След съвместната отбрана Литва и Германия се обединиха и на дипломатическия фронт

След като Германия и Литва се обединиха в отбраната на източния фланг на НАТО с разполагане на бригада от Бундесвера на територията на балтийската държава, двете страни заявиха тази седмица и единна позиция на дипломатическия фронт по отношение на Гренландия и Венецуела. Това стана по време на визитата на германския министър на външните работи Йохан Вадефул във Вилнюс в началото на седмицата.

Здравите връзки между двете държави бяха изтъкнати тази седмица и от президента на Литва Гитанас Науседа при негово посещение в Германия. Той заяви в сряда, че смята Берлин за „много силен и надежден партньор“, предаде ДПА. Държавният глава е на мнение, че евентуалното разполагане на германски военнослужещи в Украйна в рамките на миротворчерската мисия на т.нар. Коалиция на желаещите не засяга разполагането на пълния състав на бронетранспортната германска бригада в страната му, което трябва да стане факт през 2027 година.

„Убеден съм, че е възможно да има германска мисия в Украйна, като същевременно се изпълнят всички задължения към Литва“, посочи Науседа, цитиран от ДПА. Той говори по време на участието си в семинар, организиран от баварската консервативна партия Християнсоциален съюз (ХСС) – част от управляващата коалиция, в манастира Зеон в Южна Германия.

Германската бригада в Литва е ново, постоянно разположено подразделение на Бундесвера, предназначено да укрепи източния фланг на НАТО срещу евентуални заплахи от Русия или друг съсед на балтийската държава – съюзника на Москва Беларус, посочва ДПА. Очаква се 45-а бронетранспортна бригада „Литва“ на германската армия да бъде напълно оперативна до края на 2027 г. Предвидено е съставът ѝ да се попълни от 4800 военнослужещи и 200 цивилни служители.

Науседа подчерта, че в момента все още се работи по голям инфраструктурен проект на военен тренировъчен полигон, който е предназначен главно за германската бригада. „Готови сме и сме решени да завършим планираните проекти до края на 2027 година. Правим всичко възможно, защото времето ни притиска“, отбеляза държавният глава на Литва.

Вадефул се видя с германски военнослужещи в Неменчине 

Визитата на германския външен министър Вадефул предшестваше с два дни посещението на Науседа в Германия. Министърът се срещна и с германски военнослужещи в Литва и им изказа своята благодарност. Германският първи дипломат приветства разполагането на бронетранспортната бригада на литовска територия като ясен знак за солидарност с НАТО и силен сигнал към Русия.

„Става въпрос не само за защитата на свободата и сигурността на Литва, но и за свободата и сигурността на Европа, в частност и на Германия“, каза той по време на инспекция на бригадата в Неменчине, близо до Вилнюс. Фактът, че Германия за първи път е разположила такива военни сили зад граница, е „знак за сериозността на ситуацията, както и за сериозността на нашето решение да застанем до нашите приятели и съюзници“, изтъкна министърът.

Бронетранспортната бригада, която официално беше въведена в експлоатация през април миналата година, е предназначена да засили защитата на източния фланг на НАТО в контекста на реакцията на европейските съюзници в алианса на нарастващите експанзионистични амбиции на Русия, обръща внимание ДПА. Това е първото постоянно разполагане на голямо подразделение на Бундесвера извън Германия, акцентира агенцията.

Вадефул благодари и на Литва за „огромното доверие и гостоприемство“, проявени от литовците спрямо германските военнослужещи. По време на визитата си той се срещна и със своя литовски колега Кестутис Будрис. Министърът на външните работи на балтийската държава заяви, че всички гаранции за сигурност, предлагани на Украйна като част от сделка за прекратяване на войната с Русия, трябва да бъдат реални, а не „блъфове“, предаде Ройтерс.

„Не можем да блъфираме… Русия няма да повярва на нашите блъфове. Трябва да има реални гаранции за сигурност и те да бъдат пределно ясни“, заяви Будрис на съвместна пресконференция във Вилнюс с Вадефул.

Литва е готова да изпрати над 100 военнослужещи в Украйна

В духа на изказването на Будрис на следващия ден – във вторник, дойде изявлението на съветничката на президента Науседа – Айста Скайсгирите, по радио „Жиню Радияс“, че Литва е готова да изпрати до 150 военнослужещи в Украйна като част от мироопазващата мисия в рамките на следвоенните гаранции за сигурност за Киев.

„Ние сме за възможно най-дългосрочните гаранции, които могат да бъдат предоставени на Украйна, и сме готови да участваме с наш контингент. След сключването на мир Литва има готовност да изпрати до 150 войници със съответното оръжие и военна техника в Украйна“, каза тя пред „Жиню Радияс“.

Според Скайсгирите Западът обсъжда модел за предоставяне на гаранции за сигурност на Киев за период от 15 до 30 години. Президентската съветничка припомни, че Вилнюс се е ангажирал да предостави на Украйна военна помощ, равна на 0,25% от брутния вътрешен продукт на страната, и „спазва ангажимента си“.

Според литовското Министерство на отбраната Вилнюс е отпуснал приблизително 232 милиона евро военна помощ на Украйна през изминалата 2025 година. По-голямата част от средствата са използвани за закупуване на военна техника, която след това е прехвърлена в Украйна.

Киев е получил и помощ под формата на оборудване от складове на литовската армия. Финансова помощ е била предоставена и чрез програми за обучение и възстановяване на украински военнослужещи, за разминиране – през международната коалиция, която Литва ръководи съвместно с Исландия, за финансиране на отбранителната промишленост и конкретно за реконструкцията на рехабилитационен център в северния украински град Житомир.

