми Великобритания и Германия като твърде меки спрямо миграцията и заяви, че руският президент Владимир Путин заслужава също толкова доверие, колкото и собствените му разузнавателни агенции, когато става дума за намесата на руски хакери в американските избори.

Тръмп потвърди ролята си на поддръжник на Брекзита и се оплака, че всички се възползват от САЩ.

„Преговорите с Путин ще са доста по-лесни, отколкото разговорите със съюзниците“, заяви той.

За него всичко бе въпрос на финансова транзакция, на етикетче с цената и сделка. На съществените въпроси бе обърнато твърде малко внимание.

На почти на всяка крачка, туит след туит, той се надсмиваше на либералния западен ред, изграден от пепелта от Втората световна война, гарантиран от институции като НАТО и ООН и защитен под американския ядрен чадър. Ред, който гарантира на голяма част от света мир и просперитет.

Бившият американски вицепрезидент Джо Байдън миналата седмица заяви, че Тръмп (съзнателно или не) е подпомогнал дневния ред на Путин, който преди всичко е насочен към разрушаването на либералния западен ред, който се изправя срещу Съветския съюз и поддържа всичко, което руският лидер презира.

Но дали този ред наистина е в опасност и ако е така, какво би могло да го замени?

Някои си припомниха 30-те години на миналия век, когато последиците от икономическата криза, протекционизмът, враждебността към малцинствата, разпадането на международните институции и чувството, че демокрацията се е провалила, позволиха да се утвърди фашизмът.

Това сравнение лесно може да бъде оборено – все пак живеем в епоха на сравнително пълна заетост. Както изглежда, не сме на прага на война и фашистките сили не се въоръжават. Паравоенни групи не обикалят по улиците, повечето национални държави са по-силни, отколкото през 30-те години на миналия век, а концепцията за правата на човека сега е дълбоко вкоренена в демократичните общества.

Когато се съмнявате, цитирайте Марк Твен, който е казал, че „историята не се повтаря, но много често се римува”. И ако някои спомени от 30-те години на миналия век са леко поизбледнели, има много съвременни тенденции, които са също толкова плашещи.

ТЪРГОВСКИ ВОЙНИ

Най-очебийното сравнение е възраждането на икономическия национализъм. Тръмп нарече Транстихоокеанското партньорство „измама“, атакува Северноамериканското споразумение за свободна търговия като „най-лошата сделка в американската история“ и наложи мита на вноса от Китай, Европа и други страни, като се закани и за допълнителни налози.

Той обяви, че САЩ ще останат в Световната търговска организация (СТО), чиято основна цел е да подпомага свободната и честна търговска система, но добави: „Отнасяха се с нас особено лошо… това е несправедлива ситуация“. Генералният директор на СТО Роберто Азеведо предупреди, че ако САЩ напуснат организацията, ще надделее законът на джунглата.

Не е изненадващо, че историците припомниха скандалния закон „Смуут-Харли“ от 1930 година, с който бяха наложени високи мита на търговските партньори на Америка. Аргументите на поддръжниците на този закон – че американската индустрия и селско стопанство имат нужда от защита от нечестната конкуренция – са твърде подобни на тези, използвани от Тръмп днес. Във всеки случай действията на САЩ предизвикаха ответни мерки.

Все още обаче остава неясно дали днешните търговски войни ще имат също толкова пагубни последици като закона на Смуут-Харли, който само задълбочи Голямата депресия, и дали в някакъв момент, след всички преговори, ще се стигне до сделка. Всичко зависи от това в кого ще се вслуша Тръмп.

Във всеки случай днешните зависещи един от друг пазари и технологии, в съчетание с доста „доброто здраве” на глобалната икономика (Международният валутен фонд прогнозира глобален растеж от 3,9% за тази и следващата година) са в ярък контраст на необузданата безработица и инфлацията в периода между войните.

Безработицата в Германия е 3,4%, а през 1932 г. 30% от работоспособното население на страната е без работа. През следващата година 25% от американците остават без поминък. А тогава минималната надница е по-близо до границата на бедността, отколкото е в момента и единици са тези, които имат спестявания.

Икономическата криза и политическата нестабилност подхранват възникването на паравоенни групи. Почти всяка европейска страна има собствена версия на нацистките „Щурмови отряди“ („Sturmabteilung“) – „Кафявите ризи“, през 30-те години на миналия век.

Трудно е да се разбере как днешните полуфашистки групи могат да внесат смут в добре уредените държави, дори да сме на прага на нова Велика рецесия. Същевременно не е чудно, че фракция от крайнодесни групи се чувства силна, особено с подкрепата на националистите – евроскептични партии, които управляват или са на път да поемат властта в Европа.

След сблъсъците на митинга под надслов „Обединете дясното” в Шарлътсвил миналата година, Тръмп обяви, че има прекрасни хора и от двете страни. При нападения на крайнодесни активисти в Германия през 2016 година бяха ранени 560 мигранти. Според антитерористичната стратегия на британското правителство „заплахата от крайнодесни групи се е увеличила през последните години и продължава да нараства”.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО

Може да не сме изправени пред повторение на събитията от 30-те години на миналия век, но нашата епоха си има собствени недостатъци.

