В правосъдната система рядко има решения, които оставят повече въпроси, отколкото отговори. Точно такъв е случаят със съдебното производство по делото срещу варненския кмет Благомир Коцев. Изненадващо от пресцентъра на Софийския градски съд (СГС) днес съобщиха, че делото е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд (ВКС), за да прецени дали делото следва да бъде възложено на друг, равен по степен съд. Макар и формално техническо, разпореждането поставя на преден план тема, която отдавна вълнува както юристите, така и обществото – как се определя подсъдността и защо понякога тя се превръща в спорен въпрос със значими последици.
Решение без право на обжалване – и с широк обществен интерес
От СГС съобщиха лаконично, че разпореждането не подлежи на обжалване и протест – тоест, съдебната процедура автоматично преминава към Върховния касационен съд. Именно този факт превърна новината в значима, особено като се вземе предвид, че делото срещу Благомир Коцев и други лица е предмет на повишено обществено внимание.
От мотивите към разпореждането става ясно, че СГС не намира основания за т.нар. специална подсъдност, която би оправдала разглеждането на делото в София. Делото беше пратено в София, защото от прокуратурата твърдят, че по случая има „неустановено лице с имунитет“. И до момента самоличността на депутата, за който говорят от прокуратурата, не е назована, което поставя под съмнение как е проведено разследването.
Съдът не вижда юридически аргументи, които да го задължат да поеме процеса на централно ниво – например участие на длъжностни лица от висш ранг, особен предмет на престъпленията или други специфични условия, които законът изисква.
Посоката е ясна, макар и неназована: делото би трябвало да отиде във Варна
В разпореждането липсва изрично посочване на конкретен съд, до който делото следва да бъде прехвърлено. Въпреки това редица юристи, които са коментирали случая до момента, твърдят, че делото е подсъдно на съд във Варна. Макар СГС да не посочва изрично това, съдията ясно очертава, че фактите, участниците и обстоятелствата по делото водят към този район.
Защо е важно къде се гледа едно дело?
На пръв поглед въпросът за подсъдността изглежда чисто процедурен. Но в практиката той често е ключов за темпото, качеството и дори резултата от дадено производство.
Факторите, които обясняват това са свързани ресурсите и натовареността на съдилищата, което влияе на прецизността и сроковете. Законът предвижда делата да се гледат там, където е извършено деянието или където живеят обвиняемите, за да се избегнат излишни разходи и процедурни усложнения.
В случая, според СГС, нито един фактор, който би задържал делото в София, не е налице.
Прецедент или сигнал за системен проблем?
Макар преместването на дела между съдилища да не е необичайно, фактът, че СГС инициира изпращането към ВКС, е показателен.
Това подсказва внимателен подход и стремеж за максимална безпристрастност – особено когато делото засяга лица, чиито дела често намират отзвук в обществото.
В същото време решението поставя под светлината на прожекторите въпроса дали системата не се нуждае от по-ясни и категорични правила за подсъдността, които да минимизират необходимостта от подобни прехвърляния на високо ниво.
Какво следва оттук нататък?
Сега топката е в полето на Върховния касационен съд. Той трябва да прецени има ли основания делото да бъде разгледано извън София, и ако да – кой е съдът, на който е подсъден случаят.
Очакването е, че ВКС ще потвърди логиката на СГС и ще насочи делото към Варна.
Това би означавало ново начало на процеса, нова съдебна зала и вероятно нов ритъм на делото.
Решението на СГС да се оттегли от делото, вместо да го гледа при съмнения относно компетентността си, е знак за съзнателност и коректност – и най-вече за това, че съдът предпочита да избегне всякакви рискове от компромис в правосъдието.