Планът за изпращането на „няколкостотин“ литовски военнослужещи в Украйна бе потвърден и от литовския министър на отбраната Робертас Каунас в сряда. „Не мога да дам конкретни подробности, но обсъждаме това. Определено ще допринесем за гаранциите за сигурност“, каза Каунас пред репортери. „В случай на мир в мисията биха могли да участват няколкостотин наши войници“, посочи министърът, цитиран от сайта на Литовското радио и телевизия (ЛРТ).

Каунас не пожела да уточни какви конкретни мерки може да предприеме Литва по отношение на руската заплаха, както и за следвоенното възстановяване на Украйна, подчертавайки бързо променящата се геополитическа ситуация, отбеляза ЛРТ.

„Всичко е много динамично. Не бих искал да казвам сега нищо, което след време може да изглежда като лъжа. Можете да видите как се променя геополитическата ситуация, как се измества тя в различни посоки. Най-важното е общото разбиране, че Литва, Европа и Америка са заедно с Украйна и полагат всички усилия за постигане и осигуряване на мир“, отбеляза той.

След срещата на т.нар. Коалиция на желаещите във вторник във френската столица Париж литовският президент Науседа обяви, че Литва е готова да допринесе за гаранциите за сигурност на Украйна със своите способности както по суша, така и по вода.

Берлин и Вилнюс с обща подкрепа за Дания по въпроса за Гренландия

Същевременно Германия и Литва заявиха общата си подкрепа за Дания по въпроса за намеренията на президента на САЩ Доналд Тръмп спрямо Гренландия, информира ДПА. Американският държавен глава подсказа, че ще продължи да преследва целта си да постави арктическия остров, който е датска територия, под контрола на Вашингтон, уточнява агенцията.

Гренландия, подобно на Фарьорските острови, е част от Кралство Дания, подчерта на пресконференцията заедно с литовския си колега германският първи дипломат Вадефул, цитиран от ДПА. „И тъй като Дания е член на НАТО, Гренландия по принцип също ще трябва да бъде защитавана от НАТО“, добави външният министър на Германия.

„Ако има допълнителни изисквания за засилване на отбранителните усилия по отношение на Гренландия, тогава ще трябва да обсъдим това заедно в рамките на алианса“, посочи той.

Литовският външен министър Будрис също изрази пълната солидарност на страната си с Копенхаген, описвайки Дания като важен и ценен съюзник, отбелязва ДПА. Всички въпроси, отнасящи се до Гренландия, трябва да се обсъждат само в рамките на международното право и в духа на съюзничеството – „много ясно, много отчетливо и без никакви скрити мотиви“, каза Будрис.

Тръмп многократно е настоявал САЩ да поемат контрола над Гренландия, автономна датска територия, разположена между Северния ледовит океан и Атлантическия океан, в името на националната сигурност, обръща внимание ДПА.

„Гренландия е заобиколена отвсякъде с руски и китайски кораби. Дания няма да може да го направи (да гарантира сигурността там – бел. ред.), мога да ви кажа“, заяви Тръмп пред репортери на борда на президентския самолет „Еър Форс 1“, визирайки защитата на арктическия остров.

Дания категорично отхвърли тези твърдения, както направиха и другите скандинавски държави – Швеция, Финландия и Норвегия, посочва ДПА, допълвайки, че неотдавнашната американска намеса във Венецуела предизвика опасения относно следващите ходове на правителството на Тръмп.

За „положителната промяна“ със смяната на режима във Венецуела

От друга страна, Вадефул и Будрис обявиха на пресконференцията си във Вилнюс, че смяната на режима във Венецуела може да доведе до „положителна промяна“, информира ЛРТ.

Литовският първи дипломат изрази мнение, че американските действия във Венецуела, включително военните удари в Каракас и принудителното отвеждане на президента Николас Мадуро в САЩ, не могат да се сравняват с престъпленията на Русия срещу Украйна.

Неговият германски колега Йохан Вадефул каза, че акцията на американските сили в Каракас може да доведе до „положителна промяна“ в южноамериканската страна.

Будрис заяви, че пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. е акт на агресия срещу суверенна държава, чието легитимно избрано правителство не представлява заплаха за съседите ѝ.

„Само поради тази причина тук няма никаква база за сравнение“, каза Будрис пред представителите на медиите. Той добави, че Русия е извършила „масови нарушения на международното право“ в Украйна, започвайки с престъплението „агресия“ и стигайки до нарушения на международното хуманитарно право и на правата на мирните жители и децата.

Будрис заяви, че Литва подкрепи изявлението, публикувано в края на миналата седмица в социалната платформа „Екс“ от върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, в което се подчертава, че международното право и Уставът на ООН трябва да се спазват при всякакви обстоятелства, но не се осъждат действията на САЩ, посочи ЛРТ.

Подобно на останалата част от ЕС Литва отказа да признае правителството на Мадуро, което Будрис определи като „репресивно“. По думите му Вилнюс се надява, че всички по-нататъшни действия на САЩ във Венецуела ще бъдат основани на международното право, без да уточнява какво означава това.

„Надяваме се, че процесът ще се ръководи от международното право и че демократичният преход ще се осъществи възможно най-мирно и безопасно. Смяната на репресивния режим е голяма възможност за Венецуела да се върне към стабилност и достоен начин на живот“, отбеляза външният министър на Литва, цитиран от ЛРТ.

Вадефул посочи, че ситуацията във Венецуела изисква цялостна оценка, която опира до „аспекти на международното право“. „Действията на Мадуро бяха престъпни, в разрез с волята на венецуелския народ“, каза Вадефул, добавяйки, че властвалият близо 13 години държавен глава „не е легитимно избран президент“.

Според германския външен министър фактът, че около една пета от населението на Венецуела е напуснало страната, показва липса на обществена подкрепа за правителството, посочва ЛРТ.