Неутралитетът на Украйна и статутът на оспорваните райони в източната част на страната могат да бъдат обсъдени на преговорите за прекратяване на огъня, които трябва да започнат във вторник, но тъй като инвазията на Русия до голяма степен е спряна, Киев няма да направи отстъпки по отношение на териториалната цялост, заявиха официални лица, цитирани от „Гардиън“.
Докато преговарящите пристигаха в Истанбул за първите си мирни преговори очи в очи от повече от две седмици насам, и двете страни изключиха възможността за голям пробив, а високопоставен американски служител заяви, че Владимир Путин не изглежда готов на компромис.
Въпреки това фактът, че двете страни изобщо се срещат, се разглежда като знак, че динамиката може да се промени, на фона на предположенията от Киев, че Москва може да бъде по-гъвкава, след като не успя да обкръжи украинската столица и да принуди правителството да капитулира предсрочно.
„Не мисля, че скоро ще има решение“, каза Александър Роднянски, съветник на украинския президент Володимир Зеленски. „Но станах по-малко песимист, защото руската страна се проваля с гръм и трясък на бойното поле“.
Русия „губи войски в големи мащаби“, каза Роднянски и страната може да не е в състояние да поддържа военните си операции дълго време. „Веднага щом Русия осъзнае, че не може да продължава, ще бъде принудена да обмисли сключване на мирен договор“, каза той. „Именно това е движещата сила на целия този процес.“
Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, заяви, че Москва няма да коментира разговорите, защото това „само ще навреди на преговорния процес“, но добави, че фактът, че те продължават да се провеждат лично, е „разбира се, важен“.
Песков определи като тревожни коментарите на Джо Байдън от събота, в които американският президент нарече Путин „касапин“, който „не може да остане на власт“. Белият дом отрече, че Байдън се стреми към смяна на режима в Москва.
Украинските и руските преговарящи поддържат почти всекидневен видеоконтакт, но последната им лична среща беше на 10 март, когато се срещнаха руският външен министър Сергей Лавров и украинският му колега Дмитрий Кулеба.
Главният преговарящ на Украйна заяви, че екипът му работи нормално, след като стана ясно, че трима души, участвали в преговорите на 3 и 4 март – включително руският олигарх Роман Абрамович, който според съобщенията е загубил зрението си за няколко часа, и украински депутат – „са получили симптоми, съответстващи на отравяне с химическо оръжие“.
С оглед на това, че силите ѝ са задържани от твърдата украинска съпротива, тежките загуби и нарастващите тактически и логистични проблеми, миналата седмица Москва заяви, че пренасочва вниманието си към разширяване на територията, държана от проруските сепаратисти в Източна Украйна .
И двете страни говорят за възможна формула, според която Украйна може да приеме някакъв формален неутрален статут с международни гаранции за сигурност, но нито една от тях не е променила позицията си по отношение на териториалните претенции на Русия, които включват Крим, завзет от Москва през 2014 г., и източния регион Донбас.
Зеленски обаче намекна за възможни отстъпки този уикенд, като заяви, че е възможно да се постигне някаква форма на компромис, включваща Донбас.
Лавров заяви, че среща между Путин и Зеленски – които са се срещали само веднъж, в Париж през 2019 г. – би била контрапродуктивна на този етап, но добави, че такава ще е необходима „веднага щом сме близо до решаването на всички ключови въпроси“. Той повтори исканията на Москва за демилитаризация на Украйна, „денацификация“ и бъдещ неутралитет.
Зеленски, който предложи въпросът за неутралитета да бъде поставен пред избирателите на референдум след изтеглянето на руските войски, заяви, че Киев разбира, че е „невъзможно да се освободи цялата територия със сила“, но добави, че суверенитетът и териториалната цялост на страната му не подлеждат на въпрос. Според него от съществено значение са ефективните гаранции за сигурност.
Още международни новини – четете тук
