Над 3 000 специалисти по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори излизат на национален протест в София в края на седмицата, събота, 12 май, когато е Световният ден на сестринството.
Недоволството в сектора е основно срещу ниските възнаграждения, но и заради постоянно задълбочаващите се проблеми на съсловието. Недостигът на кадри в професията е огромен. Младите специалисти масово бягат да работят в чужбина. По официални данни от 500 завършващи сестри 80% напускат страната веднага след като вземат дипломи. Ние се оказваме основен донор на тези кадри за много държави, за Западна Европа, Америка, Канада, Австралия. По официални данни близо 7 000 сестри са получили признаване на професионална квалификация и работят навън в Европа, търсенето на тези наши специалисти продължава да е силно. Липсата на професионалисти по здравни грижи все повече затруднява нормалното функциониране на националната здравна система, но държава и министерство упорито загърбват темата и гилдията.
Картината в страната става все по-тревожна: в здравните заведения има около 25 000 медицински сестри, а са необходими двойно повече. Акушерките са 4 000 и при тях трябват още толкова. Все по-голям проблем е и застаряването. Средната възраст на медсестри в България е 53 г., на акушерките – 51. Предстои много скоро да се пенсионират 26% от работещите, а други 22% са на възраст над 65 години. Няма болница, която да не търси сестри. Стандартът на един лекар да има по 4 до 2 сестри отдавна не се спазва у нас, съотношението лекари сестри сега е 1:0.9, броят им драстично не отговаря на нуждите на пациентите и на хората от различни групи, които се нуждаят от специализирана грижа.
И заплащането е ниско – след последното увеличение преди години стартовото възнаграждение на старша медицинска сестра стигна 720 лв., а на редовите медицински специалисти по здравни грижи, сред които сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и други е от 520 до 700 лева, като тези пари се получават изключително в големите болници. В повечето от провинциалните здравни заведения те са мираж. Специално за акушерките заплащането в цяла стара Европа е почти петкратно по-високо от това у нас.
За какво ще настояват протестиращите медицински сестри?
Първото тяхно искане е за модерна политика за развитие на здравните грижи в България и за политическо съгласие с цел разработване на национална стратегия и на план за действие до 2021 г.
Протестът изисква и промяна на модела на финансирането на здравната система, което да доведе до достойно оценяване на труда на гилдията, вкл. стартова заплата в размер на 3 минимални работни заплати за страната.
Сестрите и другите специалисти по здравни грижи настояват и за задължително спазване на Колективния трудов договор, за да се постигне диференцирано заплащане на труда им, съобразно придобитата квалификация. Както и за ясна визия за кариерното развитие – задължително участие на държавата и работодателите в кариерното израстване и продължаващото обучение. Голяма част от тях заради ниското заплащане и острата нужда на системата от кадри работят на 2, дори на 3 места, което е опасно физическо и психическо натоварване и, както посочват специалистите, често предизвиква Синдром на професионално изпепеляване, изчерпване – промяна на психичното и /или физиологично състояние.
Наложително е да бъдат приети адекватни стандарти и регламенти за необходимия брой медицински сестри, акушерки, фелдшери/лекарски асистенти, рехабилитатори, медицински и рентгенови лаборанти, спрямо броя на пациентите в болниците, в кабинетите, в лабораториите, спрямо децата в детските ясли, градини и училища, в домовете за медико-социални грижи и във всички структури, където сега, по оценка на съсловието, „се полага висококвалифициран труд на ръба на оцеляването“.
От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) припомнят, че още през ноември 2017-а година проблемите са били поставени на вниманието на министерството на здравеопазването, като от асоциацията са дали достатъчно време – кредит на доверие на новия министър Кирил Ананиев, за да започне реформата в сектора. Признават, че е започнала работа по поставените от тях теми, но процесът на промяна върви изключително бавно и тромаво, нищо не се прави за осигуряване на крайно необходимата политическа подкрепа за промените. Именно затова гилдията и синдикатите, които имат рамо и от специализираните международни организации, вкл. СЗО, сега припомнят своите претенции и очаквания. Обръщат внимание, че без специалистите по здравни грижи не може да има реално функционираща здравна система.
Няма повече време за чакане. И проблемът не е толкова до нас самите, защото колегите ни намират своето решение. Европейската директива за взаимното признаване на професионалната квалификация дава шанс на всеки, който е инициативен, да търси и намери професионална и адекватно платена реализация в страните от ЕС и колегите го правят. Но българските пациенти не могат повече да чакат нормални условия за здравни грижи, някой някога да направи необходимите нови модели на работа, които да осигурят достойно остойностяване на медицинския труд, достойно заплащане и уважение на труда както на специалистите по здравни грижи, така и на лекарите в България, предупредиха дни преди протеста от БАПЗГ.
Обществото, политиците трябва да си дадат реална сметка за тежестта на проблемите на медицинските сестри, на всички специалисти по здравни грижи. Очакваме да бъдем разбрани, че ние наистина не можем да продължаваме да работим извън стандартите: с много по-малко хора, без нужните медицински консумативи и лекарствени продукти, както нееднократно се случва в много български болници, без правила и стандарти, подчертават от сектора.
Не може да се продължава по този начин, защото сега ставащото не е нито медицина, нито здравеопазване, категорични са медицинските сестри, акушерките и техните колеги от гилдията на специалистите по здравни грижи.
В здравеопазването в протестна готовност остават и общопрактикуващите лекари, към които системата на здравеопазването също е в сериозен дълг.
Продължава напрежението и в общинските болници в цялата страна, от които не една и две вървят към затваряне. Както и в областните и големи държавни болници заради планираното нерационално, но сериозно, орязване на хиляди болнични легла чрез новата т.нар.здравна карта.
Силно е недоволството от плановете за нова методика за субсидиране на МЗ, основно с цел икономии. Парите за спешна помощ са намалени наполовина и се лансират нови норми за финансово управление, които, ако бъдат приложени, ще прогонят голяма част от най-добрите лекари. И лекари, и сестри, и акушерки, и лаборанти заплашват с масово напускане, ако бъдат лишени от средствата, давани за допълнително материално стимулиране, получавани досега. Категорично е несъгласието с налаганите от министерския екип императивни текстове в стандарта, свързан с просрочените задължения, вината за които не е на здравните заведения и техните мениджъри, а е хаосът, погрешната, липсваща държавна здравна политика вече повече от десетилетие и половина.