Възходът на популизма не започна с Тръмп или Брекзит. Според идеологическия наставник на Тръмп Стив Банън (и той не е единственият), всичко започва с финансовата криза от 2008 г., когато по думите му се е наблюдавало падението на стария капитализъм. По дългия път на възстановяването традиционните „добре платени работни места“ са изчезнали от обезлюдяващите се градчета в Средния американски запад, който по традиция подкрепя Тръмп.

Проектът за националната заетост през 2012 г. установи, че 58% от новите работни места в САЩ след рецесията са за позиции с минимална надница, а именно по-малко от 14 долара на час. Милиони работни места със средно заплащане са изчезнали.

Във Великобритания безработицата е ниска, но все пак новосъздадените работни места са лошо платени и за ниско квалифицирани служители.

Неравенството се е задълбочило драстично в миналото поколение: в САЩ най-богатият 1% държи 20% от националния доход до 2016 г., а най-бедните 50% – само 13%. Тенденцията, макар и по-малко плашеща, е сходна с тази в Европа. Повечето изследвания показват, че именно заплатите и перспективите на най-бедните работници са най-тежко засегнати от притока на мигранти.

Един от водещите аргументи на кампанията в подкрепа на Брекзит бе, че мигрантите от Източна Европа подбиват заплатите и увеличават социалните разходи. Същата ситуация се наблюдава и в Италия, където две популистки партии спечелиха избори през март.

Ако събитията от 2016 г. ознаменуваха „Отмъщението на забравените“, тяхната ненавист не е по-малка и днес. Политиците популисти – Доналд Тръмп, Найджъл Фарадж от „Партията за независимост на Великобритания“, италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини – експлоатират умело антиимигрантските нагласи. („Обичам ниско образованите“, заяви Тръмп през 2016 г.). Според тях обикновените хора са били забравени от „либералните елити“, включително разглезените международни бюрократи, британските капиталисти и медии с „фалшиви новини“ – това, което Хитлер нарича „lugenpresse”, или „лъжливата преса“. Но Хитлер също пише в „Моята борба“, че „в голямата лъжа винаги има известна сила на правдоподобност.“

Вместо от обути с високи ботуши паравоенни, днес опасността е доста по-плашеща и коварна – нарастваща враждебност към „различните“, изразена с провокативен език и чрез неприкрити лъжи. Критиците казват за Тръмп, че той е овладял тази риторика до съвършенство, като описва някои страни като „помийни ями“ и обвинява опонентите, си че искат нелегални имигранти от Централна Америка, „независимо колко лоши могат да бъдат, заливайки като паразити нашата страна“.

И всичко това се простира извън пределите на САЩ. Тръмп се присмя на Германия (и германския канцлер Ангела Меркел), че „е приела милиони хора, които толкова силно и насилствено са променили културата й“. Той бе категоричен, разбира се с известна доза лицемерие от негова страна, че срещу Германия е извършено огромно престъпление. Посланието му обаче резонира сред нарастващото малцинство в Европа. Салвини отказва да допусне лодки, превозващи мигранти, да влязат в италиански пристанища и поиска преброяване на ромите. Унгарското правителство прие закон, с който призна за престъпление предлагането на помощ на нелегалните мигранти.

Унгарският премиер Виктор Орбан, наскоро преизбран за трети мандат, се изказа одобрително за общества, които не са „западни, не са либерални, не са либерални демокрации, може би не са дори и демокрации, и въпреки това са създали проспериращи държави”. Според Стив Банън Орбан е „Тръмп преди Тръмп”.

Френският президент Еманюел Макрон се оплаква от тази тенденция преди няколко седмици: „Те (популистите) казват най-провокативните неща и никой, абсолютно никой не е възмутен. Свикнали сме с всички видове екстремизъм от държави, които преди няколко години бяха също толкова проевропейски, колкото сме и ние“.

Въпреки изминалото близо десетилетие след възстановяването от Голямата рецесия, нетърпимостта и расизмът процъфтяват. Как настроението да не е мрачно, когато живееш в очакване на следващата икономическа криза, особено след като обещаните добре платени работни места не са създадени? И кой ще бъде изкупителната жертва в случая?

И докато старите и сигурни устои се рушат, Меркел обяви, че имиграцията е екзистенциален въпрос за Европа и че „ние, европейците, трябва да се борим за собственото си бъдеще и съдба“. Тя заяви по време на митинг през май: „В известна степен епохата, в която можехме напълно да разчитаме на другите, приключи“.

Проблемът е, че на фона на Брекзит и противоречията по въпроса за имиграцията, Европа изглежда зле подготвена да вземе съдбата си в собствените си ръце, особено след като Русия изглежда има намерения да се намеси в европейската политика и да заеме страната на политиците.

Световният либерален ред се оспорва на многобройни фронтове, защото е загубил доверието на хората, които се чувстват изоставени и „затрупани“ от имиграцията, както каза бившият британски премиер Маргарет Тачър преди 40 години. Тръмп, Орбан, Салвини и Марин Льо Пен от френския „Национален фронт“, се превърнаха в герои.

Както Мартин Улф попита във „Файненшъл таймс“: „Трябва ли да очакваме старата Америка да се завърне обратно? Не, докато някой не намери по-политически успешен начин да посрещне нуждите и тревогите на обикновените хора“.

Същият въпрос може да бъде зададен и за Европа.