Александър Йорданов е български политик и дипломат, литературен историк и критик.
Председател на 36 Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII народно събрание от СДС.
Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС.
Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993 – 2000).
Заместник-председател на СДС (1991 – 1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС.
Депутат в Европейския парламент от Съюза на демократичните сили (2019–).
Извънреден и пълномощен посланик в Полша със седалище във Варшава (1998-2001) и едновременно в Литва, Латвия и Естония (1999 – 2001) и в Република Македония (2001 – 2005).
Почетен председател на Национално движение „България си ти!“.
Господин Йорданов, как ще коментирате изказването на президента Макрон, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт”?
Като поредното не добре премислено изказване на френския президент. Поредното, защото той има и други изказвания от този характер, които внасят само раздор и в определен смисъл конфронтация в рамките на ЕС. Очевидно, че това му изказване, както и предходното решение да се блокира началото на преговорите с Република Северна Македония и Албания за започване на преговори за членство, действа деструктивно и са продиктувани най-вероятно от проблеми на вътрешната политика на самата Франция, от желание за изпъкване в национален контекст на френския президент, доколкото го очакват избори, а, за съжаление, в Европа стана модно избори да се печелят и чрез доста голяма доза националпопулизъм.
Този именно национал-популизъм действа деструктивно и възпрепятства процеси в ЕС, които са основополагащи за него. Такъв именно процес е процесът на разширяване на ЕС, защото, колкото повече се разширява ЕС със неговите ценности, с върховенството на закона, на правото, толкова повече се стеснява територията на несвободата, на недемокрацията, на конфликтите и разделението. Това е моето мнение. Поредното изказване на Макрон, което говори, че наистина не всичко в ЕС в момента е в добро състояние.
Вие сте бил български посланик в Северна Македония. Тя в момента се намира в едно доста затруднено положение, в което започват преговорите за влизането и в НАТО, но тя не е желана в ЕС. Какво трябва да бъде поведението на България спрямо Северна Македония в този политически контекст?
Македония е на прага на членство в НАТО. Аз съм оптимист, тъй като остават процедурите само в няколко Европейски парламента на държави членки на НАТО и е много възможно до края на годината да завърши процедурата. Най-важното към момента е, че Съединените щати ратифицираха договора за членство на Република Македония в НАТО. Членството в НАТО, както показва и нашата конференция е ключ, условие, в определен смисъл, за успешно приемане на държавите от Западните Балкани, включително и Република Северна Македония, и в Европейския съюз, защото най-важният проблем, който най-напред трябва да решат тези държави е въпросът за тяхната сигурност. А сигурност те могат да получат за себе си, както и за целия регион, единствено от членството в НАТО. Това е организацията, която гарантира тази обща отбрана на нейните страни и членки. И в този смисъл Република Северна Македония с членството си в НАТО ще направи огромна крачка и за членството в ЕС.
България напълно подкрепя тази перспектива, нещо повече, българското правителство по време на Председателството, което имахме на Европейския съюз миналата година, направи изключително много за това, темата за интеграцията на Западните Балкани да стане наистина основна тема в дневния ред на ЕС и неслучайно тя е продължена и ще бъде още по-силно продължена и при Хърватското председателство през следващата година. Неслучайно срещата ЕС – Западни Балкани ще се проведе през месец май догодина в Загреб. Подкрепата за Република Северна Македония е многоаспектна в различни посоки, основата за нея е договорът между Северна Македония и България, макар че у нас много често се спекулира на тема, дали България няма да поставя други условия.
Важно е да се разбира, че започването на преговорния процес е от ключово значение за всички останали проблеми. Тоест най-напред трябва да се започнат преговорите за пълноправно членство с Република Северна Македония и в рамките на преговорния процес, когато се отварят едни или други глави от програмата, която следва да изпълни Република Северна Македония, тогава могат да се дискутират и така наречените трудно решими или нерешими въпроси между нашите страни. Всъщност те се свеждат до нещо много ясно и разбираемо за всеки български, а би трябвало и македонски гражданин. България иска да си защити историята такава, каквато е фиксирана в документи, в различни архиви, в книги. България иска да си защити правото на починалите хора да се самоопределят. Ние не можем да променяме с късна дата самоопределянето на починали отдавна хора. И ако тези хора, било то известни възрожденци, писатели, книжовници, революционни дейци, както е Гоце Делчев, ако тези хора приживе са се самоопределяли като българи, то те трябва да си останат такива и в историята. Не може с днешна дата други хора да променят тяхното мнение за самите тях. Това е, което в момента в Македония не се разбира достатъчно, но аз мисля, че ще се разбере и ако самите македонци искат да честват тези личности, тези исторически герои, то те трябва да ги честват просто като българи, които са отдали част от живота си, труда си, делото си и на просперитета на Македония и в това няма нищо лошо. Мисля, че тук рано или късно ще се постигне разбиране. Разбира се, няма да е лесен процесът. Но това не е непреодолима бариера и не трябва като такава да се представя.
Нашата дискусия тук показва, че опасните бариери пред всяка една държава от Западните Балкани, са всъщност тези, които самите държави могат да си поставят. Тоест не достатъчно добра правна система, икономически проблеми, миграционни проблеми, остра политическа конфронтация, невъзможност да се съставят стабилни правителства. Тоест те трябва да отстраняват тези си свои вътрешни проблеми, за да могат да почувстват общата европейска перспектива за членство.
Нека се обърнем и към нашата държава. Лоялна ли е България като член на НАТО? Вие от Атлантическия съвет неведнъж сте отправяли остра критика към правителството.
Критика към България за това, че не е лоялен член на НАТО, не е отправяна нито веднъж, а напротив. В България регулярно се провеждат учения на НАТО и българските въоръжени сили, в Черно море редовно навлизат по план бойни формирования, военноморски на НАТО. Такава критика в централата на НАТО в Брюксел към България няма, отправена по абсолютно никакъв въпрос. Това е по-скоро може би вътре в страната, но отделно на журналисти, на политици, което не отговаря реално на истината. Показателно е, че много скоро българският премиер ще има визита в САЩ, а това е държавата, която е най-стабилната опора на Северноатлантическия алианс. НАТО е много важно да се разширява в нашия регион и България винаги е подкрепяла процеса на разширяване на алианса в този регион. Нещо повече, на тази конференция, както и в други прояви на Българския атлантически съвет, че членството в НАТО като условие и за приемане на държавите в ЕС. Вярното не е написано никъде черно на бяло, но смятам, че всички държави от региона отлично го разбират, а и досегашната практика на приемане на нови членове в ЕС е свързана с тяхното първо приемане в НАТО.