След бурни дискусии Бюджет 2022 беше приет на първо четене (ОБЗОР)

НС прие Закона за държавния бюджет на първо четене. „За“ гласуваха 129 народни представители, “ против“ – 99. Преди бюджетът да бъде приет в дебат влязоха настоящият министър на финансите Асен Василев и бившия такъв – Кирил Ананиев.

„Ако не се инвестира в хора, в инфраструктура и в подобряване на институциите и публичната среда, не може да очакваме висок икономически растеж и високи доходи. Да разчитаме на по-ниски заплати, за да поддържаме конкурентоспособност, трябва да остане в миналото.“

Това заяви финансовият министър в началото на събранието, като обясни, че този бюджет е инвестиционен и бюджет на растежа заради значително по-високите държавни инвестиции в инфраструктура. Освен това в бюджета са заложени по-големи разходи за социалната, образователната, здравната системи, в култура и спорт, които представители на правителството неколкократно определиха като инвестиция в човешки капитал.

Василев обяви, че е имало разговори за много харчове, дългови спирали. „Дългът, който е предвиден тази година като процент от БВП е по-малък от дългът, който е бил предвиден миналата година в последния редовен приет бюджет. Дългът, който е предвиден за догодина като процент от БВП също е значително по-малък. Този бюджет, въпреки допълнителните значителни инвестиции, се изпълнява с по-малко дългове от бюджетите, които са били предвидени миналата година. Когато колегите от ГЕРБ питат къде са инвестициите, къде са 8- те милиарда, къде са спрените кранчета – тук са. Ние правим инвестиции от 12 млрд. повече с дълг, който е по-малко от това, което вие сте предвидили“, каза още Асен Василев.

В дебата се намеси бившият министър на финансите, който обвини правителството, че със заложените високи нива на дефицит и дълг влошава бюджетната дисциплина. Бившият финансов министър обвини Василев, че „непочтено жонглира“ със стойностите за дълга и БВП. „Ако тук беше Мика Зайкова, щеше да направи този бюджет на кайма“, заключи Ананиев. В интервю за ДЕБАТИ.бг обаче Зайкова посочи, че бюджетът е стандартен.

Тезата на управляващите, която и днес посочи финансовият министър, е, че ако ги нямаше предвидените инвестиции, бюджетът щеше да е с излишък от 1.7% от БВП, а не с дефицит от 4.9% от БВП, а без ковид мерките – 2.5% от БВП.

В тази връзка Асен Василев предложи на Ананиев между двете четения да внесе списък предложение кои разходи и с колко да се орежат.

Тъй като основна критика както на ГЕРБ, така и на ДПС беше размерът на дълга, депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че това, което залага българското правителство, отговаря на доклада и препоръките на ЕК. „Не че ЕК препоръчва известно затихване на растежа, а защото тя е анализирала вътрешни и външни фактори. ЕК препоръчва страните с висок дълг да увеличат инвестициите си като процент от БВП. Страните с нисък дълг да увеличат компенсациите и да стимулират управлението. Това, което прави българското правителство, базирайки се, че българският дълг е нисък, увеличава социалните компенсациите и в същото време има възможност да увеличи и капиталовите вложения“, каза още депутатът от БСП. Според него този растеж не бива да ни задоволява.

Владислав Панев от „Демократична България“ обяви, че групата им ще подкрепи бюджета, защото отговаря на коалиционното споразумение. „За разлика от БСП искаме да кажем известни опасения от размера на дефицита и държавните разходи. За нас това не е посоката. За нас посоката е по-скоро да се придържаме към тези 3 % от маастрихските критерии“, зави още Панев.

Депутатът отчете като плюс, че бюджетът има поне два сериозни буфера. „Единият е приходите от ДДС. Другият са капиталовите разходи“, каза още той.

Какво е заложено в бюджета?

В Закона за държавния бюджет за 2022 г. е заложено, че за периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В прогнозата за 2022 г. разходите на общините са разчетени в размер на 8 309,4 млн. лв., които като относителен дял достигат 5,8% от БВП, а спрямо общата структура на разходите по КФП – 13,5%.