Румен Христов е доктор по икономика. Член на СДС от началото на 1990г. Един от основателите на СДС в община „Студентска“.
От 2009 г. е заместник – председател на СДС. След спечелване на отворени първични избори срещу представителя на ДСБ, е издигнат за кандидат – президент на автентичната десница през 2011г.
Бил е заместник-министър в кабинета на Филип Димитров и два пъти министър на земеделието и храните в кабинета на Ренета Инджова и в правителството на Стефан Софиянски. Бил е съветник на д-р Жельо Желев.
От 1997г. до 2002г. е главен секретар на Администрацията на президента Петър Стоянов.
Народен представител и Председател на комисията по земеделието и храните в 43 – то Народно събрание.
На Националната конференция на СДС на 7 юли 2018 г. той беше избран за председател на партията.
Г-н Христов, СДС и останалите партии от демократичната общност се обединихте в декларация с искане за въвеждане на машинно и електронно гласуване още на следващите избори. Как мотивирате тези си искания?
Първо, има закон, който не се изпълнява. Има решение на съда, че това трябва да се случи. От друга страна, това трябва да се случи, защото ние смятаме, че това е една от възможностите да се елиминира опасността от фалшификации, които се случват по време на избори.
Знаем, че голяма част от българските граждани отказват да гласуват, защото смятат, че има манипулации, има фалшификации и че гласът, който те са подали, невинаги отива за партията, която са подкрепили.
За да се избегнат всички тези неща, ние предлагаме нещо, което СДС от много години отстоява – и електронното гласуване, и машинното гласуване.
Какви са техните предимства?
Примерно чрез електронно гласуване бихме могли да дадем възможност на всички българи, които живеят в чужбина и които са политически активни, особено в социалните мрежи, както виждаме, да гласуват.
Знаем, че в чужбина разкриването на секции за гласуване е много сложно, всяка държава има своите правила. Обикновено се разкриват по няколко секции, което означава, че нашите сънародници трябва да пътуват стотици километри и това им пречи да изразят своя вот.
А те са много активни, защото голяма част от тях пращат средства на своите близки в България. Сумите са изключително непренебрежими, защото става дума за няколко милиарда, които постъпват в България. Българите в чужбина живеят с проблемите на България и би трябвало да се чува и техният глас. Още повече, че те си остават български граждани.
Що се отнася до машинното гласуване, ние смятаме, че по този начин ще бъдат избегнати замените, унищожаването на протоколи, поправянето на протоколи, фалшификацията на изборите и т.н.
При машинното гласуване веднага, в момента на гласуването, се отчита за кого отива гласът. Това е един демократичен процес, който би следвало да бъде подкрепен според нас.
Защо толкова години вече ЦИК отказва да изпълни закона и да въведе машинното и електронното гласуване? Имаше ли политически натиск за това?
Според мен да. Ако тези, които управляват, искаха това да се случи, щяха да заделят средства за закупуване на тези около 12 хил. машини за гласуване. Да, първоначално щяхме да дадем милиони за тяхното закупуване, но те могат да се ползват години наред, така че инвестицията, с оглед осигуряването на сигурност на гласуването, си струваше.
Очевидно е,че пари се намират за какво ли не, но не и за закупуването на машини. Сега се казва, че машинното гласуване няма да бъде отменено, то ще се случи в много секции, но там имаш право да избираш – дали да гласуваш по стария традиционен начин с бюлетината и химикала, или гласуваш машинно.
Това означава, че ние по никакъв начин не облекчаваме процеса, дори става малко по-сложно, защото накрая сумираш гласовете ,подадени по традиционния начин, и гласовете, подадени чрез машините. По-трудно се отчита и възможността за фалшификации въобще не се избягва.
Аз по-скоро виждам нещата, макар че то трудно може да се раздели, в секциите, където има машини, да се гласува само машинно, а там, където няма машини, да се гласува само ръчно, за да не се получава това смесено гласуване, което не помага на никого и за нищо.
Как ще коментирате законопроекта, който са внесли от ГЕРБ и ОП, който засяга машинното и електронното гласуване? Става въпрос машинно гласуване да има само в големите избирателни секции, и то само на територията на страната, а въвеждането на електронно гласуване се отлага за неопределеното бъдеще.
