Бившият министър на здравеопазването Божидар Нанев е осъдил прокуратурата да му плати обезщетение от 100 000 лева за неимуществените вреди, нанесeни от делото за антивирусния препарат „Тамифлу“, по което беше напълно оправдан преди 5 години.
Съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд (СГС) е уважила иска на Нанев в пълния му размер, като освен това прокуратурата е осъдена да му плати и 6646 лева за разноски и за адвокатски хонорари, показа проверка на „Лекс“.
От решението на съда става ясно, че делото срещу Нанев е съсипало не само политическата, но и професионалната му кариера в България, и той е решил да емигрира във Франция, за да не бъде свързвано името с делото срещу него. Това е и една от причините съдът да оцени неимуществените вреди на 100 000 лева.
Показания по делото са дали съученичка на бившия министър и негова колежка. Пред съда те са разказали, че преди да бъде обвинен за неизгодни сделки, Нанев е бил много уважаван лекар, председател на Лекарския съюз в София и след това министър на здравеопазването. От показанията им става ясно, че по време на делото срещу Нанев, състоянието на болната му майка се влошило и тя починала, а той се чувствал виновен.
Подсъдима с Нанев беше и бившата шефка на Дирекция „Бюджет и финанси“ в МЗ Димитринка Николова, която обаче почина още в хода на делото от скоротечен рак. Нанев понесъл много тежко и тази загуба, а след като бил освободен от поста, се прибрал във Варна и се изолирал напълно. След това опитвал да продължи да работи като детски хирург, но се страхувал да не допусне грешка и така останал без работа.
След това започнал да работи във Франция, защото не можел да стои на място, където постоянно да обяснява, че не е престъпник, а в България обвинението срещу него било широко медийно отразено. Това обаче не се случило с последвалата оправдателна присъда, свидетелстват неговите близки.
В решението си съдът отбелязва, че от съществено значение за определяне на конкретния размер на обезщетението е, че незаконното обвинение срещу Нанев е повдигнато за негови действия като министър и то в ситуация на криза.
Обвиненията срещу Нанев бяха, че в края на 2009 г. е сключил договор за доставка на лекарството срещу свински грип „Тамифлу“ с фирма „Рош България“, вместо да се възползва от офертата на Здравната служба на Великобритания и от това са настъпили вреди за около 2,4 млн. лева от разликата между двете офертни цени. Тогава Нанев обясни, че при обявена световна пандемия България е трябвало да осигури препарати за поне 1 млн. души от населението, а в страната имало около 100 000 опаковки, без да са предвидени пари за повече за текущата година.
Договорът с „Рош“ бил за доставка на 200 000 дози и за отложено плащане през 2010 г., когато вече ще са планирани и пари в бюджета. В същото време, офертата от Великобритания включвала незабавно плащане, плюс транспортни разходи, а освен това имало опасност лекарствата да са с изтекъл срок на годност на следващата година и след това да се плаща за унищожаването им. Затова и в министерството били на мнение, че офертата е неизгодна. Освен това, към края на 2009 г. вече нямало ръст на заболяваемостта. Страната обаче е трябвало да бъде подготвена и за втора вълна, каквото имаше и закупените лекарства тогава влязоха в употреба.
Съдът мотивира оправдателната присъда за Нанев, като прие, че несъмнено отложеното плащане е по-изгодно от предварителното и е от особено значение при спешна нужда от закупуваната стока, като дори и приемането на по-висока цена би било оправдано. На две инстанции съдилищата приеха, че сделката не само не е била неизгодна, а е била икономически оправдана и необходима.
Това отбелязва и съдия Мартинова, когато преценява какво да е обезщетението за Нанев.
„Нещо повече, обвинението е свързано с действия, които министърът е предприел в ситуация на криза за предотвратяване на последиците на епидемия на територията на Република България, които видно от мотивите на оправдателната присъда са били съобразени с извънредна ситуация за предотвратяване на тежки последици за населението. Тези действия вместо да бъдат оценени като положителни за гражданите на Република България са станали повод за повдигане на незаконно обвинение“, пише съдът и допълва, че незаконното обвинение е станало повод след това Нанев да прекрати професионалната си дейност като детски хирург и го е принудило да напусне България.
Решението не е окончателно и вече е обжалвано от прокуратурата пред Софийския апелативен съд.
