Доц. Антоний Гълъбов е ръководител на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет (1997-2001). Експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). [1]
Член на Българската социологическа асоциация (от 1985 година). Член на Асоциацията на специалисти по връзки с обществеността и image making IMAGINES (2001). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003).
Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004)
Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008). [1]
Европейският съвет взе решение да подкрепи позицията на Великобритания по случая „Скрипал“, макар и някои държави да не бяха съгласни с нея, колеблива позиция изрази и българският премиер Бойко Борисов. Какъв е коментарът Ви по въпроса?
Преди всичко, Европейският съвет постигна съгласие по отношение на определението за случилото се в Солсбъри. Както повечето теми, които имат отношение към външната политика на Руската федерация, покушението срещу Сергей Скрипал бе представено у нас като нещо маловажно, което се използва за да се „раздухват антируски настроения”. Всъщност, става въпрос за използването на синтезирано за военни и диверсионни цели химическо вещество на територията на страна-член на Европейския съюз. Няма никакво значение коя е конкретната личност, към която е било насочено покушението. В резултат от тази атака са пострадали десетки британски граждани. Първоначалните реакции на Руската федерация бяха по същество отказ от сътрудничество при разследването на покушението. При наличието на безспорни доказателства за вида на използваното вещество, тази позиция на руската страна дава основание да се смята, че тя предпочита да не бъде разкрита истината за нападението. Нещо повече, чрез официални изявления на говорителя на Външното си министерство, руската страна отправи обвинения към други европейски страни, включително и Великобритания, които биха могли да имат отношение към нападенеието. В този смисъл, дипломатическата мярка за оттегляне на посланика на Европейския съюз за консултации отразява достигнатото ниво на недоверие между европейските институции и Руската федерация.
Оттеглянето на дипломатически представител за консултации отразява висока степен на напрежение в дипломатическата практика. Това не е санкция, но отразява сериозно влошаване на дипломатическите отношения. В този смисъл, реакцията на някои държави остава предпазлива, доколкото се стремят да отбягнат създаването на представа за ескалиране на конфронтацията. В същото време, от страна на Руската федерация е налице именно подобна ескалация, тъй като освен отзоваването на дипломатите от британската мисия, Федерацията закри и представителството на Британския съвет. Навлизането в подобна ескалация на дипломатически мерки по отношение на страна-член на Европейския съюз налагаше изработването на обща позиция и нейното отстояване. Всяка от нашите страни би разчитала на подобна подкрепа. Още повече по отношение на Руската федерация, която недвусмислено пренебрегва европейските институции, стараейки се да поддържа и развива двустранни отношения със страните от Европейския съюз.
Българската позиция остава предпазлива, не на последно място, поради отговорността, която носим като ротационен председател на Съвета на Европейския съюз. През изминалите години, българската дипломация полага усилия за запазване на всички възможности за диалог, както с Руската федерация, така и с Турция. България трайно се позиционира в ролята на компетентен дипломатически посредник в регионален план и отстояването на тази позиция има стратегическо значение. В този смисъл, подкрепяйки общата позиция на страните-членки на Европейския съюз, България запазва възожностите си за продължаване на диалога и изграждане на доверие след преодоляването на настоящата дипломатическа криза.
Как ще коментирате намерението на още пет европейски държави да изтеглят дипломатите си от Русия във връзка с отравянето на двойния руски агент Сергей Скрипал?
Това е решение, което ще ангажира единствено и само тези страни. Всяка от нашите страни има собствен подход и оценка по отношение на действията на Руската федерация, но важното е, че бе постигнато съгласие за общи действия. Показателно е, че страните които имат готовност да направят това вече не са само страни от бившия „социалистически лагер”, които преди бяха обвинявани за подозренията си спрямо руската политика. След окупирането на части от Източна Украйна и анексирането на Кримския полуостров, много повече страни-членки на Европейския съюз разбират, че руската политика все по-категорично се насочва извън пространството на диалог и сътрудничество с Европейския съюз.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск извика за консултация посланика на ЕС в Русия. Какъв е коментарът Ви по този въпрос?
Извън дипломатическия сигнал, който отправя по този начин Европейския съюз към Руската федерация, подобна мярка има и конкретно значение, доколкото е налице процес на изработване на цялостна европейска позиция, която трябва да бъде съгласувана и реализирана последователно. Предизборната кампания и началото на новия президентски мандат на Президента Путин бяха белязани от символиката на датата на изборите, (избрана умишлено, за да съвпадне с четвъртата годишнина от анексирането на Крим) и нова ескалация на анти-европейски и анти-западни настроения. Време е да бъде сложен край на илюзиите по отношение на сътрудничеството с Руската федерация. Необходима е нова политика, основана на реалните потребности на европейските страни и ограничаване на възможностите за дестабилизация на Европейския съюз. Това е сериозен въпрос, който сегашният състав на Европейската комисия трябва да започне, а следващият й състав трябва да превърне в конкретна външна политика.
На заседанието бе взето окончателно решение срещата ЕС-Турция във Варна да се състои на 26 март. Какво очаквате да се случи на нея и ще има ли консенсус по някои важни въпроси?
Тази среща ще бъде един от акцентите в програмата на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Необходимо е да бъде възстановено доверието между Европейския съюз и Турция. Преди всичко, това има значение за изпълнението на Споразумението между двете страни по отношение на управлението на миграционните процеси. Турската страна многократно изразява критичната си позиция по отношение на спазването на Споразумението от страна на Европейския съюз, преди всичко по отношение на неговите финансови параметри. На свой ред, европейските страни многократно са изразявали загриженост за състоянието на правата на човека и свободата на словото в Турция. Без съмнение, темата за развитието на ситуацията в Сирия ще бъде част от обменената информация и консултираните позиции.
Макар и да нямат пряка връзка помежду си, трите големи теми ще определят общата рамка на разговорите във Варна. Ролята на България като ротационен председател е много съществена, доколкото ние имаме възможността, както да създадем необходимите предпоставки за възстановяване на доверието, така и да очертаем приоритети за бъдещото сътрудничество между Европейския съюз и Турция.
