След 11 часа и половина заседание, 40 минути след полунощ, Народното събрание гласува да преустанови работа, без да бъдат разгледани последните две точки от дневния ред.
До края на август депутатите излизат във ваканция.
След поредния маратон народните представители приеха промени в Наказателния кодекс, предвиждащи по-строги наказания за пияни и дрогирани шофьори, избраха управители на Сметната палата и Здравната каса и отхвърлиха предложения за промени в Закона за горите.
Ето и решенията:
Депутатите избраха за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Станимир Михайлов. Той беше единственият кандидат за поста, а неговата номинация бе издигната от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
За него гласуваха 137 депутати, 46 бяха „против“, въздържали се нямаше. Кандидатурата му основно беше подкрепена от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а против нея бяха „Има такъв народ“ и „Възраждане“.
Парламентът избра Димитър Главчев за председател на Сметната палата. Той получи 148 гласа „за“, 34 – „против“, 6-ма се въздържаха. Главчев положи клетва пред Народното събрание. Той е номинация на ГЕРБ-СДС.
Другият претендент за поста – Нина Стоименова, предложена от „Възраждане“, събра 38 гласа в подкрепа, 40 „против“ и 99 се въздържаха.
Гласуването беше явно, по азбучен ред на собствените имена на кандидатите.
Мандатът на председателя на Сметната палата е 7 години.
Народното събрание завиши наказанията при смърт на пътя, като определи максимална присъда от 5 до 12 години затвор при особено тежки случаи. С окончателно приетите поправки в Наказателния кодекс депутатите записаха, че ако смъртта е причинена след употреба на алкохол и наркотици в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 години. Парламентът повиши наказанията за трафик на нелегални мигранти.
След редакционни поправки в пленарната зала, парламентът окончателно реши, че ако убийството на пътя е извършено след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, наказанието е: при смърт – затвор от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи – затвор от 10 до 20 години. Същите санкции ще се прилагат и в случаите на причиняване на смърт на пътя и след превишаване на средната скорост в населено място повече от 50 км/ч., или ако деянието е извършено след преминаване на червен светофар или на пешеходна пътека.
Мнозинството прие, който управлява МПС и откаже да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол и/или наркотици след като е бил санкциониран за някое от тези деяния, да се наказва с до 6 месеца затвор и с глоба от 2 хиляди лева.
В същото време беше отхвърлено предложението на ИТН тези санкции да се прилагат при отказ на кръвна проба за установяване на алкохол и/или наркотици.
Депутатите решиха още да се конфискува автомобила на всеки с наличие на алкохол в кръвта на 1,2 промила или след употреба на наркотици, а когато автомобилът не е собственост на нарушителя ще се присъжда равностойността му.
Увеличават се и наказанията за прояви на жестокост към гръбначни животни.
Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, приеха народните представители. Досега за това престъпление се предвиждаше затвор от една до шест години.
Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако през границата е преведено малолетно или непълнолетно лице. Същото наказание се полага и когато превеждането е организирано от група или организация или е извършено по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато е имало съпротива и/или неподчинение спрямо орган на властта. Затвор от 3 до 10 г. застрашава и тези, които са разрушили, подкопали или повредили граничната ограда. Досега наказанието беше от една до десет години затвор.
Час преди полунощ депутатите спориха за промените в Закона за горите, с които искаше да се увеличи сечта в българските гори, разрешени като количество дърва за огрев. С 92 гласа “против” и 6 “въздържал се” депутатите отхвърлиха предложението на ДПС едно домакинство да може да закупува 15 куб. м. дървесина годишно.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
