Управляващата Социалдемократическа партия печели парламентарните избори в Румъния. При преброени почти 100% от протоколите, те печелят почти 23% от гласовете, втори са „Алианс за обединение на румънците“ с 18%, а на трето място са Национално-либералната партия с подкрепа от 14 на сто.
Седем партии ще имат представители в Сената и Камарата на депутатите през предстоящия мандат.
Румънците спасиха проевропейския път на страната чрез едно безпрецедентно гласуване с рекордно висока избирателна активност – цели 52%, предаде БНТ. Това не се е случвало от поне 20 години. Най-лошият сценарий беше избегнат, но все пак националистическите, пропутинистките и антизападните партии имат над 30 на сто от гласовете. Това създава опасност от голяма коалиция на проевропейските партии, от много разнородни партии, което би създало проблем за следващите 4 години за румънската демокрация.
Изненадата на тези избори е преминаването на 5-процентния праг за влизане в парламента на Партия на младите хора (РОТ), която е получила 5,59 процента, според частичните резултати.
Това е нова партия, основана през 2023 г. от бившата депутатка от „Алианс за обединение на румънците“ Анамария Гаврила, след като тя напусна AUR и остана в румънския парламент като необвързан депутат. Партията участва на местните избори на 9 юни т.г., на които спечели 11 мандата на местни съветници и 18 кметски мандата. През последната седмица придоби повече известност, след като обяви подкрепа за крайнодесния кандидат за президент Калин Джорджеску, спечелил неочаквано първия тур на президентските избори на 24 ноември.
Крайнодесните суверенистки и популистки партии печелят общо над 30 процента от гласовете, според частичните резултати. На предишните избори през 2020 г. делът на партиите от крайнодесния политически спектър бе около 10 процента. Подобен възход на крайнодясната партия наблюдаваме и в България през последните няколко години.
Също както в България, формирането на широка коалиция обаче ще бъде трудно начинание на фона на разногласията между партиите. Румъния трябва да се справи с овладяване на високия бюджетен дефицит от 8 процента от брутния вътрешен продукт – най-високия в ЕС, посочва Ройтерс.
Според политическия анализатор Раду Магдин, „Много зависи от това кой ще стане президент“.
Президентът е този, който номинира премиер сред партиите, които са представени в парламента. Ако нито една от политическите сили не е спечелила мнозинство, президентът има право да посочи премиер от която и да е от парламентарно представените сили.
Конституционният съд на Румъния, който разглежда искане за анулиране на първия кръг на президентските избори и нареди повторно преброяване на гласовете от първия кръг на 24 ноември, ще обяви решението си днес.
Румънските власти заявиха, че са открили доказателства за намеса в изборния процес на първия тур на вота за президент.
В случай на анулиране на вота от 24 ноември, първият кръг на президентските избори може да бъде повторен на 15 декември, а вторият да се състои на 29 декември, заяви председателят на Постоянния изборен орган Тони Гребла.
Според много наблюдатели изненадващата победа на Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори е показателна за резкия завой от румънските мейнстрийм партии към по-популистки и антисистемни формации, чиито гласове намират плодотворна почва на фона на високата инфлация, намаляващия жизнен стандарт и мудната икономика, отбелязва АП.
„Най-вероятният сценарий ще бъде трудно сформиране на мнозинство в парламента за подкрепа и одобрение на новото правителство“, посочи политическият консултант Кристиан Андрей, цитиран от АП.
Преподавателят по политически науки в Университета „Бабеш-Боляи“ Серджу Мишкою смята, че Социалдемократическата партия вероятно ще играе централна роля в преговорите за коалиция, информира Ройтерс.
По думите на Мишкою резултатите показват „най-фрагментираната политическа картина от 1990 г.“.
След кампания, в която преобладаваха опасенията на избирателите относно бюджета и разходите за живот, изборите противопоставиха крайнодесните срещу проевропейските мейнстрийм партии, които разгневиха избирателите с вътрешните си битки и обвинения в корупция.
Крайнодесните партии също така използваха подкрепата на Румъния за Украйна, за да подклаждат опасения, че войната може да се пренесе през границата, ако страната не прекрати подкрепата си, както и недоволство от предполагаемото преференциално третиране на бежанците от Украйна, отбелязва Ройтерс.
