Пол Карасън става известен с името Татко Смърф, след като получава страничен ефект от използването на сребърно съединение, което той използвал преди повече от десетилетие, за да лекува лош случай на дерматит по лицето си.
Колоидното сребро има антибактериални свойства и се използва за борба с инфекцията в продължение на хиляди години.Среброто се събира в кожата и други органи и не се разсейва, което напрактика остави Карасън син за цял живот.
За щастие обаче сребротовече не се използва, откакто е разработен пеницилин, който е далеч по-ефективен.
Пол Карасън обаче не е единствения човек с такава кожа. Оказва се, съществува болестта Акантокератодермия, по-известна като синдром на синята кожа. Това е много рядко заболяване, което прави хората сини… Да, точно така!
Колкото и невероятно да ви звучи, но има и такива хора – със синя кожа. Не, те не са от научно-фантастичен филм или пък са някоя нова раса. Просто специфични генетични дефекти предизвикват любопитната болест.
Тя е изключително рядка, но има докуметиран случай в Кентъки, САЩ. Там цяло семейство било известно като „сините хора“ в края на ХІХ и началото на ХХ век. Те живели в изолация и се чифтосвали помежду си, предавайки си рецесивния ген от поколение на поколение. От околните села ги смятали за „бедни, но добри хора“.
В крайна сметка лекар успял да намери лекарство за тях, което те да приемат под формата на таблетка всеки ден. В последния случай, от 1982 година, болестта се е проявила при техен потомък в по-лека форма – синкави устни и нокти, които посиняват, когато бебето се ядоса.
Особеният цвят кожа не водил до никакви здравословни проблеми със себе си, членовете на това семейство доживявали до късна старост. Но вероятно те, повече от всички други, са разбирали значението на термина „дискриминация“ и „толерантност към различните“.
Сините хора са разпространени във фантастиката единствено като извънземни. Такива са например Търговеца от „Доктор кой“, Заан от „Фарскейп“ или лилавата Транс от „Андромеда“. Да не забравяме и за „Смърфовете“.
