Джон Маккейн и Доналд Тръмп все още не са приключили един с друг. Дните за оплакване на сенатора от Аризона, включително излагането на тялото за поклонение в ротондата на Капитолия и службата във Вашингтонската национална катедрала, със сигурност ще се превърнат в нещо повече от просто отдаване на почит на един политически лидер и военен герой, пише Стивън Колинсън в анализ за Си Ен Ен /тук със съкращения/.
Във Вашингтон дори смъртта е политическо събитие – факт, който Маккейн разбираше добре. Като планира надгробните си слова и погребалния си ритуал така, че да изключи президента Тръмп от участие, той посмъртно ще отправи ясно заявление, насочено към Белия дом.
Почитанията към Маккейн и прославата на неговите смелост, чест, достойнство, характер и готовност да преразгледа грешките си ще се състоят във време, в което Тръмп среща неласкателен обществен дебат относно собствената си персоналност и поведение. Признанието за вина на бившия му адвокат Майкъл Коен и обвиненията срещу бившия председател на кампанията му Пол Манкрофт през миналата седмица задълбочиха политическата и правна буря, която се разразява около Белия дом, но все още не са достатъчни, за да подтикнат повечето от републиканските лидери да разкритикуват Доналд Тръмп.
В този контекст изглежда сигурно, че церемониите по отбелязването на кончината на Джон Маккейн ще се превърнат в нещо повече от ридание по един политически гигант. Много вероятно е те да прераснат в дебат за политическия морал и принципите, които се очакват от политическите фигури от вече поляризираната политическа реалност, допълнително размътена от разрушителното влияние на Тръмп.
След две изгубени кандидатпрезидентски кампании Маккейн така и не успя да стигне до Овалния кабинет, но получи емоционални послания и оценки, които биха били достойни за президент.
Си Ен Ен съобщи, че Маккейн е избрал Барак Обама и Джордж У. Буш – двамата мъже, от които изгуби в кандидатпрезидентските надпревари – да държат слово за него на погребението му и не е пожелал действащият президент да присъства. Ако тези планове се изпълнят, Маккейн ще изпрати ясно послание до Тръмп, след като и приживе даде да се разбере, че поведението, популизмът и общият стил на Тръмп са в противоречие с американските изконни ценности и глобална роля.
Антипатията между сенатора от Аризона и американския президент не бе усмирена от смъртта на първия вследствие на рак в мозъка.
Какво каза и какво не каза президентът
При нормални обстоятелства бе се очаквало държавният глава да издаде специално изявление, в което да отбележи смъртта на толкова важна политическа фигура. Тръмп просто написа туийт. Въпреки че членове на неговото семейство отправиха похвали към личността и приноса на Маккейн, той не го направи.
Според „Вашингтон поуст“ Тръмп е взел решение да не прави изявление във възхвала на сенаторската кариера и военната служба във Виетнам на Маккейн, който е бил и военнопленник в азиатската страна.
„Моите най-дълбоки симпатии и почит са отправени към семейството на сенатор Джон Маккейн. Сърцата и молитвите ни са вас!“ – написа Тръмп в „Туитър“.
Опелото на Маккейн в Националната катедрала може също така да се превърне в най-голямото събиране на политическия елит и посещение от чуждестранни лидери от началото на президентството на Доналд Тръмп. Отсъствието на президента и липсата му като ръководител на благодарната нация по време на оплакването ще покаже, според Маккейн, разривът между традиционните управляващи класи, който бе основен мотив в кандидатпрезидентската кампания на Тръмп през 2016 година.
Да не бъде поканен да оглави такова общонационално събитие със сигурност ще бъде ужилване за Тръмп, който осъзнава театралния аспект на президентството. Това, обаче, може да има и политическо измерение, тъй като част от неговите най-отдадени поддръжници имат Маккейн за политическа реликва, особено след честите нападки на президента към аризонския сенатор.
Оставяйки настрана поведението на Тръмп, събирането на политическия елит на погребението може да послужи за епитафия не само на Маккейн, но и на политическото крило но консерватизма, който той подкрепяше. Маккейн, воин от Студената война, е последовател на Роналд Рейгън и изразител на по-късната неоконсервативна позиция на президента Джордж У. Буш.
