Арестуваният на 24 юли бивш боец от Армията за освобождение на Косово /АОК/, Томор Морина, на 14 август беше освободен от ареста в Скопие с решение на Наказателният съд а потвърдено и от Върховния съд на Северна Македония. С това решение искането на Сърбия чрез Интерпол, Томор Морина да бъде предаден на властите в Белград не беше изпълнено и на 14 август вечерта Томор Морина се завърна в родната си Джаковица, посрещнат като герой.
Както писахме първи по темата в „Дебати.бг“, Морина беше задържан на граничния пункт Блаце на 24 юли т.г. при влизането си от Косово в Република Северна Македония по искане на Сърбия чрез Интерпол. Сръбските власти го обвиняват, че като боец на АОК в периода януари-юни 1999г. на територията на община Джаковица е „тормозил, измъчвал и убивал цивилно население, главно косовски сърби“.
ДОКАТО ТОМОР МОРИНА
беше в предварителния арест в Скопие, между Белград и Прищина се водеше невиждана словесна и медийна война, даже по-силна от тази когато Рамуш Харадинай беше извикан да даде показания пред Хагския трибунал. Томор Морина получи своята известност и популярност едвам след ареста му в Македония за което няма как да не бъде благодарен на Сърбия. Той е един от многото бойци на АОК, за които в Сърбия и света, доскоро почти нищо не се знаеше.
Часове след освобождаването му от ареста и посрещането му като „героя на Косово“, белградският вестник „Данас“ написа, че само преди няколко дена, още един боец от АОК е бил арестуван, също по искане на Сърбия чрез Интерпол. Става дума за Еюп Ходжи, който бил арестуван от италианската полиция, но часове по-късно бил освободен. Странното в случая е, че Ходжи от 15 години живее със семейството си в Италия и през цялото това време Сърбия не е повдигала обвинение срещу него.
Неслучайно срещу Томор Морина и Еюп Ходжа, Сърбия точно в този момент повдига обвинения с искане чрез Интерпол те да бъдат арестувани в държавите в които се намират и предадени на властите в Белград. По искане на Сърбия чрез Интерпол, през 2017г. във Франция беше арестуван и доскорошният косовски премиер Рамуш Харадинай, който няколко дни след задържането му беше освободен. Само че тогава официален Белград не изпадна в такава истерия и не обвиняваше френските власти с нецензурни думи, каквито използваше по адрес на Македония.
Защо това го прави Белград е най-вероятно заради натиска на който е подложена покрай зациклилите преговори с Прищина и заради предстоящата конференция на Интерпол в столицата на Перу, Лима. Очаква се на тази конференция да бъде разгледано и членството на Косово в Интерпол, което Сърбия всячески ще се опитва да възпрепятства с помощта на Русия. Подобно нещо го направи преди една година.
Сърбия също така иска, колкото се може повече да отклони вниманието от себе си, представяйки косовските лидери, повечето от тях бивши командири на АОК, за компрометирани хора с които трудно може да се води диалог.
НО, НЕКА ДА СЕ ВЪРНЕМ
към последния случай свързан с ареста на Томор Морина. Той беше освободен от Наказателния съд на Северна Македония с мотивите, че не са изпълнени всички законови изисквания той да бъде екстрадиран в Сърбия. Като временна мярка му беше възложено да предаде на македонските власти английския си паспорт, тъй като той е с двойно гражданство – косовско и английско. Това беше потвърдено от директора на затворите в Скопие, Есад Рахик.
В мотивите на македонските правораздавателни органи се казва още, че Томор Морина е гражданин на Косово и Великобритания, но не и на Сърбия и че престъпленията за които го обвиняват властите в Белград са извършени на територията на Косово, което от 2008г. е независима държава, призната от Република Северна Македония.
Радио Свободна Европа в предаването си на сръбски език, отразявайки освобождаването на Морина от ареста, отбеляза, че е той е бил посрещнат пред затвора от множество близки и приятели с посланието, че „справедливостта е победила“. Политическите партии в Прищина също приветствааха освобождаването му от ареста и благодариха на македонските власти, че не са се подали на натиска на Белград.
БЕЛГРАД, КАКТО МОЖЕШЕ
да се очаква, реагира истерично. Истерията разпалваха три седмици подред не само управляващите, но и контролираните от тях медии и използваните за ситуацията „тролове на властта“. През изминалите три седмици се сипеха обиди и обвинения по адрес на Зоран Заев, представяйки го като „престъпник“ участвал в незаконни бизнес схеми, като човек който няма собствено мнение и за всичко пита Запада.
И след като заканата от типа „Сърбия ще преразгледа отношенията си със Северна Македония“ не даде резултати, вицепремиерът и министърът на вътрешните работи, Небойша Стефанович, излезе с предупреждението, че „Сърбия оттук нататък ще действа по въпроса с неприемането на Косово в Интерпол“.
Министъра на правосъдието, Нела Кубурович, решението на македонския съд нарече „голям срам за международното право“ който действал „противно на истината и фактите, които Сърбия била предоставила на македонските власти“.
И КАТО КАПАК НА ВСИЧКО
последва нападението срещу консулството на Косово в Копенхаген. За него министърът на външните работи на Косово, Беджет Пацоли написа на своята фейсбук страница, че „на 14 август, рано сутринта, в Копенхаген, столицата на Кралство Дания, е извършено нападение срещу консулството на Република Косово в което сръбски бандити и хулигани са осквернили държавния герб на Косово“.
Така и в Сърбия се разбра за този инцидент, който властите се опитваха, ако не да укрият, то поне да омаловажат. Притиснат от ситуацията, министърът на външните работи, Ивица Дачич излезе с кратко съобщение, че „вероятните „сръбски бандити и хулигани“ са сръбски агитки от Цървена звезда, отишли в Копенхаген да подкрепят своя футболен отбор на мача му с Копенхаген, който се състоял на 13 август“.
И за край, нека да кажем, че вторият рунд в сагата с ареста на Томор Морина приключи в полза на Косово. Вместо диалог, могат да се очакват поредната порция размирици на Западните Балкни, които, както виждаме, ескалират много по-далече от Прищина, Белград и Скопие.
