Руслан Трад е журналисти и анализатор на свободна практика, 
съосновател на журнала за военни конфликти De Re Militari. С години опит в отразяването на теми свързани с Близък изток и гост-лектор в Дипломатически институт, СУ и НБУ. През 2017 излезе книгата му „Убийството на една революция“, чиято основна тема е сирийската гражданска война.
Улиците на Ракка са застлани с разрушения, а между руините на сринатите от въздушните удари сгради все още се вадят трупове. Междувременно, подкрепените от САЩ Сирийски демократични сили (SDF), прочистват кварталите от мините, оставени от Ислямска държава. Това е типична тактика на джихадистите през последните три години – независимо дали се сражават или отстъпват, сградите и улиците са силно минирани. В градове като Рамади и Фалуджа, прочистването от мини продължава дори година след изтласкването на ИД.
Загубата на ИД, обаче, поставя не край на джихадистите, а нов етап в развитието на групировката и конфликта в Сирия.
Отстъпващите бойците вече се прегрупират в отдалечените райони на Сирия и по границата с Ирак, подпомагани от многобройните контрабандни пътища през пустинята. През това време, нараства напрежението в Ракка за това кой ще управлява града след ИД – въпрос, който се задава отдавна, напомняйки, че местните конфликти не са разрешени, а само изчакваха развитието си. Сега, когато ИД губи територии, старите противници отново поглеждат едни към други и тригодишното прекъсване на споровете заради джихадистите, вече отмина.
Докато Ислямска държава се преобразува от военна сила в терористична мрежа в стила на класическата Ал Кайда, сирийското правителство най-вероятно ще обърне отново внимание на бунтовниците, които контролират територии в Северна, Западна и Южна Сирия. През последните седмици бомбардировките върху държани от Свободната сирийска армия градове се засилиха. В Дамаск, чиито предградия все още са арена на сблъсъци, бунтовниците отблъскват един след друг опитите на проправителствените сили да навлязат в Айн Тарма и Джобар. Далеч от медийното внимание, сраженията стават все по-кървави, независимо от действащите зони за деескалация, договорени между Иран, Турция и Русия.
За да унищожат Ислямска държава, различните военни сили се съюзиха или поне не си пречеха, за да изтласкат джихадистите. Сега, напрежението расте отново, въпреки че ИД продължава да контролира около 10 000 квадратни километра по течението на река Ефрат.
Ракка беше завзет от алианс от арабски и кюрдски милиции, подкрепени в международен и военен план от САЩ. Скоро след падането на града, обаче, кюрдските бойци развяха флаговете на ПКК и лика на лидера Абдула Йоджалан. Това не се прие добре от жителите на Ракка, които още в началото на тази година изпратиха съобщение до SDF, че искат градът да не се управлява от ПКК. В момента кюрдските милиции са приемани за окупатори и напрежението нараства. В същото време, военното ръководство на SDF смята, че няма кой знае какво напрежение между кюрди и араби, и стана ясно, че Ракка ще се управлява от смесен градски съвет, което ще намали противопоставянето и вероятно би работило добре.
Но сирийското правителство не смята да се съобрази с това. Проправителствените сили контролират големи територии от страната, върнати след 2015 година с помощта на руската армия. С повдигнато самочувствие, Башар Асад призова да бъдат върнати всички територии, включително Ракка и зоните около града, където кюрдите установиха своя полуавтономна област.
Не се знае САЩ как биха спрели сирийските проправителствени сили да навлязат в Ракка. През юни бяха свалени два безпилотни самолети на сирийската армия, чиито цели бяха именно Сирийските демократични сили. Според наблюдатели на конфликта, това напрежение ще расте и дали ще има нов сблъсък, в който САЩ да се озоват във война срещу проправителствените части и техните международни партньори, остава отворен въпрос.
Реално, администрацията на Доналд Тръмп няма никакъв план относно периодът „след Ислямска държава“. Към момента дипломатите и политиците във Вашингтон изглеждат блокирали и не се вижда как това ще се промени в близко бъдеще. Пак трябва да се припомни, че джихадистите още не са напълно унищожени, дори напротив – към момента разполагат с 13 000 бойци според последните разузнавателни данни. Т.е. въпросът продължава да е на дневен ред, а локалните конфликти вече се разпалват.
Мнозина джихадисти се смесиха с местното население. Най-малко 2000 бойци просто „потънаха“ в Ирак по време на обсадата на Мосул. Още 2500 бойци, идващи от европейски държави, не се знае къде се намират в момента. Ислямска държава продължава да нанася бързи атаки върху населени места, след което се оттегля в пустинните райони. В Сирия има активност на ИД поне в три провинции. Атентатите най-вероятно отново ще залеят иракската столица и не само – джихадистите пренасочват стратегията си към удари навън.
Още по-голям проблем е, че стотици бойци от Ислямска държава просто бяха оставени да се изтеглят, взимайки оръжието и семействата си. Можем да споменем последните такива случаи: сделката на Хизбулла с ИД в Ливан, която позволи 670 бойци да се изтеглят към Източна Сирия и наскоро сделката между кюрдските сили и джихадистите в Ракка, следствие на която 300 бойци се изтеглиха към територии на групировката. Други, поне няколко десетки, се присъединиха към сирийската армия в Южна Сирия, сменяйки черния флаг със сирийското знаме.
Шест години на гражданска война оставиха Сирия в руини и съсипана икономика, а над 100 000 души продължават да се намират в правителствени затвори. Самият режим на Асад разчита за оцеляването си на Русия и Иран, а сред военните кръгове нараства недоволството срещу присъствието на иранците. За сирийските офицери националисти, Иран е съюзник, който отдавна е прекрачил границата и в момента вижда Сирия като провинция.
Днес сирийските самолети отново бомбардират провинция Идлиб, причинявайки смъртта на десетки цивилни, блокирани от сраженията както между бунтовници и армията, така и между бунтовници и джихадисти.
В цялата тази атмосфера, сирийското правителство едва ли би направило каквато и да е реформа, т.е. тази кауза е загубена предвид ситуацията. В Ракка, хуманитарните организации, които се считат за нелегални от сирийското правителство, се опитват да помогнат на цивилните и възстановяването на живота и икономиката в района.
Жителите на Ракка са решени, че няма да предадат града нито на режима, нито на неговите съюзници, въпреки техните заплахи. Това означава, че съвсем скоро можем да очакваме конфликт, тъй като сирийската армия напредва в Източна Сирия. Междувременно, членове на ПКК се срещнаха с представители на режима и предадоха контрола на газови полета на руснаците и това допълнително увеличи страховете за възможна сделка без знанието на цивилните.
След появата на Ислямска държава в Сирия в края на 2013 и лятото на 2014, воюващите страни прекъснаха сраженията помежду си с изключение на бунтовниците, които бяха приклещени от сирийските правителствени сили и джихадистите от Ал Кайда. Днес, когато джихадистите са изтласкани от много територии, старите вражди излизат отново на преден план и местните конфликти вече се разразяват с пълна сила.
