В деня, в който Ернесто Валверде напусна Олимпиакос, слагайки край на втория си кратък, но успешен престой в клуба през 2012-та, Пеп Гуардиола беше попитан какво мисли за неговото оттегляне.
„Гърция загуби голям треньор“, каза той и добави: „А ние си върнахме обратно чудесен фотограф“.
Работата на Валверде определено остави впечатление в Атина. И то не само на футболния терен, след като негови произведения бяха закачени на стените на центъра за съвременно изкуство „Илеана Тунта“. Както каза Мичел Гонсалес, поел Олимпиакос 9 месеца след него, на стадион „Йоргос Караискакис“ Валверде беше „божество“.
„Божество“ не е думата, която самият Ернесто би приветствал. Един негов възпитаник настоява, че „той избягва комплиментите и предпочита фокусът да бъде върху неговите играчи“. Но със сигурност има куп неща, които го правят различен от останалите…
Човекът, извел Олимпиакос до 3 титли в Гърция, 2 купи на страната и след това спечелил първи трофей за Атлетик Билбао след 31 години суша, се записа да учи в института за фотография в Каталуня, пристигайки тук през 1986-та, за да играе в Еспаньол.
През 2012-та пък публикува колекция от черно-бели снимки, които бяха описани от баския поет и писател Бернардо Ачага като „едновременно деликатни и твърди, сякаш произведени от две различни ръце“. Постъпленията отидоха за социални проекти в Атина.
Братът на Валверде се казва Микел и е известен карикатурист. Баща му пък бил имигрант от Естремадура в Страната на баските, работил в завода за гуми и прекарал 6 месеца в стачка във Витория през 60-те години. Тежки дни по време на диктатурата.
Жената на Ернесто също няма общо с футбола. Името й е Моника, тя е биолог. Самият Валверде е учил биология в университета, но само 1 година. Тогава е на 20 и играе в Сестао Ривър. Фен е на манчестърската рок банда „Стоун Роузес“.
Висок е едва 172 см, пост – нападател, планираше да се посвети на фотографията изцяло или поне частично след края на състезателната си кариера, но все пак признава, че „футболът поглъща мозъка ти“. И така става треньор… А сега вече е начело на Барселона!
Сякаш беше писано да стане. Хавиер Клементе му измисли прякора Чингури, което означава Мравката. Валверде играе за Еспаньол 2 години, след това за Барселона, преди да се присъедини към Атлетик Билбао.
На „Ноу Камп“ престоят му бе кратък, но работи под ръководството на великия Йохан Кройф, който по неговите думи „остави огромен отпечатък върху всички нас“.
През 1994-та, 8 години преди Ернесто да започне да води дубъла на Билбао, Кройф пише за него: „Той беше интелигентен и винаги изявяваше интереса си да учи. Като треньор ще бъде един от най-обещаващите“.
Това не е първият път когато Барселона потърси Мравката за треньор, а и каталунците съвсем не са единствените, които го искаха. Две лета назад Реал Мадрид също се беше прицелил в него, преди да назначи Рафа Бенитес. При това Валверде беше първи избор на Кралете, но той отказа. При напускането си Гуардиола направи две предложения за негов наследник. Единият беше Ернесто, а другият Тито Виланова.
Каталунците се спряха на втория, търсейки приемственост, но скоро нови две предложения не закъсняха. Когато здравето на Виланова се влоши, шефовете на блаугранас дискретно се свързаха с Валверде, но желанието на Тито да продължи беше уважено. Мравката пък по същото време се съгласи да се завърне в Атлетик Билбао. В момента, в който лекарите препоръчаха на Виланова да се оттегли, вече беше твърде късно. Ернесто беше обещал на Атлетик и трябваше да спази думата си.
След едногодишния престой на Херардо Мартино отново Барселона предложи работа на Валверде, но тогава той отговори, че точно сега не може да си тръгне от Билбао.
Когато Реал го потърси отговорът му също беше отрицателен. Каталунците назначиха Луис Енрике, но предупредиха Валверде, че един ден ще се върнат за него. Дори смяната на спортния директор Андони Субисарета не промени плана. След като изведе за четвърта поредна година баските до участие в Европа, моментът за решителната крачка настъпи. Той и Атлетик се съгласиха, че времето е дошло.
