Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др.
През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.
Адвокат Кашъмов, кое, според Вас, беше най-важното събитие тази година от гледна точка на съдебната система?
Има поредица от важни събития, които могат да бъдат посочени. Едното е влизането в сила на промените в Административно-процесуалния кодекс, които до голяма степен орязаха правата на гражданите. По много дела хората бяха лишени от втора съдебна инстанция. По делата за достъп до информация мога да кажа, че това не стана толкова негативно за гражданите и другите заявители, колкото може би го замисляха управляващите. Защото гражданите продължават да печелят голяма част от тези дела за достъп до информация, което показва, че държавните институции не са открити.
Други събития са продължаващите усилия за съдебна реформа, които, за съжаление, не забелязваме да се увенчават с особени успехи. Този новоконституиран, през по-миналата година, Висш съдебен съвет, който всъщност, въпреки разделението на колегии, не можа да постигне това, което се очакваше. Виждаме продължаващи злостни нападки по отношение на реформаторите – тези, които се опитват да реформират съдебната система и да поставят на дневен ред този въпрос.
Продължава непрозрачност по отношение на моралните казуси в съдебната система. Водят се няколко дела за достъп до информация от журналисти по казуси като „ЦУМ Гейт”, който се отнасяше до бившия главен прокурор и нов председател на Антикорупционната комисия. Там делата бяха доста.
Казусът с председателката на САС, която по непрозрачен начин беше преразпределила съдебно дело и има нежелание да се предостави информация за това. Така че, можем да кажем, че тези казуси продължават.
Видяхме избор на главен прокурор, респективно – на председател на КПКОНПИ. Тази Антикорупционна комисия, както и ние прогнозирахме ( не искам да бъда лош пророк), не заработи. Изглежда у нас няма среда и лидерство, за да може тя да заработи.
Разбира се, във външнополитически план важно събитие беше отпадането на партньорската проверка на ЕК. Това може да отслаби още повече дисциплината и желанието за реформи.
Има някои по-малко хубави новини: Конституционният съд се произнесе с решение, с което установи добър баланс между свободата на словото и защитата на личните данни, като обяви за противоконституционна една разпоредба от Закона за защита на личните данни. Това също беше една инициатива на група народни представители, но подхранена от становищата на „Програма Достъп до информация”. Ние, в продължение на две години, алармирахме, че има проблеми с тази разпоредба.
В кратък и съвсем сбит вид тези са някои от по-важните събития.
Споменахте избора на нов главен прокурор. Наскоро Венецианската комисия каза, че има нужда от промени в нашите закони, така че, да се ограничат правомощията на главния прокурор. Как обаче Вие разчетохте препоръките на Венецианската комисия и смятате ли, че те ще бъдат изпълнени?
Трябва да призная, че не съм се задълбочавал в тези препоръки, но те са очевидни, с оглед на това какво представлява българската система. Според мен, през последните години ние все повече виждаме, че въпросът не е в това как са формулирани законите, а как се прилагат.
Като че ли, това е най-важният извод. Аз мога да отговоря с един друг казус на съдебната система от тази година. Съдиите в Софийския градски съд, който е най-големият въззивен съд в страната, избраха своя номинация за председател на съда. ВСС одобри обаче неговият конкурент, който е избран с много по-малко гласове.
Тоест, това, което се направи през 2015г. (промяна в Конституцията) и 2016г. (промяна в Закона за съдебната власт), по какъв начин доведе до промяна в положителна посока? По никакъв, защото всъщност законът не се изпълнява според неговия дух и неговата цел. Така стоят нещата и с фигурата на главния прокурор.
Това е един проблем, който съществува много отдавна и голяма част от хората, заемащи тази длъжност не са останали с добри спомени в очите на гражданите.
Една от причините безспорно е дългият мандат, друга е голямата власт, липсата на отчетност, както и това, че няма пред кого реално да се отчита главния прокурор. Тази институция не е особено прозрачна, това го виждаме през призмата на отказите да бъде представена обществена информация. Трябва да има промени, трябва да бъде ограничена тази власт.
Какви са механизмите, през които минава едно такова решение, е въпрос на широка обществена дискусия. Това, което, според мен, трябва да се случи и като че ли, не се е случило още, е да има дискусия в правните среди, затова как да се осъществи тази реформа. Истината е, че ние виждаме няколко промени, които обаче не водят до желаните резултати.
Припомням ви, че миналото десетилетие въпросът беше дали ВСС да стане професионален орган, направи се, но не видяхме голяма промяна. Сега виждаме разделението на двете колегии – съдийска и прокурорска. Имаше големи очаквания, но не видяхме промяна. Напротив, като че ли, прокурорската колегия сякаш може още по-лесно да бъде стегната и дисциплинирана от едно начало. Това води до проблеми в системата.
Разбира се, тези проблеми са налице, но докато в нашата страна не се промени културата, няма да станат нещата. Истината е, че несъвършенства има във всяка една система, дори тези, които са известни като най-съвършени. Но, когато механизмът, дори да е несъвършен, но има желание и необходимата порядъчност и почтеност на хората, които стоят начело на системите, тогава нещата вървят по-добре.
Защо 6 влиятелни НПО-та, включително и вашето, поискаха оставката на Данаил Кирилов и очаквате ли да я получите?
