Председателката на Съвета за електронни медии Соня Момчилова вече стана неудобна и за ГЕРБ. Зам.-председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Тома Биков я призова да си подаде оставката като шеф на медийния регулатор. Досега най-голямата парламентарна партия ГЕРБ не се трогваше от безобразните ѝ изяви като отричането на клането в Буча. Изглежда обаче евроатлантическият образ на партията на Борисов също започва да търпи сериозни щети от безкрайното изразяване на „личното мнение“ на Момчилова.
Не че тя няма право на такова. Но като лице на медийната регулация следва да е еталон за законовите и етични демократични стандарти за медийната среда у нас, а не сама да ги подрива и
да насърчава пропагандата
и фалшивите новини – нищо, че обича да говори за опасността от тях. Още повече, че трябва да има поне някакъв количествен баланс между изявите на лично мнение и позициите на целия орган СЕМ.
Медийният регулатор в този му състав не е особено успешен в регулацията на електронните медии при неимоверно нарасналата пропутинска пропаганда и хибридни атаки. Няма и как да бъде, защото двама от петимата му членове – Соня Момчилова и Габриела Наплатанова – са назначени в него от президента Радев, който сам е глашатай на тази пропаганда. И нито веднъж не взе отношение към многобройните протести от граждани, неправителствени организации и дипломатически представителства срещу изявите на председателката на СЕМ.
Президентските дами оформят мнозинство в СЕМ заедно с пратеничката на ГЕРБ Галина Георгиева, с чийто глас
Момчилова бе избрана за нов едногодишен мандат
като председател. Пак с нейния глас бе осуетено искането на излъчените от „Демократична България“ Пролет Велкова и от „Продължаваме Промяната“ Симона Велева на оставката на Момчилова заради изказването ѝ за Буча.
Остава да разберем все пак дали офанзивата на Тома Биков ще доведе до изтеглянето на Георгиева от президентско-герберското мнозинство в СЕМ. Или ГЕРБ наистина ще подготви нов Закон за радиото и телевизията, в нуждата от какъвто Биков бил все по-убеден – закон „който да отчете актуалните предизвикателства както пред медиите, така и пред медийния регулатор“.
Дали в този закон ще се търси друга властова разстановка на членовете на медийния регулатор извън сегашната – трима от парламента, двама от президента? Едва ли ще се върви към по-голяма саморегулация, а и СЕМ не може да стане ВСС. Още повече, че при състоянието, до което са докарани медиите в последното десетилетие, саморегулацията е почти химера. Нима досега гилдията успя да се пребори с такива като Илиана Беновска, които
безпардонно окупират всички възможни микрофони
на брифингите, за да правят предимно лични изявления, вместо да задават въпроси? Кой точно етичен орган може да санкционира Беновска за бруталната ѝ злоупотреба с журналистическия си статут и да каже на украинския президент Зеленски на пресконференцията в Министерския съвет – неясно от чие име, че не е добре дошъл у нас?
Когато гилдията не може да се регулира сама, апетитът на властта да я регулира расте. А това стеснява още повече медийната свобода. Такъв е случаят с финансовия министър Асен Василев, който въведе
безпрецедентни и унизителни изисквания
към медиите за акредитация за брифингите в министерството. Изглежда по този начин той цели да се отърве не само от такива като Беновска, но и от други, които могат да му зададат смислени, но нежелани въпроси.
Освен че е демонстрация от страна на министъра на авторитаризъм и непознаване на практиките на работа на медиите у нас, случаят все пак породи и надежда. Появи се рядко срещана напоследък журналистическа солидарност, кристализирала в действие – ресорни журналисти от различни медии обявиха бойкот на акредитацията при тези условия.
Нужна е обаче – не само на журналистите, а и на гражданското общество – далеч по-голяма солидарност и решителност в отстояването на независимата и качествена журналистика, която да задава стандарт за всички и да маргинализира пропагандистите и манипулаторите.
Тази работа е непосилна само за гилдията и неправителствения сектор. Нужна е и ефективна медийна регулация, която не само да регулира многобройните аспекти на медийните услуги, но и да развива медийната грамотност в обществото, както повелява и законът. Абсурдът е, че от липса на медийна грамотност, както добре се видя, страдат и някои членове на СЕМ. И ако с евентуалните законови промени само бъде заличена президентската квота в регулатора, няма никаква гаранция, че на същото място няма да бъде курдисана някоя друга Соня.
Коментарът на Веселин Стойнев е публикуван в „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални коментари – четете тук