„Всичко се събра. Ернесто си тръгна през парадната врата и по правилния начин. Всички му пожелаваме успехи. Надяваме се един да се върне тук, защото в Атлетик има две епохи – преди и след Валверде“, заяви бившият халф на лъвовете Хави Гонсалес.
Той играе за него по време на първия престой на Мравката на „Сан Мамес“ и говори с любов за него. Трудно е да намерим някой, който не го прави, защото той е щедър, открит, интелигентен, истински, често забавен и всеобщо уважаван. Издига се над боклука, който заобикаля играта тук, но сега всички негови качества ще бъдат тествани до краен предел в Барселона.
Мястото, на което те подлагат на безмилостен отзвук и трябва да воюваш с вечния съперник Реал… Въпреки че по думите на Хави Гонсалес „Валверде не иска да бъде звезда и не се интересува от противоречията“.
„Аз съм като всеки мениджър. Ако е в тяхното наказателно поле, значи е дузпа. Ако е в нашето, дузпа няма“, шегува се Мравката.
Но той не е от хората, които се опитват да оказват влияние на реферите, а по-важното е, че малцина треньори достигат до своите играчи, както го прави той.
„Най-голямата му сила е управлението на съблекалнята. Той е топ треньор в това отношение. Честен, директен, прозрачен. Трудно е да се намери друга подобна ситуация, в която не само титулярите, но и резервите са с него до смърт“, хвали го Андер Ерера, който сега е в Манчестър Юнайтед.
А Гонсалес допълва: „Той е много добър психологически и емоционално. Добър мотиватор, знае кога да избухне и кога да смекчи тона. Всеки треньор има идеи, модели, но в крайна сметка диалогът с играчите е най-важен. Това е неговата тайна“.
Самият Валверде признава, че да управляваш съблекалнята в Билбао е лесно, тъй като играчите са сравнително скромни и всички са баски, но това не значи, че в Барселона ще му липсва необходимият авторитет. Едва ли напрежението ще го уплаши. Когато напусна Билбао на прощална вечеря с над 200 гости, той сподели, че „иска да опита нещо трудно“. Ето защо предизвикателството му приляга. Ернесто не би избягал от него.
Що се отнася до натиска, в Гърция той бе изключително интензивен – още повече в средата на кризата. Олимпиакос беше задължен да спечели титлата, докато Валверде ставаше свидетел на страст и протести от първа ръка. Неприятности по трибуните, напрежение по улиците периодично спиране на тока в блоковете на хората от щаба му… Някой, който го познава, се изсмива: „Напрежение? Не му пука от него. Няма да се притесни, ако се наложи да направи забележка на Неймар“.
Гонсалес се съгласява с това: „Той знае, че е готов. Ако се наложи да повиши глас, ще го направи. Знае как да налага волята си. Би извадил играч отбора, без да го интересува дали е звезда. Той е спокоен в трудни моменти, а в добри времена не позволява на еуфорията да го обземе. В това е гений“.
Мравката има и убеденост. Когато загуби първия си мач начело на Атлетик от Барса на Рийкард, той настоя, че няма да направи нищо, в което не вярва. А когато водеше Еспаньол, Кройф го похвали:
„Удоволствие е да гледаш как играе Еспаньол. Радвам се, че има хора като Ернесто, които искат феновете да се наслаждават на това, което виждат. В това е и смисълът на футбола“.
Един приятел дори го нарича „син на Кройф“. Шави също отбеляза още през 2007-ма, че отборите на Валверде обичат да владеят топката, а не просто да я ритат напред.
В неговите методи и система има разнообразие. Прави тренировките забавни, тъй като се залага предимно на играта с топка. Играчите обичат това, защото всеки ден е различен, ала и не е прекалено обсебен от дребни тактически подробности.
Много от концепциите, които имаше в Атлетик, също се вписват в Барселона, тъй като двата клуба си приличат в много отношения.
„Една от силите му е да се адаптира. Всички знаем как е в Барселона. Трябва задължително да се печели всеки мач. Но аз съм сигурен, че той ще успее“, казва Ерера.
Сид Лоу, Гардиън
