Служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет, които работят в почивни и празнични дни, получават по 330 лв. на ден. Това е решил съветът на предпоследното си заседание, става ясно от протокола, качен на сайта му, пише в.“Сега“.
За разлика от тях, когато работят през почивните дни, останалите съдебни служители получават увеличение със 75% за работа през почивните дни и 100% за официалните празници, което в пъти по-малко от получаваното от „специалната“ администрация на съвета.
Този бонус за чиновниците от съвета е приет още преди година, се разбира от протокола. Тогава обаче е бил 300 лв., а сега всъщност е прието увеличението му на 330 лв., като е имало дори идея сумата да е 400 лв. Точката в дневния ред е докладвана от главния секретар на съвета Тихомир Димитров. Той обяснява, че тази година предстоят много събития, чиято подготовка се прави от администрацията на съвета, включително и в почивни и празнични дни. Тя включва изпитите за магистрати, при които служителите са ангажирани над 10 часа в събота; над 12 часа в 6 съботи, в които ще бъдат общите събрания на съдии, прокурори и следователи за избор на следващия състав на ВСС; избор на европейски делегиран прокурор, ако бъде насрочен в събота. Това се налага, след като Лаура Кьовеши наскоро отхвърли пореден кандидат от България.
Защо е тайна заплатата на един служител в администрацията на съдебната власт?
Класификаторът на заплатите в администрацията в съдебната власт не е публично достъпен, въпреки че тези заплати идват от бюджета, тоест от данъкоплатците. Не всички съдилища сочат в обявите си за работа каква заплата се предвижда за съответната длъжност, а просто пишат – според класификатора.
От последните публикувани обяви за администрацията на ВСС се вижда например, че за шеф на дирекция „Човешки ресурси, административно и техническо обслужване и класифицирана информация“ заплатата е между 2739 лв. и 3425 лв., началник отдел управление на собствеността получава между 2279 лв. и 2850 лв., младши експерт в отдел „Конкурси“ взема от 1316 лв. до 1646 лв., а стенограф – между 1196 лв. и 1496 лв., става ясно от материалът на в. „Сега“. Тоест, ако стенограф от съвета работи в събота по правилата за останалите съдебни служители, той би взел около 70 лв.
За сравнение, в момента се търсят секретари в пренатоварения Софийски районен съд, които да получават между 870 лв. и 1079 лв. В човешки ресурси в Софийския апелативен съд пък може да се получава от 906 лв. до 1470 лв. Върху тези суми се начисляват стаж и ранг. Като за прослужено време в съдебната власт се взема 2% отгоре.
На фона на средната работна заплата за България, която е около 1500 лв, получаваното от администрацията на ВСС явно не отговаря на пазара на труда. С всички, бонуси, добавки и допълнителни плащания един административен служител може да достигне размер на възнаграждение от над 3000-4000 лв.
Колко са основните и допълнителни възнаграждения на магистратите?
Сериозен е проблемът и с голямата разлика във възнагражденията на съдиите от различните инстанционни нива в момента – районно, окръжно, апелативно и върховно. Заради тези разлики е и големият наплив на конкурсите за повишаване. Много съдии са принудени да търсят повишение, за да бъдат увеличени заплатите им.
През последните години, когато ВСС индексира размера на заплатите, той действа по един и същ начин – увеличава на всички с 5 или 10%, но диспропорцията в заплатите на различните инстанции в съдебната система остава огромна. Разликата в основното заплащане между най-високото и най-ниското ниво в съдебната власт е около 2500 лева. Като добавим и премиите и бонусите, парите за ранг, сумите за облекло, командировъчни и други привилегии, тази разлика може да се увеличи значително.
Всички проблеми, свързани с бавните конкурси за повишаване, оценката на професионалните качества на съдиите, безсрочното им командироване и големите разлики между възнагражденията им биха могли да се решат с промени в Закона за съдебната власт. За разлика от структурните промени във ВСС, тези въпроси не се нуждаят от поправка в конституцията, която би изисквала мнозинство от две трети в парламента.
В рамките на ЕС България е с най-много съдии и прокурори на глава от населението. Ние отделяме и най-висок процент от БВП за правосъдие. В Европа средно 0,3% от БВП отиват за съдебната система, докато в България този процент е 0,8.
Факт е, че парите които се отделят за правосъдие никак не са малко, но няма резултати нито в борбата за корупцията по високите етажи, нито с прозрачността и мудността на делата. По този въпрос има нещо сбъркано като със здравеопазването ни – пари се дават, но никой не знае къде отиват и резултатът е спорен.