Тръмп, в контраст на това, се е присламчил към Владимир Путин – бивш функционер на КГБ, който се опитва да възкреси част от влиянието на Русия през съветската епоха. Президентът нанесе удари по западни институции като НАТО и ЕС, които помогнаха да се спечели Студената война. Той подценява конфликтите в Близкия изток, на които Маккейн обръщаше особено внимание, и вярва, че световната търговска система е насочeна срещу САЩ.
Политическите намеци
Почитта към Джон Маккейн, която бе отдадена практически от всяка голяма политическа фигура в САЩ /без президента/ и от чуждестранните лидери, подчерта неговия характер, кураж и желание да намери обща основа в политическите противоречия. Над всичко е желанието му да служи на кауза по-голяма от самия него. Всички тези теми ще бъдат доминиращи през следващите няколко дни, в които ще се проведе поклонението в негова чест.
„Малко от нас са били изпитвани по начина, по който Джон е бил, или им се е налагало да проявят кураж като него – каза в изявлението си Обама минути след обявяването на кончината на Маккейн в събота – но всички ние трябва да се стремим към куража да поставим общото благо над своето собствено. Той ни показа какво означава това по най-добрия начин.“
Експрезидентът Джордж У. Буш нарече Маккейн човек на дълбокото убеждение, „патриот от най-висок ранг“ и „обществен слуга в най-добрите традиции на нашата страна“.
Лидерите на други държави, където Маккейн е бил чест посетите по време на десетилетията си на политически пътувания, отбелязаха неговата отдаденост на Атлантическия съюз, подкрепата му за човешките права и непоклатимата му посветеност на разпространението на западните ценности.
„Джон Маккейн – войник и сенатор, американец и атлантик. Той ще бъде запомнен едновременно в Европа и Северна Америка заради своя кураж и характер, както и като силен поддръжник на НАТО“ – заяви в „Туитър“ генералният секретар на западния военен съюз Йенс Столтенберг.
Бившите съперници на Маккейн като Джон Кери, Джо Байдън и Хилъри Клинтън изразиха своята привързаност към човека, с който често са били несъгласни, но чиято биография и личностно обаяние са го превърнали в американски герой.
Когато се правят сравнения между Тръмп и Маккейн, привържениците на президента са склонни да обвиняват медиите, че експлоатират смъртта на сенатора, за да насочат нова нечестна атака срещу държавния глава. Много от критиците на Тръмп обаче го обвиняват именно в липсата на характер за поста на президент – тема, която набира сила през последната седмица на законови проблеми, заплашващи президентския му пост. Постоянна е критиката, че Тръмп се отдръпва от алтруистичните и патриотични мотиви, които Обама вижда в Маккейн, и вместо това захранва своето собствено его в търсене на персонално признание.
В Европа има дълбока загриженост за отдадеността на Тръм на западните ценности и НАТО, тъй че е невъзможно хвалебствията към Маккейн от хора като Столтенберг да се разчитат в друг контекст.
Началото на противопоставянето
Когато през 2015 година Тръмп заяви, че не смята Маккейн за герой от войната, защото е бил заловен във Виетнам, много политически наблюдатели предсказаха, че той току-що е погребал своите надежди за Белия дом чрез обида към саможертвата на човек, който е бил измъчван в затвор в Ханой.
Само че фактът, че Тръмп отказа да се извини и дори извлече дивиденти в настъпилото объркване, е ранен знак, че той разбира промените в динамиката на Републиканската партия по-добре от всеки друг и е в първата фаза на успешното превземане на властта.
Маккейн чувстваше до края на живота си, че Тръмп е представител на историческа аномалия и отклонение от традициите на американското лидерство. Той настояваше, че основните американски ценности трябва да се самоутвърдят.
„Става все по-ясно, че одобряваме избрани от нас факти за усилване на убежденията си и че всяко емпирично доказателство, което ги оспорва, бива определяно като „фалшиво“ – писа Маккейн в своята току-що излязла книга „Неуморната вълна“.
Това твърдение е политически шамар по Тръмп, но също така и по политическата поляризация, която направи Вашингтон толкова дисфункционален.
Сбогуването с Маккейн тази седмица вероятно ще се превърне в солиден аргумент за това, че ако Америка иска да бъде успешна, посочените от сенатора условия не бива да бъдат оставени да вземат връх.
