Всяка държава има свой представител в Европейската централна банка (ЕЦБ), а неговата сила зависи от стойностните идеи в паричната политика, заяви Антонио де Соуза, бивш гуверньор на Централната банка на Португалия, в отговор на въпрос от БТА.
На среща с български журналисти в българското посолство в Лисабон той сподели своя опит от времето, когато е бил управител на Банката на Португалия (Banco de Portugal) от 1994 до 2000 г., период, който съвпада с въвеждането на еврото в страната. Португалия е една от първите 11 държави, приели новата валута – първо електронно през 1999 г., а после и в реален вид от 2002 г.
„При обсъждане на въпросите, свързани с Португалия, аз бях активен глас, който не беше игнориран, докато не постигнах поне нещо приемливо за нас. Всичко зависи от управителя, който може да има различно влияние, в зависимост от способността си да наложи своите идеи и виждания, най-вече базирани на смислени и научно обосновани концепции,“ коментира Антонио де Соуза, който в момента е член на Управителния съвет на Банката на Португалия.
Той посочи, че еврото е донесло предсказуемост за страната, която е била силно свързана с финансовите пазари. Основният проблем е бил да се стабилизира националната валута – португалското ескудо, за да може Португалия да бъде избрана сред страните за въвеждане на еврото. Подкрепата на основните политически партии в страната също е била от ключово значение за приемането на еврото.
Според него Португалия е била в неблагоприятна позиция относно шансовете си за участие, докато всъщност е спазвала всички изисквания много стриктно.
По неговите думи, създаването на евросистемата е било процес на изграждане на нещо абсолютно ново от нулата. Срещите се провеждали поне два пъти месечно, което сега вече не е необходимо, тъй като механизмите са установени и функционират гладко, обясни той. Въпреки това, в началото на функционирането на валутния блок, страните са се сблъскали с множество предизвикателства, около които е нямало представа как ще изглеждат в действителност.
Затова еврото е било финансово създадено на 1 януари 1999 г., но реално е било в циркулация едва на 1 януари 2002 г. Тези три години са служили като буфер за подготовка, защото най-лошото, което можеше да се случи, е да се стигне до 2002 г. и нещо да не работи, добави де Соуза. Той поясни, че не е постигнато абсолютно единство относно дизайна на монетите, но банкнотите са сходни за всички, за да се избегне недоразумение относно техните стойности.
Също така било наложително да се унифицират платежните системи и счетоводните процедури, за да не настъпи хаос.
Днес България, по думите му, е в съвсем различна ситуация, повече от 25 години по-късно. „Имате предимството, че всичко е вече подготвено. Вашата Централна банка знае как да подходи,“ подчерта той.
Освен постигането на консенсус в ЕЦБ относно ключовите структурни въпроси, страните са трябвало да информират гражданите си за случващото се и какви ще бъдат последствията в ежедневието им. Тригодишният период между 1999 и 2002 г. не е бил наложителен, тъй като всичко е било готово още в началото на 2001 г., но вече сме обявили, че реализацията ще е през 2002 г., за да не създаваме допълнителен хаос, уточни той.
Португалия прие еврото физически в началото на 2002 г. с над 500 банкомата в страната. Около 1% от тях не са функционирали в първия ден, но бяха бързо препрограмирани. Според него конверсията на ескудото в евро е била лесна, тъй като курсът 200 към 1 е бил кръгло число. Периодът на адаптация е бил шест месеца, но след три месеца около 98% от старите банкноти вече били в трезорите на банките.
Икономиката останала сравнително стабилна още две или три години, с много силен сектор на строителството. Лихвените проценти също останали на ниски нива, сподели де Соуза. Тогавашната оценка е била, че е имало повишаване на цените при малките покупки, плащани в брой, което е довело до еднократен ръст на инфлацията от около 0.2-0.3 процентни пункта.
През следващата година вече не са забелязани негативни последствия. Еврото постепенно увеличило чуждите инвестиции и растежа на икономиката, който е движен основно от строителството и нарасналия туристически поток.
Преживявайки значително увеличаване на външния дълг, „поради леснотата и ниската цена на заемите“, днес Португалия е категорична, че е усвоила ценен урок, излизайки от финансовата криза с намаляване на заплатите както в публичния, така и в частния сектор, не крие бившият гуверньор.
„Сега съществува единство, че не можем да допускаме дефицит от 3 процента. Трябва да се стремим към нулев дефицит. Всъщност през последните 4 или 5 години сме били близо до нулев дефицит, обикновено с излишък,“ посочи той, добавяйки, че това е общо мнение сред всички големи партии в страната – публичният дълг трябва да бъде управляван.
Материалът е резултат на организирано посещение на български журналисти в Португалия, част от инициативите на Министерството на външните работи на България в изпълнение на Комуникационната стратегия за информация относно присъединяване на България към еврозоната.
