Преди около точно 30 години, на 24 ноември 1989 г., Четвърто управление на Държавна сигурност, отговарящо за икономиката, провежда съвещание за ориентация на контраразузнавателната дейност в стопанските настроения на българските граждани. В доклада по този повод са направени много констатации. По-важните от тях, частично преведени на нормален език, са следните:
- Държавният дълг – и вътрешен, и външен – расте на практика неудържимо;
- Срещу дохода на домакинствата няма стоки и услуги, които да задоволят търсенето (високата инфлацията е неизбежна);
- Отчуждението от властта и социалистическата собственост подхранват грабежа („безстопанствеността“, „разхищенията“ и „присвояванията“);
- Данъчната система не работи;
- „тежката екологична обстановка“ „непрекъснато поражда вътрешни и международни проблеми“;
- Тези развития „се следят с особен интерес от противника“ и политическото затопляне със Запада „не променя стратегическите [му] цели – компрометиране, подриване и в крайна сметка ликвидиране на социализма…“
През ноември и декември 2019 г. в България се говори за вероятните срокове на присъединяване към еврозоната, за това колко е ниско равнището на държавния дълг и как инфлацията е под контрол. Според доклад на МВФ България е една от 40-те страни в света, в които се запазва ръст на икономиката над 3% от БВП (в 4/5 от страните ръстът е по-нисък). Еврозоната се представя като „клуб на богатите“. Този клуб вече не е „противник“. Данъчната система работи добре, държавният бюджет се съставя с баланс, през последните три години (както и през 1999 – 2008 г.) той завършва с ефективни излишъци.
Грабежът също е тема. Но вече не е от всички спрямо всичко, каквато е анархията в управлението на стопанството от края на 1980-те години.
Макроикономика
Обяснението на икономическия растеж е ръстът на потреблението на домакинствата, търговията и износа. Според данните на БНБ за януари-октомври т.г. излишъкът по текущата сметка е 5.5 млрд евро – докато за същия период на 2018 г. той е „само“ 2.9 млрд евро.
По Коледа домакинствата са изхарчили около 300 млн. лв. през 2018 г, а за целия период на празниците след 2014 г. това потребление е стабилно на 1.5 млрд. лв.
Въпреки разходите за потребление, българските граждани и фирми продължават да спестяват. В края на третото тримесечие на 2019 г. активите на банковата система са 111.5 млрд. лв или 94% от БВП (ръстът е около 3%). Капиталовата адекватност на банките е по-добра от 20 /двадесет/ други банкови системи на ЕС и е практически на едно ниво с Дания, Латвия, Литва и Чехия. Въпреки опитите да се демонтира системата на принудително изпълнение по линия на ГПК, тя работи добре и необслужените задължения и спрямо банките, и между фирмите, и към бюджета, и спрямо работници и между домакинствата намаляват.
Причината за тези развития е рекордната заетост и исторически ниската безработица от 4% (в ЕС тя е 6.3%). Измерено от Credit Swiss, след 2000 г. богатство на българските домакинства се е увеличило над 10 пъти. Реформите от 2007-2007 г. областта на данъчното облагане са един от основните фактори в тези развития. Поради очевидния факт, че те увеличиха разполагаемите доходи на фирми и граждани и създават стимули за повече работа, защото третират еднакво всички данъчни субекти. Т.е. данъците върху дохода са по-справедливи.
По-горе стана дума за 1989 г. Но най-добра по показател обем на БВП година при стария режим е 1987-а. БВП през 2019 г. е 2.5 по-голям от този за 1987 г. и около 6 пъти по-голям спрямо БВП на 1997 г. Както изчисли Георги Ганев още през 2015 г. (а съотношението се запазва и досега) заплатите у нас растат два пъти по-бързо от цените.
Рисковете занапред
Никой не обръща внимание на това обстоятелство, но най-важни в България (а може би и другаде) са чистите политически рискове.
Това са рисковете, създавани от политици, без икономически причини, но в отговор на популярни очаквания от стопанската и фискална политика, обикновено възбудени от самите политици и техните водачи.
В края на 2019 г. отново са популярни заглавия като например „харчим най-много за храна в ЕС“. Това твърдение не е вярно. За годината този разход на домакинствата е 19.2% от общите им разходи, в Румъния са 27.7%. Литва и Естония са по-зле от България, а положението в Унгария е като тук. При последната рецесия (т.е. спад на доходите и пр.) от 2010 г. домакинствата харчат за храна 37.2%. А изхранването на семействата е било най-тежко през 1989 и 1997 г., съответно 48 и 50% от общите им разходи. Това е само най-невинният пример за това как общественото мнение подкрепя желанието на политиците да се намесят. Примерите от здравеопазването, образованието и пенсионното дело са много повече и ако битуващите идеи за промяна чрез одържавяване и влошаване на контрола.
Риск в дългосрочен план е например увеличаването на доходите „на калпак“ и без икономическа логика. Това става при държавните служители, учителите, военните, минималните заплати и пенсии. Но увеличава общите разходи за труд. Те през първите девет месеца на 2019 г. според Евростат, в България растат доста бързо, с 10% (около 3 пъти по-бързо от средния ръст в ЕС). Само румънските, с 13.2% ръст, изглеждат по-рисково.
Следствие на работата на политиците е и състоянието на деловата среда. На пръв поглед тук всичко е нормално. В индекса Икономическата свобода в света България се нареди на 37-о място (по данни за 2017 г.). Най-нисък показател тук е „независимост на съда“. При него има известно подобрение спрямо 2013-2014 г. Но не е ясно как ще се отразят на инвестициите и конкурентостта промените именно от 2019 г.
Спрямо 1989 г. грабежът е по-ограничен и някак по-организиран. Слабо е вероятно да има напредък по казусите с „апартаментите на властта“ и „къщите за тъщи“ – те дразнят и са разбираеми за широката публика, защото показват лична безотговорност. Но сложните казуси като „КТБ“, АЕЦ “Белене“, „Южен поток“, кръстосаната субсидия за ТЕЦ, нарочно недалновидната политика спрямо „Мариците“ и дори „Цанков камък“ (който все още произвежда загуби за данъкоплатците) са плод на колективни решения, взети са по легитимен начин и няма никаква перспектива да бъдат преразгледани и/или разследвани по-задълбочено.