Всички, които управляват, когато наближат избори, търсят да си помогнат служебно, ако мога така да кажа. Между другото, правенето на промени в последния момент не е помогнало на нито една политическа формация. Вероятно и сега ще се случи по този начин.
За мен това е начин да бъде шиканиран законът, който беше приет. Да не говорим, че имаше и референдум, който по един безспорен начин се произнесе за разрешаването на електронното и машинното гласуване. Това не се случва за съжаление.
Понеже се говореше за липсата на идентификационни белези в личните ни документи и не са готови още тези идентификационни възможности за легитимиране на отделните граждани, а предстои и промяна в личните документи на гражданите, аз смятам, че можеше на този етап поне да разрешим на българите в чужбина на гласуват дистанционно.
Идеята, че ще бъдат събрани личните карти на хора, работещи в едно предприятие и ще се гласува от един IP адрес за определена партия, може би важи донякъде за България. Това обаче не важи за чужбина, защото личните карти на нашите сънародници, които са разпръснати по целия свят, няма как да ги събереш.
То ще се види и при гласуването, че IP адресите, от които се получават гласовете не са едни и същи, а всеки си гласува от вкъщи. Това е едно облекчение, една помощ те да изразят своето мнение. Това не беше разрешено, защото се търси начин да си помогнат служебно.
Кои са партиите, които се опитват да си помогнат по този начин и които привидно са „за” електронното и машинното гласуване, но всъщност са против?
Привидно „за” са тези от управляващата коалиция – ПП ГЕРБ и „Обединени патриоти”. Очевидно е, че там има някаква договорка да бъде отложен този процес за неопределено време и да се надяват, че старата система би им помогнала.
Като говорим за недостатъците на старата система, аз искам да кажа няколко думи и за това, за което СДС много отдавна настоява. Това е изчистването на избирателните списъци от т. нар. „мъртви души”, защото е очевидно, че има един много голям резерв от стотици хиляди граждани, които де факто се водят в списъците, но всъщност не съществуват.
Най-вероятни при окончателното разпределяне на гласовете се ползват. Не мога да го твърдя на 100%, защото не разполагам с тези доказателства, но всеки живее с това усещане. Наистина тези списъци заслужават да бъдат изчистени от тези „мъртви души” най-после.
Партиите от демократичната общност се обединихте около тази кауза за машинното и електронното гласуване. Можем ли да очакваме по-дългосрочно обединение в този формат и по други теми?
Да, това беше първата допирна точка. Тя между другото се подкрепя от всички тези формации – т.нар. „десни формации” от старата десница, традиционната десница. Няма нищо учудващо, че ние намерихме допирни точки, още повече, че имаше проведен семинар с помощта на патрона на партиите в дясното в България Конрад Аденауер.
Първите избори, които предстоят, са изборите за Европейски парламент и е очевидно, че там ние ще търсим допирни точки с формации, с които сме в едно политическо семейство. Имам предвид Европейската народна партия.
Тук имаше една интерпретация, че ние търсим контакти с ГЕРБ. Не, ГЕРБ винаги се явяват самостоятелно, никога не сме разговаряли за съвместно явяване и най-вероятно няма да разговаряме в тази посока.
Но с останалите партии в десния сектор не само може, но и трябва да намерим допирни точки, защото изборите са много важни. На пръв поглед в България те не са толкова важни, но от това, което ще се случи в Европа, зависи по какъв начин ще се развива България за в бъдеще.
Ние искаме една традиционна партия, каквато е ЕНП, която е системна партия, която е предсказуема и към която ние имаме забележки за начина, по който беше управляван ЕС, да получи достатъчна подкрепа да продължава да управлява Европа. Разбира се тя трябва да се реформира и да бъде по-смела по отношение на стъпките, които ще бъдат предприети за новото председателство.
Надигането на вълна от крайни националисти притеснява всички лидери в Европа, притеснява ни и нас. Затова ние искаме да направим пълна мобилизация на десните избиратели, за да постигнем един добър резултат.
Надявам се, че автентичните партии в дясно ще се преборим и за втори евродепутат, защото това наистина е много важно.