Действително нашите неправителствени организации отправиха един апел, който беше свързан с качеството на законовите изменения, които предложи министерството на правосъдието, за да бъде решен въпросът с разследванията по отношение на главния прокурор. Спомняте си, че месеци наред се създаваше една представа, че едва ли не, съществува необходимост да бъде осигурен способ за разследване на председателите на върховни съдилища – нещо, което изобщо не е било в основата на препоръки, нито е имало проблеми с тези председатели на съдилища, нито тяхната власт е като на главния прокурор. Тоест, за пореден път беше предложен един некачествен текст, който не водеше до резултатите, които обществото иска да види. А това е правосъдният министър. Това е личността, която трябваше да извърши тези промени.
Аз не искам да отварям страницата какво изобщо е направим г-н Кирилов за стабилността на българския правен ред, защото ние можем да кажем, че той стоеше зад промените в Административно-процесуалния кодекс, с които започнахме нашият разговор и които доведоха до заслабване в защитата на гражданите.
Той стои в някои други казуси около съдебната система. Не стои добри. Така че, вероятно има причини да бъде поискана тази оставка. Ако тя не бъде дадена, аз пожелавам успех на управляващите, защото този воденичен камък ще продължи да ги тегли към дъното. Ако някой иска да управлява добре, да изпълнява това, което е обещал и да бута системата и държава към по-добро, не трябва да разчита на хора, които се опитват да правят нещо само за да заблудят гражданите и наблюдателите, а трябва да разчитат на хора, които имат реално желание за позитивна промяна и увереност, че могат да я постигнат.
Президентът инициира дебати за промени в Конституцията, по отношение на съдебната система и в частност на прокуратурата. Смятате ли да му помогнете и какво ще го посъветвате да направи?
Очевидно е, че моментът е назрял за един широк дебат на професионалисти затова какви промени са необходими в Конституцията, за да се балансира фигурата на главния прокурор. Само че, със сигурност не мога да отговоря на въпроса дали бихме застанали зад едни промени, защото е много важно как изглеждат те. Идеите са много различни. Този въпрос се коментира от много години.
Не случайно досега не се е намерил вариант, зад който да застане достатъчно критична маса хора и специалисти. Въпросът е труден, защото от една страна ние имаме силната еднолична власт на главния прокурор, в една вертикална структура, където той е начело на прокуратурата. От друга страна, даването на повече самостоятелна власт на отделните прокурори по места, може да доведе до феодализация на тяхната дейност, нещо, което също сме виждали.
Тоест, не е лесно. Ако беше лесно, щеше да е станало. Това, което е важно, е да бъдат чути всички гледни точки и да може политиците също да присъстват, но не толкова със своята активност, колкото да слушат какво се случва в съдебната система, от какво има нужда и как участниците в процесите в нея виждат нейното реформиране.
Моето впечатление е, че голяма част от политиците нямат нужните познания и опит за това, но и не желаят да ги придобият преди да преминат към законодателна инициатива. Това не е добре, защото това ще доведе до такива законодателни опити, които няма да бъдат решение на проблемите, а ще ги задълбочават.
Между другото, проблемите на системата се отразяват и на участниците. Тоест, дори самите политици нямат интерес да не реформират системата или да я реформират по един крив начин. Все пак знаем, че за да ушиеш костюм, трябва три пъти да премериш всичко, а не да го направиш крив.
Имате ли информация какво се случва с делото на бившия кмет на столичния район „Младост”. В понеделник имаше поредно заседание по делото, но сякаш още е в задънена улица. Минаха две години от ареста на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Какво не стана ясно за толкова време, какви доказателства не се събраха? Изненада ни и решението на съда да запорира сметките на тримата обвиняеми – Иванчева, Петрова и Дюлгеров. По отношение на Биляна Петрова беше взето решение да се отпуска минималната работна заплата. Според българското законодателство, с какво трябва да живеят другите двама – Десислава Иванчева и Петко Дюлгеров?
Всички подсъдими по това дело си имат адвокати и те ще вземат мерки по тези въпроси. Делото „Иванчева” е някак си заченато в някаква нечистоплътност, в една унизителна ситуация, в която тези две жени бяха изложени на показ като животни в зоопарка, при очевидно нарушение на правата им.
Аз все пак не съм адвокат по делото и не го познавам в детайли, но няма съмнение, че това е може би най-тежката присъда за подобно деяние, която някога български съд е произнасял. И в светлината на множество съмнителни факти и оспорвания на доказателства, които обществото публично разбра, че се случват по това дело, беше някак стряскащ, съмнителен и будещ недоумение резултатът и тази присъда на първа инстанция.
Искам да подчертая, че паралелно с това дело, което буди съмнения в обществото, тече и една цензура. Защото след възмущението на група граждани след произнасянето на присъдата на първа съдебна инстанция, българската прокуратура привлече като обвиняем пр-а на Иванчева г-н Кърджилов за хулиганство заради това, че си е позволил да изрази възмущение и критика към тази присъда.
Това дело е вече в съда, тоест оказа се, че някак си за прокуратурата, това дело е много чувствително. Като компенсация за липсата на обществено довери за това, което се прави по делото, се работи в посока за това да има цензура, да не се коментира. Нещо, което за мен не е приемливо в едно демократично общество.
