Саудитска Арабия най-накрая призна за смъртта на журналиста от „Вашингтон пост“ Джамал Кашоги. Правителството обяви, че Кашоги е починал вследствие на юмручен бой със саудитски официални лица в консулството на страната в Истанбул. Мнозина остават скептично настроени към това обяснение – че смъртта е настъпила в резултат на сблъсък, последвал влизането на Кашоги в дипломатическата служба, за да си извади документи за женитба.
Подозренията са, че неговата смърт е настъпи вследствие на жесток разпит или дори по-лошо- умишлено убийство на изявения критик и дисидент. Има множество въпроси без отговор и призиви за поемане на отговорност. Дори много от републиканците в Капитолия, които обикновено застават на страната на Тръмп, изразиха възмущението си от този случай, пише Джулиан Зелизер, политически анализатор, за Си Ен Ен.
Но президентът с голяма неохота приема факта, че трябва да е по-суров към Саудитска Арабия. Когато бе запитан дали вярва на обяснението на Рияд за това какво се е случило с Кашоги, Тръмп заяви:
„Да. Да. Вярвам им. Все пак все още е рано да се каже. Не сме приключили нашето разследване.“
Той отбеляза, че арестът на 18 саудитци е „добра първа стъпка“. Изявлението му дойде само няколко дни след като президентът потвърди настойчивостта на саудитските лидери, че те не разполагат с информация за инцидента, след като се появиха нови доказателства в подкрепа на обратното.
Демократите в Конгреса внезапно се активизираха. „Президентът – заяви сенатор Ричард Блументал – просто защитава саудитците, докато те се опитват да печелят време и да си измислят оправдание“.
От своя страна пенсионираният републиканец сенатор Боб Коркър предупреди, че „не трябва да приемаме думите му за чиста монета.“
Но неохотата на администрацията да предприеме някакви драматични действия спрямо саудитците не се отнася само до Тръмп. Тя отразява почти осем десетилетия външна политика в Близкия Изток.
САЩ буквално си затварят очите за непростимото поведение на този гигант в Персийския залив, откакто направиха петролна сделка с него през 40-те години на миналия век. От времето на президента Франклин Рузвелт Саудитска Арабия е стратегически важен партньор на САЩ в региона.
Саудитското правителство предложи различни начини на съдействие за популяризиране на американските национални интереси. Рияд остава основен производител на петрол и властите предложиха изключително важен и географски стратегически преден пост за американските военни операции. Като експерт по въпросите на външната политика Рейчъл Бронсън твърди в книгата си „По-плътен от петрола“, че дълбоката религиозност на тази страна също е доста ценна между 1940 и 1990 година, защото е действала като буфер срещу комунизма.
И при управлението на президента Тръмп Саудитска Арабия още веднъж потвърждава ролята си на ключов играч в политиката на администрацията в Близкия Изток. Планът, по който зетят на Тръмп Джаред Кушнър е ключов съветник, зависи от това богатите държави от Персийския залив да изолират Иран и евентуално да убедят останалите арабски държави да дадат подкрепата си за израело-палестинския мирен процес.
Връзките на САЩ със Саудитска Арабия многократно са карали американските президенти да си затварят очите за неприятните страни на режима. По време на Студената война американските президенти не коментираха ширещата се корупция и голямата концентрация на богатство в Саудитска Арабия. Администрациите, ръководени и от републиканци, и от демократи, оставаха дълбоко загрижени за подкрепата на режима в борбата срещу комунизма.
Критици на администрацията на Буш видяха в това ярък пример за истинските граници на войната срещу тероризма. Президентите и от двете партии направиха много малко за десетките доказателства за нарушаването на човешките права, извършени от Саудитска Арабия. Миналата година, дълго преди името на Кашоги да придобие популярност, „Амнести интернешънъл“ предупреди за подобни престъпления, извършвани от Рияд.
„Властите жестоко наказват и ограничават свободата на словото, изразяването и събирането – се посочва в годишния доклад на неправителствената организация – Мнозина защитници на човешките права и критици са задържани, а някои получават дълги присъди след нечестни дела. Няколко шиитски активисти дори бяха екзекутирани, мнозина бяха осъдени на смърт след изфабрикувани процеси пред Специализирания криминален съд. Изтезанието и други незаконни практики спрямо задържаните са често явление.“
Това не е новина. Когато президентът Обама бе главнокомандващ, в Световния доклад за наблюдение на човешките права бе посочено, че „Саудитска Арабия през 2014 година продължава да обвинява, осъжда и изпраща в затвора политически дисиденти и активисти за защита на човешките права само заради техните мирни действия. Систематичната дискриминация срещу жените и религиозните малцинства продължава.“
Докато администрацията на Тръмп продължава да се надява, че престолонаследникът Мохаммед бин Салман ще изиграе ролята на реформатор, към момента по всичко личи, че той само влошава ситуацията.
Мълчанието от страна на американските политици е продукт на реалната политика. Ако те не направят човешките права приоритет на американската външна политика, ще ставаме свидетели на все повече инциденти като смъртта на Кашоги за в бъдеще. Когато външната политика се върти около съюзи с неподходящи режими и не спазваме международните стандарти за защита на човешките права, защото това обслужва нашите национални интереси, това създава условия за подобен род кризи, които ще се случват отново и отново.
Както и с много други аспекти на американската политика, това, което отличава президента Тръмп, е все пак неговото желание да разгледа по-задълбочено някои от най-проблемните въпроси, без да показва сериозност в опита си да изглежда загрижен.
Ако американските граждани наистина са сериозни в своето несъгласие, те трябва да направят нещо повече от това да заклеймяват президента Тръмп. Те трябва да настояват за по-обстойна преоценка на американската външна политика, която да направи човешките права доста по-голям приоритет от това как се прави бизнес отвъд границите на страната. Дотогава ще гледаме един и същ филм отново и отново.
