Илияна Йотова разкритикува европейската политика за бежанците.
Не мога да дам положителна оценка на европейските политики за решаване на проблема с бежанците. Има добри идеи, но те не дадоха очакваните резултати-“ заяви социалистката по време на обществена дискусуя за бъдещето на ЕС, в „Дома на Европа.
Все с този назидателен тон и без никаква конкретика тя изрази евроскептицизма си: загубила се основната идея на ЕС, а гражданите решавали неотложни проблеми ден за ден, обзети от страхове. Разбира се, нищо от казаното от Йотова и на йота на отговаря на истината, а по-скоро – на това, което може да се прочете в руската пропагандна преса.
А социалистката, покрай критиката към бежанската политика на ЕС, забрави да спомене, че вълната от прииждащи към Европа хора, е един „външен“ проблем, чието решение далеч не е в прерогативите на Стария континент. Но, от друга страна, ако докато е стояла в Брюксел и Стасбург, е чела „Комсомолская правда“, може и да не е разбрала как стоят нещата.
Каквато и да е истината, подобно изказване, на фона на над 10-годишното пребиваване на вицепрезидента ни в ЕП (от 2007-ма до 2017-та), най-малкото изглежда неуместно. Защото става ясно, че е утрепала над десетилетие кариерно време в една институция, на която няма вяра. Гласувала е за политики, за които мисли, че не работят: харчила е парите на данъкоплатците, да участва в нещо, което хем не й е по вкуса, хем и не си е дала зора да разбере докрай. От друга страна, обаче, дългогодишния й престой в Брюксел се оказа тръмплин към настоящата й позиция – вицепрезидент, т.е. да не я мислим много. Не си е загубила времето съвсем.
Но да бъдем оптимисти. Може би и в признатото лицемерие има нещо, от което може да се изведат ползи. Поне две:
Първо – информирани сме, че Йотова заема позиции, които не й са на сърце или за които няма компетенции. Току-виж, след някоя друга година, тя пак заяви с назидателен тон и самочувствие, че тази или онази политика не й е била по вкуса, ама трябвало да се жертва, за да взема държавна заплата. Да обобщим и да се запитаме реторично – колко са политиците като нея у нас?
На второ място, изказването на социалистката точно преди изборите, трябва да послужи като червена лампа за всички избиратели, които гласуваха протестно за Радев, напук на Борисов и на неадекватния му избор за кандидат-президент. Да не би от едното зло, да си самопредизвикаме друго, по-голямо. И да помним, че демокрацията не е съвършена, но все пак е най-добрата форма на управление, която човечеството е измислило.
